|
Преди да стане депутат от НДСВ от Благоевград, бе ръководител на отдел "Университетски връзки" на Американския университет в града.
Председател е на парламентарната комисия по външна политика, отбрана и сигурност, ръководител е на българската делегация в асамблеята на НАТО и е член и на парламентарната комисия по медиите.
- Г-н Илчев, как ще коментирате възникналия проблем около изваждането на НРС и НСО от състава на въоръжените сили, предвидено в законопроекта за изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили?
- Въпросът не възникна с изваждането им сега. Той има по-дълга предистория. Сега просто навлезе в поредната си, подчертавам - в поредната си, а не в последната си фаза. Когато ние правихме през есента на миналата година изслушване на началниците на специалните служби,- в това число на ръководителите на разузнавателната служба и Националната служба "Сигурност" в МВР, на Служба "Военна информация" към МО, те единодушно подчертаха, че службите само ще спечелят, ако се изработи един законов регламент за тяхното съществуване, функциониране, развитие, за взаимодействието между тях. Те имаха общо мнение, че голямата идея за по-ефективен синхрон в работата е постижима само с един законов регламент. Значи оттук нататък може известно време да се спори дали това да бъде специален закон, или това да бъдат поправки в различни други нормативни актове, или отделни закони. Аз лично съм привърженик на отделен закон за специалните служби.
- Но сега на практика ще се получи така, че разузнаването и службата за охрана едновременно ще са извън въоръжените сили, а в същото време ще се състоят от кадрови военнослужещи...
- Смятам положението, първо, за временно и второ, виждам в него един здравословен момент, свързан с числеността на въоръжените сили. Тя толкова по-трудно би се свела до 45 000 военнослужещи, колкото по-дълго биха оставали в състава на армията тези две служби. С тази тема кореспондираше и темата за транспортни войски, които се опитаха чрез един иницииран от тях законопроект да удължат срока за пререгистрацията им. Това означаваше, че ние трябваше да продължаваме числеността на транспортните войски да я прибавяме към числеността на въоръжените сили независимо от важния факт, че бяха под управлението на Министерството на транспорта. По всички свои характеристики те щяха да си останат едно военно формирование.
- А вярно ли е, че вече се пише някакъв закон за специалните служби. От Тошо Пейков, Ралица Агайн, Валентин Церовски...?
- Пишат се становища. Това беше малко абсолютизирана квалификация, че се пише закон. Тези мои колеги са поканени да разсъждават по идеята.
- По собствена инициатива или вие сте им възложили?
- Не, аз съм говорил с тях. С Валентин Церовски, с Тошо Пейков, с Гергана Грънчарова, всъщност с повечето от колегите ми от НДСВ, които са членове на нашата комисия. Имаше един законопроект на генерал Бриго Аспарухов за Националната разузнавателна служба, който той не успя да придвижи към обсъждане в пленарната зала, но по същество част от текстовете в него не се нуждаят дори от реанимация. От професионална и от законова гледна точка те са съзвучни с реалностите. Въпросът е в каква кореспонденция с други текстове влизат.
-----------------------
Един такъв закон би разрешил много наследени, а може би предотвратил нововъзникващи дилеми. Както голямата енигма кой да управлява службите, което се разбира в тесен смисъл кой да назначава началниците им и след това тези началници на кого преимуществено да се отчитат. Аз не виждам точно така нещата. Намирам резон във всяка една от формулите, според които е достатъчно две институции да извършват това. И вече тук мненията се разделят кои да бъдат - Министерският съвет и президентът или парламентът и МС, или парламентът и президентът. Но във всички случаи, когато се изчерпи тази дискусия, ще се узакони едно положение. По-важното оттам нататък е колко бързо, колко периодично, колко ефективно и колко равнопоставено трите институции ще бъдат захранвани с необходимата информация от службите. Колко бързо ще бъде съкратен така нареченият документооборот.
--------------------
Специалистите и инсайдерите на системата казват, че понякога в чекмеджетата необосновано дълго се задържат някои преписки, че се случва дори в обикновените криптограми от посолствата да пристига същностна, важна информация, а службите са я притежавали доста по-рано, но не са си я разменили.
- Тук въпросът е за контрола...
- Да. Много често, пак по техни признания, се е късала връзката между събирането и обработването на информацията и следващата й фаза - изработването на прогноза. В крайна сметка и на изпълнителната власт, и на президентството са нужни две неща. Не толкова информацията в нейния обикновено голям обем, а нейният обобщен вид, придружен с прогноза. От прогнозите президентът, премиерът, министрите, ръководството на парламента могат да изработят програми, планове, да внесат коректив в свои действия, да предприемат демаршови акции. Без такава прогноза информацията си остава, общо взето, един мъртъв масив от статистика, от цифри, от съобщения.
- Да, но сегашното положение прави специалните служби донякъде безконтролни...
- Не, не може да се каже, че няма контрол. Ние търсим понякога неговите повърхностни и формални измерители. Тези хора следват всички документи, които съществуват. Нито е секнал потокът на информация към структурите, към звената на изпълнителната власт и президентството, нито там е възникнал хаос. В никакъв случай. Въпросът е, че ние наблюдаваме просто процес, който не е ферментирал напълно.
- Има ли парламентарен контрол върху дейността им например?
- Тази пролет, вероятно в края на март-началото на април, ние отново ще поканим началниците на специалните служби в нашата комисия. Тогава ще са изминали шест месеца, откакто изслушахме техните предшественици. Много неща оттогава се доразвиха. И кризата в Афганистан навлезе в друга фаза, и по друг начин вече се пренагласят и преустройват специалните служби на Стария континент и в Съединените щати. Има и натрупвания, които трябва да се обобщят и да се представят на НС. В такива случаи депутатите имат множество въпроси. Обикновено това са въпроси не абстрактни, не теоретични, те са свързани с живота на нашата страна. Слава богу, избраната от нас форма надхвърля опростената представа за контрол - питаме ги "Какво правите вие" и те започват да четат нещо, което са си подготвили.
-----------
При нас се задават конкретни въпроси. Например ако нараства броят на бежанците - какви са причините, има ли профилактика и дали тя е стриктна, дали наблюдението над чужденците, пребиваващи на територията на страната, е свързано с превенция? Какво означават понятия от рода на "опити за създаване на групи за въздействие" или "подозрителна активност около създаването на множество фондации с повърхностно афиширана образователна или спомоществователна цел"? Ние се опитваме да задълбаваме в много подробности и когато се знае, че парламентарните комисии постъпват така, това има много дисциплиниращ ефект. То се усеща и от двете страни.
----------------
- Какво е вашето лично мнение - кой да назначава шефовете на специалните служби?
- Не искам да споделям конкретно мнение, защото то в никакъв случай няма да се възприеме като лично мое, а като председател на тази комисия не искам да предпоставям рамките на един такъв дебат, защото той продължава. Мисля обаче, че независимо от това с чий подпис се назначават трябва да има едни нормално проведени консултации. Обратното би означавало в рамките на многопартийна система, каквато нашата вече е, да възникнат някакви съмнения. Тези служби работят за съхраняването на националните интереси на страната. Ако не се консултират президент, премиер, ръководство на парламента, ако силовите ведомства не излъчат добри експертни оценки, не направят обективни оценки или препоръки за хората, които влизат в кадрова циркулация, има голяма опасност да се назначи човек, смятан за подходящ от един център на властта, но всъщност не достатъчно ефективен ръководител на службата. Тогава ние знаем какво става. Започва да нараства критицизмът първо към работата на службата и след това всичко се изсипва върху този човек.
- Консултирано ли беше например с вас кой да бъде шеф на военното разузнаване?
- Не, не сме стигнали още до такива подробности.
- Министър Николай Свинаров обяви, че е готов с кандидатурата...
- Ние се чуваме по телефона с министър Свинаров и с министър Паси всеки ден и си спестяваме изненади. В определени моменти има делегиране на доверие, на принципа на вече пробвани решения. Досега не сме изконсумирали никакво разочарование поради разминаване на позиции с двамата министри. Напротив. Последната ми приятна изненада е свързана с това, че миналата седмица Министерският съвет е финализирал редакцията на Закона за отбраната и на военната доктрина. Ако те се бяха забавили, като прибавите обсъжданията тук на 2 четения и публикуването в "Държавен вестник", това можеше да стане чак през април или май. А ние не крием, че тези два обновени документа ще бъдат едни от аргументите ни пред НАТО.
- Кога като срок можете да се справите със законопроекта за специалните служби?
-------------
- За времето аз не съм много голям оптимист, защото всички твърдят, че материята е сложна. Освен това има и една формална зависимост на работата по закона за службите и тя произтича от това, че парламентът още не е приел закона за защита на класифицираната информация. Освен това зависимост произтича и от още един документ, който е в законодателната програма на правителството за тази пролетната сесия - това е концепцията за управление на кризи. Там ние ще направим много сериозен анализ на съществуващите реалности, преглед на съществуващите структури, на начина, по който са действали до ден-днешен, и ще трябва да отговорим на няколко фундаментални въпроса: противопожарната охрана в МВР ли ще остане, или в Гражданска защита ще отиде? България има ли нужда от Национална гвардия или не? Екипите за спешна медицинска помощ или поне част от тях не трябва ли също да бъдат под покрива на Гражданска защита? Гражданска защита ли ще бъде структурата номер едно? Очевидно - да. Законът за класифицираната информация също трябва да мине.
- Но той е много тежък, много спорен закон...
----------------
- Тежък закон е, но е много важен. Самите хора от службите имат нерешени въпроси, и то плод не на някакво противоборство или съперничество. Ето един от въпросите: кой осигурява защитата на информацията например в разузнавателната служба. Самата тя ли си изгражда служба за защита на нейната информация, или търси съдействието на Националната служба "Сигурност"? Как се дистанцира операторът на тип информация, след като тя придобие статут на класифицирана? Как се обезопасява от евентуално дублиране? Това е деликатно отношение между доставчик на информация и оператор на информация, оформител на информация и ползвател.
------------------
Някои текстове от проекта са чудесни, но в реалността на развитите демокрации. У нас влизат в колизия с реалностите. Други обаче трябва смело да се прилагат. Независимо че реалностите у нас са по-различни. С презумпцията, че тези реалности са в динамика и ако сега законът изглежда малко привнесен, малко изкуствен, то няма да е така след 6 месеца или след година.
|