-------

След като 10 години поред малкият бизнес беше последна грижа на държавата, само за един месец, в началото на 2002 г., тази грижа отпадна. С един замах данъчните забиха такова мощно кроше на занаятчиите, че една трета от тях автоматично изхвърчаха от ринга.

Заради новите патенти близо 100 хиляди притежатели на ателиета и работилнички се отказват от занаята и ще фалират, сочат предварителните разчети на браншови организации. От 337 хил. малки фирми, платили патента си през миналата година, над 100 хиляди или ще закрият фирмите, или няма да се отчитат пред данъчните.

Така новата данъчна политика на новото време "постигна" няколко цели - "увеличи" приходите в хазната, "озапти" безработицата (като пренасочи още хиляди хора в бюрата по труда) и "подкрепи" предприемачите да се захванат с частен бизнес.

Вестник "Сега" пък реши да пита самите предприемачи как възприемат грижите на държавата.

-----------------

Иван Чучулайн е мебелист от 12 години. Слаботоков техник по образование, в зората на реформите той рискува и става частник. Превръща хобито си - дърводелство, в професия. Със спестявания, натрупани от странство, и с две машини отваря малка работилничка. Вместо да си изкарва хляба лесно с монтажи на алуминиева дограма, се хвърля в дълбокото - започнал да майстори мебели по поръчка.

Наложил се с добро качество и клиентите започнали да го търсят. Децата му пораснали и също се включили в работата. Семейният бизнес се разраснал, поръчките се увеличили. Назначил нови работници и, заедно с шестимата, препоръчани от бюрото по труда, персоналът достигнал 25 души.

За да не се регистрира по ДДС и да назначава счетоводител, което значи ново работно място, Чучулайн регистрирал още две фирми с оборот до 75 хил. лв. "Патентът е по-лесната форма за данъчно отчитане, особено за малките фирми. С трите фирми на сина и снахата си поделяхме приходите и, както е редно, си плащахме патента", разказва мебелистът.



Всичко обаче се обръща наопаки,



когато в края на миналия декември в "Държавен вестник" излизат промените в закона за подоходното облагане. Освен 30-процентното увеличение на патента, което според финансистите покрива инфлацията за последните 3 години, се въвежда допълнителен налог. За всеки квадратен метър работна площ от тази година Чучулайн ще плаща по още 5 лв. патент. Никой не обяснил, че парите се начисляват само върху работна площ. Затова, когато подал декларацията си на 14 януари, той декларирал чистата площ, в която влизат не само цеховете, но и складовете плюс двата магазина. От няколко години бизнесменът държи под наем магазини, за които също ще плаща налог.

Половин месец смятал, чудил се, и накрая теглил чертата - вместо 200 лева патент, които платил през миналата година, за 2002-а данъчните ще му искат 11 600 лв. Така само за данъци всеки месец хората му трябва да заработват по 1000 лв. Отделно са солидните разходи за наем на дворното място, складовете, цеха и двата магазина. Като се добавят заплатите на работниците и неизменно растящите напоследък сметки за ток, парно и газ, фирмата трудно ще издържи при сравнително скромните поръчки, които изпълнява. "Дори ако плащаме само върху работната площ, патентът пак остава непосилен", категоричен е мебелистът.

За да не фалира, Чучулайн вече е закрил фирмата на сина си. В скоро време трябва да вземе



още по-трудно решение - да съкращава работници,



които 5 години е обучавал в занаята. По трудовите норми за едно работно място в мебелна фирма са нужни поне 10-15 кв. м работна площ. Заради новия налог обаче тази площ ще се свие и част от хората му ще останат на улицата.

Въпреки това предприемачът е оптимист за собствения си бизнес. "Ние, в големите градове, винаги по-лесно сме оцелявали. В провинцията обаче назряват масови бунтове. Не случайно е предупреждението на Константин Тренчев, че скоро хората ще замерят управниците с павета", коментира Чучулайн.

Напрежението е особено силно в Родопите, където наново започнаха да запечатват дърводелските цехове, които нямат акт 16 за постройките си. Акцията съвпада с въвеждането на патентите. И, ако семейните фирми започнат масово да затварят, половината от хората в тези региони ще останат без препитание, предупреждават и хора от браншовия съюз на дървопреработвателите. "Страшно е да притискаш хора, които няма какво да ядат", заключава бизнесменът.



"За 10 години в бизнеса научих,



че няма друга държава в Европа, освен нашата, където малкият бизнес да бъде постоянно изнудван", казва Иван Чучулайн. "Не може управляващите вечно да искат, без да има насрещна подкрепа". В Европа държавните стратегии за подкрепа са за милиони евро. У нас няма нито финансови стимули, нито данъчни или друг вид преференции.

Неотдавна при посещение в България шефът за малкия и среден бизнес към Еврокомисията Ханс Вернер Мюлер се запознал с българския мебелист. Чужденецът бил удивен от качеството и дизайна на мебелите с марката на "Чучулайн" и поискал да види къде се произвеждат. При вида на сградите, строени преди половин век, и навесите, където наред с дървесината се мъдри и една от дърводелските машини, Мюлер искрено възкликнал: "Мебелите от магазина тук ли са направени? Моля ти се, Иване, вземи заем. Ти имаш потенциал, правиш качествени неща, развивай се!".

Когато Чучулайн му обяснил, че банките кредитират при лихва 18%-20%, европеецът за пореден път се изумил. И веднага се отказал от съвета си: "О, не взимай заем, защото ще фалираш. Тук не правите големи обороти и при тази лихва ще задлъжнееш към банката!"



Въпросът е как за един ден германецът е съзрял същността на проблема,



който толкова български правителства не искат да проумеят вече 12 години, пита се дребният предприемач.

Хората отпускат пари да ни интегрират към Евросъюза, но сумите явно потъват в нечии чиновнически джобове, търси обяснение Чучулайн. И риторично пита дали съм чувала за бизнесмен, който да е получил заем без проблеми. Самият мебелист наскоро обиколил 4 банки, за да иска кредит от $ 200 хил., които да изплаща за 10 години. Навсякъде обаче чиновниците предлагали да го уредят срещу солидни комисиони. Един поискал 7,5%, друг 10% извън лихвата, която след това той ще плаща на банката. И никъде финансистите не се съгласили с 10-годишния срок на изплащане.

А заемът му трябва, за да уреди следващия от проблемите си - този с липсата на собствен цех. "След като държавата се отказа от данъчните преференции, можеше поне с предимство да даде на малки производители цехове от старите държавни предприятия под наем", разсъждава Иван. Или поне на разсрочено изплащане. Вместо това нито тя спечели от продажбата на стари активи, нито пък малките фирми получиха собствени имоти.

Не че Чучулайн не е правил опити да се сдобие със собствени терен. От 4 години той е в постоянни преговори с местната община за терен от 1 дка, който да замени срещу апартамент. Докато получи нотариалния акт, плаща наем за имота. Понеже не е собственик, не получава разрешително нито да прокара ток, нито пък да строи. Временно иска да издигне навес за склад, за да не плаща напразно за терена. От строителния надзор обаче не разрешават. От една година молбата му за замяната чака решението на столична голяма община (междувременно общината се скъса да раздава терени срещу апартаменти - но - очевидно - на хора с "по-належащи" нужди, като Юлия Берберян, да речем). Чучулайн обаче не губи надежда и очаква до април столичните общинари да разрешат замяната.

"Както всички в тази държава, и аз искам нормален живот, малко подкрепа и да ме оставят спокойно да работя", заключава бизнесменът. Страшно е обаче, когато толкова много хора нямат какво да ядат, а държавните чиновници си правят експерименти, като този с новите патенти. Искрено се надявам тази агония да спре, защото иначе ще стане страшно", мрачно приключва разговора Чучулайн. Нищо, че за последните 12 години е преживял не една битка с родните чиновници.