|
Да започнем от самото начало: рекламният трейлър на "От ада" е ослепителен. Същото важи за атмосферата и на филма (внимание - важи до двайсетата минута преди финала). От Тим Бъртън насам на екрана не е имало толкова зашеметяща готик-визия. За "От ада" могат да се измислят епитети като мрачен, призрачен, мистичен, зловещ и прочие - и всичките ще са верни. Истината е обаче, че той е изумяващо красив. Филм, който се занимава с грозна тема като серийните убийства на пет проститутки и изваждането на вътрешностите им с хирургическа прецизност, е като изваден от изложба! "От ада" е точно опакото на "Ханибал": тук се случват досущ толкова грозни дисекции, само че те остават само в съзнанието и го безпокоят, без да нарушават музейната красота на останалото.
Вапцаната в червено блондинка Хедър Греъм ("Буги нощи") и Джони Деп са достойно актьорско допълнение към декорите. При това вторият даже успява да играе. Останалото свършват британски актьори като Иън Холм и Роби Колтрейн, както и техни по-малко известни колеги, но със също толкова непоклатим кокни-акцент.
Странно е, че именно американци са се наели да правят толкова английски филм. Накрая са го докарали антианглийски. Също и антимасонски и проеврейски. На "От ада" това му е проблемът. В момента, в който идейното във филма взима връх над визуалното, формата е принесена в жертва на съдържанието, цялото удоволствие умира. Барабар с главните герои. 113 години след събитията историята може и да звучи като бабини деветини, но поне е разказана със стил.