От няколко седмици насам сделката за продажбата на 51% от акциите на БТК и лиценза за втория GSM-оператор очевидно е излязла от сферата на деловите отношения и почва да ангажира чисто политическото внимание. Крайно време беше, като се има предвид, че скоро ще се навърши една година от началото на преговорите с кандидат-купувачите. А и както личи от напрежението, обзело и трите страни - българското и гръцкото правителство и холандците от КПН, нещата вървят към логичен край.

Както се разбра от онзиденшната публикация на близкия до гръцките управляващи вестник "Вима" и вчерашното изявление на премиера Костов, действително е имало писмо от него до премиера Костас Симитис. Макар Костов да твърди, че в текста фразата "анулиране на сделката" не съществува, логично е да се помисли, че щом министър-председателят на една държава се обръща за помощ до колегата си от друга държава с молба да въздейства върху кандидат-купувачи,



значи нещата наистина са стигнали до задънена улица



От думите на Костов се разбра, че всичко друго било хубаво, но имало няколко неясни положения: цената на сделката, липсвали гаранции, че няма да ни сполети участта на румънския и арменския телеком, и липсвали гаранции за националната ни сигурност. Имало и недоверие от страна на купувачите - холандско-гръцкия консорциум KPN-ОТЕ към българското правителство.

Интересно е, че като се почне от ниската цена и се стигне до прословутото сътрудничество на ОТЕ със скандалната "Интраком", тези проблеми си бяха такива още в самото начало на преговорите преди една година. Предварителният протокол за сделката е още от юли миналата година. Да не би когато Бакърджиев го е подписвал, да е имало някакви тайни уговорки? Мълчание. Да не би Костов да не е бил наясно с параметрите на сделката? Мълчание. Защо Костов смени Бакърджиев? Мълчание. Да, но и холандците са прави, като казват: какво сме виновни ние, като си сменяте министрите? Нали преговаряме с правителството?

Основният проблем, който дойде на дневен ред, е, че гръцката държавна ОТЕ има стратегическо сътрудничество с частната "Интраком". Поемайки ангажимент за инвестиции в "Ромтелеком" и в "Арментелеком", т. е. задължението да обнови мрежата им, ОТЕ прави поръчките с посредничеството на "Интраком". Най-често става въпрос за ненужно подобряване на цифровите централи на реномирани световни производители - "Сименс", "Ериксон" и "Алкател". Това обаче оскъпява доставките с около 30-40% и освен че намалява реалните инвестиции, в крайна сметка източва печалбите на компанията.

Вярно, че шефът на KPN Мартен Питерс обяви, че са се споразумели с гърците за основните правила, по които ще се избират доставчиците. Но неговото е просто декларация, а опасенията, изразени гласно от Костов, са основателни. И с каквото и да заплашват гръцките вестници, положението е такова - трябват гаранции, че това няма да се случи и у нас. В края на краищата ние обявихме процедура не просто за купувач на БТК, а за стратегически инвеститор.

Колкото до гръцката преса, тя подсказва, че май наистина ще се стигне до анулиране на сделката.

Логично е да се помисли, че щом писмото на Костов до Симитис е от миналата сряда, а "отговорът" чрез партийната преса идва след това, значи условията, поставени в писмото, не се приемат.

В момента най-вероятно ще стане точно това, което подсказва логиката на политиката на кабинета "Костов" напоследък -

истинското решаване на проблема да остане



за след парламентарните избори през 2001 г.



Във всеки случай до събота, когато е националната конференция на СДС и предстои избирането на нов НИС, официално няма да бъде съобщено нищо. Или пък новината, че отказваме сделката, ще гръмне точно в петък следобед, за да подготви общественото мнение за добрия премиер, който храбро отказва сделката. Обяснението ще е същото, което Костов вече спомена: парите, "Интраком", националната сигурност и претенциите за законови гаранции.

Оттук нататък възможните варианти са два - или да се обяви ново набиране на оферти в рамките на същата процедура или да се обяви нова процедура със съвършено различни условия.

Първото изглежда малко вероятно, защото ако имаше чак такъв интерес към БТК, щяха да бъдат подадени и други оферти, когато трябваше. България достатъчно изчака с откриването на процедурата и я отложи с няколко месеца.

Вторият вариант обаче означава, че ще трябва нов меморандум, за който трябва и нова оценка на компанията. Самото назначване на нов оценител ще отнеме няколко месеца, а изготвянето на оценката - дори и половин година. След това следва ново набиране на оферти (още някой и друг месец), нови преговори и току-виж дошло време за парламентарните избори. И кабинетът "Костов" излиза от ситуацията,все едно че нищо не е било.



Другото не е логично



Няма например никакво основание да се предполага, че ОТЕ ще се държи като мажоритарен собственик на БТК по-различно, отколкото се държи сега като собственик на акции в "Ромтелеком", сръбския или арменския телеком. Абсолютната непрозрачност на управлението, опитите чрез най-различни хитрини да се избягват финансовите ангажименти и прословутото сътрудничество с "Интраком" са пословични.

Всичко това обаче не отговаря на един много важен и дори основен въпрос, който виси от известно време: има ли в края на краищата България сериозното намерение да продава националния си телеком или не? И тъй като нещата отиват повече към второто, как точно ще се измъкне от ситуацията? Може би с цената на поредния компромис, който ще ни накара след години да съжаляваме, че не сме склонили на първоначалните условия?