|
Проблемът беше повдигнат от правозащитници и политици на Запад още щом се чу за идеята хората на Осама да се прехвърлят в първоначално неидентифицирана "военноморска база на САЩ" на неназован "остров в морето". После се разбра, че островът е Куба, схемата по транспортирането бе уточнена с Хавана и операцията тръгна. Оковани във вериги по групи, с превръзки на очите, упоени с транквиланти и с по двама пазачи на човек, пленниците от Афганистан започнаха да кацат в Куба след 27-часов полет.
Още в първите две затворнически партиди се откриха трима граждани на Великобритания. И шумът около статута и правата на пленниците стана вече наистина голям. Лейбъристкият депутат Джереми Корбин обвини в парламента в Лондон британските власти в съдействие за
"незаконно извеждане на хора от Афганистан",
алармира за условията, в които става това и настоя да се изясни статутът на задържаните.
В отговор външният министър Джак Стро напомни: "Тези хора са обвинени, че са членове на най-опасната терористична организация, която познава светът". А по повод пленените британски мюсюлмани допълни: "Но това не означава, че нямат права и тъй като са британски граждани, наша е отговорността да им осигурим спазването на тези права". Според Стро американският му колега Колин Пауъл го уверил, че американците "ще спазват международните норми".
По-конкретен беше шефът на Пентагона Доналд Ръмсфелд, който на 11 януари заяви, че според САЩ бойците от "Ал Кайда"
не са военнопленници, а са "незаконни бунтовници"
и затова върху тях не се разпростира действието на Женевските конвенции. Той добави, че в отношението си към пленниците на американците ще им е "много трудно да бъдат обективни, но ще се опитат".
Точно тези откровения на Ръмсфелд разбуниха правозащитниците, които настояха за инспекция на Червения кръст в Гуантанамо и поискаха да научат какво всъщност ще става оттук нататък с пленниците и как ще ги съдят.
Скандалът се разрасна с публикуването в британския печат на снимки от Гуантанамо, запечатали през телена ограда поставени на колене затворници със завързани очи.
"Така ли си представят Буш и Блеър цивилизацията?",
попита до снимката иначе десният британски в. "Дейли мейл". Дори Джак Стро втвърди тона: "Независимо от статута им, затворниците трябва да бъдат третирани хуманно".
В отговор Ръмсфелд обяви, че "не е честно" да се тръби за правата на пленниците и да се пренебрегва, че те са "твърди терористи". Той подчерта, че третирането им е "подходящо" и повтори, че получават три пъти на ден храна, могат да се къпят и да се молят.
Що се отнася до хипотетичния бъдещ съд, тук САЩ пазят пълно мълчание "от съображения за сигурност". А всъщност именно този въпрос е и най-щекотливият.
Преди всичко не е ясно как именно ще се формулира обвинението към задържаните. Членство в "Ал Кайда"? Значи първо трябва да се докаже престъпният характер на самата "Ал Кайда" и нейната несъмнена причастност към атентатите в САЩ. Да допуснем, че такива доказателства наистина има, въпреки че от началото на бомбардировките по Афганистан на 17 октомври м.г. на света беше представена само една видеокасета с коментари на Бен Ладен по атентатите.
Как обаче ще бъде доказана вината на всеки един
от задържаните в Афганистан бойци на "Ал Кайда"? Ще бъдат ли взети под внимание техните подбуди да се присъединят към организацията - религиозни, политически, лични? Как ще се разбере дали те въобще са били в течение на подготвяните терористични акции, камо ли евентуалното им съучастие?
Друг ракурс: след като са били пленени по време на военна операция на територията на Афганистан от външни сили, нахлули на тази територия, не могат ли действията им там да се тълкуват като принудителна самоотбрана? По силата на какви правила, норми или закони тези хора са извозени извън страната, в която са се намирали? Според законите на коя държава ще бъдат съдени? И от какъв съд?
Тук нещата опират и до
деликатната тема за сформирането на международен наказателен съд,
специализиран именно по казуси от такъв тип. САЩ обаче досега твърдо се противопоставяха на идеята, притеснени, вероятно, от възможността собствената им политика на свободна намеса в делата на други държави да не стане прицел на новия съд. Но ето, че в момента именно един такъв международен орган би могъл да ги отърве от големите правни неудобства, които се задават покрай затворниците от Гуантанамо.
Още не е ясно граждани на колко и кои страни са затворени в базата и дали и за останалите ще се вдигне толкова шум, колкото за британските мюсюлмани. В медиите се промъкнаха сведения за хора с френски и австралийски паспорти. Знае се, че има и жители на арабски страни. Как ще постъпят техните правителства?
А се стигне ли се до съд, какво ще стане, ако обвиняемите - всичките ортодоксални мюсюлмани, откажат да го признаят за легитимен и обявят, че религиозните им права са потъпкани, след като им е отказан ислямски съд? Даде ли им се изобщо думата, те едва ли ще пропуснат
шанса да разиграят нещата а ла Лайпцигския процес
и като нищо може да отправят свои контраобвинения към действията на САЩ по света. Нека си спомним, именно тези действия сочеха като свой подбудител многобройните кандидати да си припишат атентатите от 11 септември...
Уви, всичко, което сега става около затворниците в Гуантанамо, пък и целия ход на войната в Афганистан, която, а пропо, все още продължава, може само да добави нови аргументи в тази посока.
Най-добрият вариант за САЩ, разбира се, би бил един засекретен поради все същите "съображения за сигурност" процес. Още повече, че подобен вариант веднъж вече беше разигран - през 1989 г., по време на президентския мандат на Джордж Буш-баща. Спомня ли си някой днес какво стана тогава, в залисията покрай падането на Берлинската стена? САЩ нахлуха в Панама
и си взеха нейния военен лидер ген. Мануел Антонио Нориега,
обявен за наркотрафикант номер 1 и за главен враг на САЩ. Процесът беше таен и никой не разбра какво е говорил там гниещият и до днес в американски затвор Нориега. Имаше само догадки из медиите за тесните връзки между другарувалия дълги години с американското разузнаване генерал и Джордж Буш-баща, който пък преди да влезе в Белия дом управляваше ЦРУ. Май точно за да не лъсне тази дружба, уплътнена с кокаинова връзка плюс тайни доставки за тогавашните никарагуански "контри", се наложи блиц-операцията в Панама и скриването на заплашилия да проговори генерал.
Сега обаче такъв сценарий изглежда доста труден - не само защото в Белия дом вече е Джордж Буш-син, а защото цялата афганистанска кампания доби къде по-голям световен резонанс от някогашната в Панама. С прииждащите в Гуантанамо "алкайдовци" нещо трябва да се прави - и то явно. А търсенето на отговор на въпроса какво точно, е прекалено костелива хапка за сегашния Буш.
КАРЕ---------
Откъде се е взела американска база в Куба?
117 кв. км в източния край на Острова на свободата са заети от военноморската база на САЩ в Гуантанамо. За мнозина е необяснимо как тя продължава да съществува 43 години след победата на най-дразнещата Вашингтон революция. Историята започва още през 1901 г., когато тази територия е заплюта за американска база съгласно т.нар. "поправка Плат", която дава на САЩ право да "защитават" току-що освободилата се от испанско владичество Куба. На целта трябва да служат две бази - в Гуантанамо и в Байа Онда. Втората така и не е построена. През 1934 г. договорът за Гуантанамо се осъвременява. Според него базата ще се ползва от САЩ, докато двете страни не се разберат да я махнат или самите Щати не се откажат от нея. Уговорен е и наем - 2000 (!) долара годишно. След революцията от 1959 г. отношенията между Хавана и Вашингтон се замразяват и въпросът няма как да се реши. Куба се пази от резки едностранни действия, за да не даде повод за американско нахлуване. Актуализираният наем в момента е 4085 долара годишно.
Гуантанамо за първи път нашумя покрай войната на НАТО в Югославия. Тогава имаше идея там да се пратят бежанци от Косово. Имаше американско-кубински консултации и Хавана склони, въпреки че беше против самата военна операция на НАТО. Косовари там обаче така и не бяха пратени.
Прехвърлянето сега на пленници от Афганистан също бе уговорено от САЩ с кубинските власти. Военният министър Раул Кастро дори обеща при евентуално бягство на затворници от базата в Гуантанамо Куба да ги връща обратно.
Смята се, че позицията на Хавана се дължи на видимото омекване към нея от страна на Вашингтон, който наскоро за пръв път от 40 г. насам разреши продажбата на американски храни на острова, пострадал от силен ураган.
|
|
|