|
- Вашите скандални разкрития доведоха до оставката на "комисията Сантер" и ви направиха известен. Как ви се отрази всичко това - променихте ли си начина на живот, работата, приятелите?
- Има различни аспекти на въпроса. За обикновените хора на улицата аз съм знаменитост. Хората от Европейската комисия обаче имат различни оценки. Някои колеги ме подкрепят, но има такива, които смятат, че съм вредител. Особено на високо равнище - сред европейските комисари, има изключително негативно отношение към личността ми.
- Но нали сега има нова Европейска комисия, която избраха именно защото вие предизвикахте оставката на предишната...
- Да, но имам лошия късмет, че административната реформа е поверена на един от бившите комисари - г-н Нийл Кинък, който освен това е и заместник-председател на Еврокомисията. Защото г-н Кинък не може да ме понася, откакто казах в пресата, че е много лоша идея в новата комисия да влязат бивши комисари като него. Той смята, че това е лична атака срещу него, и оттогава прави всичко възможно, за да ме напада.
- Вас всъщност ви понижиха, нали така?
- Да, вече нямам достъп до службата за вътрешен финансов контрол, където работех по-рано. Преместиха ме в службата за поддръжка на сградния фонд. Занимаваме се с преместване на имущество от сграда в сграда, с поддръжка на имотите.
- Изглежда, не сте доволен от това преместване.
- Никак. За мен това е наказание. Но вижте, аз нямах за цел да сваля комисията "Сантер". Тя сама предизвика съдбата си. Аз просто внесох една докладна записка от 34 страници с 600 страници приложения в Европейския парламент. След това отидох с личната си кола в Люксембург в Европейската сметна палата с една такава купчина (показва височина близо човешки ръст). С моята докладна записка аз не си поставях за цел да правя някакви нови разкрития, а да покажа порочните практики на използване на средствата от Европейската комисия - как не се вземат мерки във връзка с констатирани нарушения. Комисията зае позиция да твърди, че в моите разкрития няма нищо ново. Това изобщо не беше коректно и дори да приемем, че комисията е била права, аз разкривах с помощта на нарушения, които са известни, че след констатирането им нищо не се е променило.
- Например?
- Например в случая с търговете за определяне на охранители за Европейската комисия. За период от 5 години става дума за договор на стойност 80 милиона евро. Още през 1992 г. някой беше сигнализирал за нередности, през 1993 г. беше направена проверка и не бе констатирано нищо, през 1997 г. друг направи разкрития за нередности, но този път пред пресата. И така през август 1997 г. започнаха проверка и едва през март 1998 г. излязоха с някакви заключения. Това е доказателство, че без пресата не можем да постигнем нищо, а според мен това не е нормално. Мисля, че в един демократично управляван орган би трябвало да бъде възможно, ако постъпят основателни сигнали, да се направят съответните заключения, без да се прибягва до пресата.
- Пресата винаги ви е подкрепяла. Как оценявате нейната роля?
- Още съм жив благодарение на пресата. Нямам предвид, че щях да бъда ликвидиран физически, но чисто човешки, професионално аз нямаше да издържа без подкрепата на пресата. Без пресата никой нямаше да ми обърне внимание, нито щеше да има сериозни последици от разкритията ми за комисията. Пресата ме закриляше, имах пълен достъп до нея, можех да казвам истината, а не само говорителите на комисията да монополизират информацията. Защото за мен говорителите са хора, на които им плащат, за да лъжат.
- Вие бяхте отстранен от работа, като получавахте половината от заплатата си...
- В продължение на четири месеца. След това комисията трябваше или да ме уволни, или да ме преназначи. И защото обвиненията срещу мен не бяха особено тежки, и защото комисията рискуваше да изпадне в смешно положение, те ме възстановиха. Но за пресата искам да кажа нещо много важно. Има една преса, която е много сериозна. Това са световноизвестните "Монд" във Франция, "Файненшъл таймс" в Англия, "Франкфуртер алгемайне цайтунг" в Германия. Тези вестници никога не си дадоха труда да ме чуят. Те винаги вземаха това, което казваше комисията, за истина и без да правят коментари. А комисията винаги ме представяше като някакъв досадник, на когото не трябва да се гледа сериозно, който е бил отстранен от работа за некомпетентност. А други вестници, които нямат този международен престиж, винаги са идвали при мен, за да ме питат: "Вярно ли е, че бяхте отстранен от службите на госпожа Едит Кресон заради вашата некомпетентност?" И аз им казвах: не, аз напуснах службата на госпожа Кресон по мой избор, даже тогава получих повишение.
- Тези дни Колегиумът на Европейската комисия взе решение за сваляне на дипломатическия имунитет на госпожа Кресон, за да позволи на белгийското правосъдие да води следствие срещу нея. Според вас докъде може да доведе то?
- Свалянето на имунитета само по себе си нищо няма да даде. Аз трябва да направя още едно усилие, за да се стигне до нещо. Миналата година вече предприех някои действия - внесох отново някои документи в ОЛАФ (реорганизираната служба в рамките на Европейската комисия за борба с корупцията и злоупотребите със средства на ЕС). Казвам отново, защото този път отбелязах ясно къде има фалшификации, за да не може ОЛАФ да каже, че не става дума за финансови нарушения. Потърсих също контакти с белгийските власти и възнамерявам да се свържа отново със съдебните власти на Белгия, за да се уверя, че до тях са стигнали истинските документи.
- Имате ли собствен архив?
- Да, имам собствен архив. Без собствен архив аз бих бил загубен. Като добър чиновник аз си правя свой архив. И за да помогна на белгийското правосъдие, аз поисках да бъде вдигнато от мен задължението да пазя служебната тайна, което важи за всеки служител в комисията. Защото досега бях освобождаван от задължението само два пъти, но не и в случая Бертло, за който е обвинена госпожа Кресон. (Става дума за разкритието, че Едит Кресон е назначила на работа в Европейската комисия личния си зъболекар - б. а.)
Аз обясних и пред Европейския парламент, че не се заяждам с госпожа Кресон, изобщо не смятам, че тя е най-виновната. Освен това аз никога на съм твърдял, че госпожа Кресон носи пряка отговорност за нередностите. В докладната ми записка ясно е написано, че сътрудниците на госпожа Кресон са причастни към нарушенията и че е доста удивително колко много нейни сътрудници са замесени в различни нечисти неща. Така че в моята докладна записка писах, че госпожа Кресон трябва да бъде по-взискателна към сътрудниците си и че трябва да вземе мерки срещу тях. Тя не го направи. В случая "Леонардо да Винчи" (програма за професионално усъвършенстване под ръководството на Едит Кресон) стана ясно, че тя е била наясно в течение на години с нередностите и че не е вземала мерки срещу тях.
- Корупцията има ли политически цвят?
- Мисля, че корупция има при всички политически сили, които се застояват във властта. Никой политически цвят не е имунизиран. Има признаци, че и зелените, които са новаци във властта, също ще бъдат засегнати от скандали. Това е много разочароващо.
- Докато бяхте в службата за вътрешен финансов контрол, имахте ли информация за това дали има злоупотреби със средствата по програмата ФАР в източноевропейските страни?
- Имах информация, че се плащат суми от участници в търгове - по 10 хиляди долара, за да се гласува по определен начин. Жалко е, че не съм работил в тази област, защото не ми се искаше да оставям нещата само до сигнали. Те идваха не само от източници от комисията, но и от самите източноевропейски страни.
- Имате ли приятели в Европейския парламент? Как се отнасят там към вас? Не искат ли например вашето възстановяване в предишната ви служба, където бяхте толкова полезен?
- Доброто сътрудничество между Европейската комисия и Европейския парламент е много по-важно от моя личен случай. Така че големите партии и особено партията, която разполага с мнозинство (Европейската народна партия - б. а.) не правят много, за да не дразнят комисията. Ако журналисти ги питат за мен, те казват много мили неща, но не предприемат никакви сериозни действия. Само евродепутати от малки партии, като например зелените, се осмеляват да заемат ясни позиции в моя подкрепа.
- От чисто човешка гледна точка не съжалявате ли за действията си? Не си ли казвате понякога: по-добре да не се бях захващал изобщо?
- Не съжалявам за нищо. Дори и да загубя работата си, аз бях прав и сега имам смелостта да се погледна сутрин в огледалото.
- Какво мислите за ОЛАФ? Това ли е добрата рецепта за борба с корупцията?
- ОЛАФ трябваше да получи много по-голяма независимост. В него трябва да работят служители, които да не се безпокоят за последиците от действията им върху служебното им положение. От друга страна, ОЛАФ трябва да бъде под демократичен контрол - те не могат като каубои да правят каквото си искат.
За съжаление решението е ОЛАФ да бъде част от Европейската комисия. Определени са пет личности, които да упражняват контрол върху ОЛАФ, но няма действаща структура, която да упражнява демократичен контрол. Винаги съм казвал, че ОЛАФ трябва да се откъсне от комисията и да стане част от европейската Сметна палата в Люксембург, която е независима, и да бъдат наблюдавани от ревизорите на Сметната палата.
А ако искаме идеално решение, трябва да създадем служба "Европейски прокурор" и ОЛАФ трябва да бъде аташиран към него.
- Съпругата ви как прие всички сътресения напоследък?
- Следващата седмица излиза книгата ми на френски, в която са отразени и нейните преживявания, извадени от нейния дневник. Очевидно е, че е преживяла много тежък период. Но тя беше винаги до мен и това много ми помогна.
- Знаете ли, че в България неотдавна един финансов ревизор имаше съдба, подобна на вашата?
- Не, но непрекъснато научавам за подобни истории в различни страни. Може би трябва да се обединим.
Интервю
Илиян Василев: Ограничената икономическа политика може да е фатална
Левите алтернативи ще доведат и обществото, и държавата до крайна бедност, твърди бившият шеф на Агенцията за чуждестранни инвестиции
Илиян Василев бе председател на Агенцията за чуждестранни инвестиции в продължение на 3 години. Преди това бе изпълнителен директор на Българската международна стопанска асоциация (БИБА) и имаше частен бизнес. От няколко дни е посланик на България в Русия.
--------------------------------------------
- Г-н Василев, каква е диагнозата, която бихте поставили на българската икономика?
- Икономиката ни е пред Рубикон в развитието си. Тя трябва да прескочи от състоянието на стабилизация, което се предопределяше от тригодишното споразумение с МВФ, към тъй мечтания икономически растеж.
Мисля, че икономическа политика, която се основава само върху фискалната стабилизация, не може да бъде успешна. Трябва да има баланс между интересите на бюджета и интереса на фирмите. През изминалите 2 години този баланс не беше постигнат. Всички параметри на икономическата политика бяха поставени в зависимост от нуждите на бюджета. Стабилизацията се основаваше на това. Според мен тази практика трябва да бъде изоставена и да се премине към по-балансирано управление на икономиката.
- Не се ли налага смяна на икономическата политика и заради преговорите за присъединяване към ЕС?
КАРЕ------------------
- Безспорно. От политика, която е форматирана по стандартите на МВФ, трябва да преминем към политика, която се определя от нуждите на присъединяването. За да покрие определените критерии, България трябва да постигне устойчиви нива на растеж - от порядъка на 6-7 процента и нагоре. Това е немислимо със сегашните средства и подходи. Трябва радикализация на политиката.
----------------------
Един от ключовите проблеми е в нерешеното уравнение банки и финансови институции - от една страна, реален сектор - от друга. Не може да се продължава с тези два свята. Единият е светът на основна лихва от малко над 3%. По тази лихва държавата набира капитал за своите нужди. Банките набират депозитната си база от спестяванията на гражданите при малко по-висок процент. И от другата страна са 10% по-високите нива на лихвите, по които частните фирми получават кредити. Изводът е много прост. Това са преразпределителни отношения, чрез които се формират две истини. А така в средносрочна перспектива няма да реализираме икономически растеж. Подобен подход не е особено издържан от икономическа, да не говорим от морална гледна точка.
- Не се ли налага това от режима на валутен борд?
- Не трябва да се заблуждаваме, че бордът налага подобен абсурд. За растежа на една икономика е важно колко и дали има свободен ресурс, който може да се влее в частния сектор. Утопия е, че чрез държавни инвестиции в инфраструктура може да се генерира растеж. Проблемът е, че чисто държавните инвестиции, дори и онези, които са частично подкрепени от предприсъединителните фондове, няма да изпълнят мисията си, ако не доведат до формиране на частно управление на дейностите. Отново ще се създаде псевдодържавен сектор, който няма да функционира на принципите на пазарната икономика.
- Имате ли конкретни примери?
- Проектът за реконструкция на летище София например. Ако в края на този проект или от самото му начало не се осъзнае задължителната необходимост от приватизация на управлението на дейността, то в крайна сметка пак държавата ще трябва да плаща сметката по погасяване на кредитите, които тя е гарантирала.
Аршините или инструментариумите на икономическата политика значително се промениха в последните години. Дават се нови възможности дори за малките икономики, които се интегрират в световното стопанство. Това опровергава досегашните теории за необходимостта от непременно дълги и непрекъсваеми цикли на икономическо възстановяване. Пример не са само САЩ, а и водещите западни икономики. Така че ако ние пропуснем шанса да се интегрираме, т. е. да изменим подхода на икономическата политика, като използваме онова, което глобалната детерминанта ни дава, ще пропуснем и възможността да се възползваме от глобализацията.
Аз съм малко песимист в това отношение, тъй като степента на интернационализация или конкурентоспособността на нашата политика много често измерваме с аршини от историята или пък със страни в нашето положение или по-зле от нас. Пропускаме възможността от съизмерване с водещите.
- България остава неатрактивна и заради неразвития си капиталов пазар. Какво е обяснението ви за този феномен?
- За мен този критичен проблем остава напълно необясним. Това е показател за ограничеността на вижданията. Демонстрира се пълно неразбиране на простата истина, че няма друг начин да спечелим окончателно и безвъзвратно българина за пазарната икономика, освен да го превърнем от спестител в инвеститор. Няма никакво логично оправдание за това, че не се мисли в тази насока. Радвам се, че икономическият екип на правителството е решен да премахне привилегиите за РМД-тата. Всякаква политика, кроена по рамките на едно или друго ограничено мислене, понякога дори провинциално, има фатални последици за дългосрочните перспективи на растеж. Оптимистично е, че ние се променяме заедно с предизвикателствата. Проблемът е дали ще го направим достатъчно бързо, достатъчно радикално и без никакви скрупули.
- Няма ли опасност от нова криза като тази от началото на 1997 г.? През 1995 и 1996 г. имаше привидна стабилност и си мислехме, че отскачаме от дъното, а после всичко се срути. Сега отново има подобни сигнали.
Каре тук----------
- Рано е да се каже. Но такава опасност съществува. Все още благоприятната тенденция не е необратима. И бих казал, че както има възможност да се постигнат високи нива на растеж, така има и симптоми, че нещата могат да се развият в обратната посока. Ние не използваме адекватно финансовите и валутните ресурси, които България има. Парите сами по себе си, носейки лихви, не могат да произведат брутен вътрешен продукт. Те могат да добавят стойност, в платежния баланс това може да се отчете, но онзи материален продукт, който ще формира конкурентоспособността, няма да се произведе.
------------------
- Кой е основният недостатък на икономическите реформи?
- Има прекомерна амбиция да се реализират реформи чрез остарели средства. Например реформата в социалната сфера. Проблемът е много тежък, тъй като държавата трябва да се изложи на финансовия риск да преструктурира изключително капиталоемки сектори като здравеопазването и социалното осигуряване. Но това не бива да става, без да се спазват правилата на минималните разходи, на финансова дисциплина и още повече без да има радикалност на действията.
--------------------КАРЕ
Точно това ни е пречило през тези 10 години. В момента в който е трябвало да покажем характер и да продължим реформите, ние винаги сме ги отлагали под една или друга форма. Така се компрометира самата реформа и държавата плаща цялата сметка. Всъщност народът я плаща.
Още има шанс да се проведе реформата с ниски разходи. Но те растат от забавянето.
------------------
Такъв е и проблемът с нарастващата безработица. Колкото и да се мъчим да го решим с увеличаване на социалните плащания или с увеличаване на разходите на работодателите, няма да стане. Единственият начин е да се увеличи заетостта, да се разкриват нови работни места. Всички опити да се преразпределят ограничени финансови ресурси в името на социалната защита, т. нар. леви алтернативи, няма да сработят. Защото в крайна сметка и обществото ще остане бедно, и държавата ще остане бедна.
Крайно време е да се разбере, че не може да се разпределя непроизведен продукт. Държавата трябва да става все по-малка и малка. На нас ни трябва по-малка държава, а не все по-голяма и по-голяма. За голямо съжаление това все още не е безспорно прието от всички.
- Твърдите, че СДС използва леви методи за управление на икономиката.
- Вижте, в обществото все още работи инстинктът на социализма - да очакваме от държавата всичко. Елементарен пример - когато снегът затрупа целия град, всички очакваха държавата, в случая общината, да им почисти пред къщите. Това никога не е било. Винаги си е било задължение на живеещите и всеки знаеше, че той е отговорен. Сега всички скръстиха ръце. Държавата да даде това, да даде онова, да замести инициативата, да запълни липсата на добро желание и готовност...
- Значи за 10 години реформи съзнанието на българите се е деформирало?
- Успялата реформа, успелите процеси формират желанието за съпричастност. Аз съм далеч от мисълта, че държавата трябва да възпитава обществото. Хората променят своя манталитет, когато са участници в процеса, когато го разбират.
Неуспелите реформи са част от проблема. Другото е, че много често и много лесно в България се злоупотребява политически с популизма. От очевидните истини се търсят леки решения, много рядко се проявява характер. Когато някой в България иска да направи нещо, вечно има елементарна опозиция, която лесно печели дивиденти. Без да мисли, че когато дойде на власт, ще инкасира всички дефицити от бездействието, което е причинила или за което е съдействала. Липсата на по-дълбоко историческо мислене, на традиции, на демократични ценности понякога прави нашия живот по-провинциален, с диалог, който много рядко се води на високопрофесионално ниво.
- Какво е обяснението ви, че отчитаме икономически ръст, а народът се чувства все по-беден?
Каре тук----------
- Има две обяснения. При формирането на БВП се отчитат елементи, които не са били обхванати досега. И второто е, че при отчитането на потреблението не се вземат предвид различни нововъзникнали разходи като например средствата за издаване на новите документи за самоличност. Но въпросът за числата все пак е академичен спор. Дори и да кажем, че ръстът не е 2%, а е 1,5%, това променя ли нещо? На нас ни трябва ръст от 6-7%. Като го постигнем, хората няма да се интересуват от числата, защото ще се чувстват по-богати.
Не мисля, че статистиката изкривява картината, защото напоследък показателите, които отчита, са тревожни. Друг е въпросът как се интерпретират тези факти и дали им се отдава нужното значение.
----------------
- Не се ли хиперболизира от правителството въпросът с разясняването на реформите? Не е ли това просто оправдание за неуспехите?
- Аз не съм съгласен, че реформата не е обяснена добре. Ако направиш нещо и след това тръгнеш да го обясняваш, каквото и да кажеш, едва ли ще те разберат. Обяснението на реформата е фактически ангажирането на всички в нея.
- Започването на преговори за присъединяване към ЕС само по себе си е успех. Но как той ще се остойности?
- Трябва да се капитализира успехът. На първо място ние ще имаме европейски формат на политиката, ще ползваме европейските стандарти. Т. е. може да се предположи, че политиката ще бъде по-ефективна, тъй като ще се водим от по-напреднали в стопански и политически аспект държави. Няма да се налага да действаме по метода на проба и грешка както през изминалите 10.
------------------------КАРЕ
Голямото ми опасение обаче е от зараждащото се прекомерно очакване и готовност да се използват външни ресурси, които да заместят нуждата от вътрешно генериране на растеж.
Ако станем зависими постоянно от тези външни потоци, нашата вътрешна имунна система ще бъде срината и ние ще направим най-лошата услуга на себе си и на следващите поколения. --------------
Вижте какъв бе ефектът, който значителните финансови помощи имаха върху Гърция. В момента равнището на конкурентоспособност на гръцката икономика е много ниско. Непазарните форми доведоха и предприемачите, и предприятията до леност. Те загубиха мотивацията да бъдат в постоянна върхова форма.
--------------------------------------------
- Г-н Василев, каква е диагнозата, която бихте поставили на българската икономика?
- Икономиката ни е пред Рубикон в развитието си. Тя трябва да прескочи от състоянието на стабилизация, което се предопределяше от тригодишното споразумение с МВФ, към тъй мечтания икономически растеж.
Мисля, че икономическа политика, която се основава само върху фискалната стабилизация, не може да бъде успешна. Трябва да има баланс между интересите на бюджета и интереса на фирмите. През изминалите 2 години този баланс не беше постигнат. Всички параметри на икономическата политика бяха поставени в зависимост от нуждите на бюджета. Стабилизацията се основаваше на това. Според мен тази практика трябва да бъде изоставена и да се премине към по-балансирано управление на икономиката.
- Не се ли налага смяна на икономическата политика и заради преговорите за присъединяване към ЕС?
КАРЕ------------------
- Безспорно. От политика, която е форматирана по стандартите на МВФ, трябва да преминем към политика, която се определя от нуждите на присъединяването. За да покрие определените критерии, България трябва да постигне устойчиви нива на растеж - от порядъка на 6-7 процента и нагоре. Това е немислимо със сегашните средства и подходи. Трябва радикализация на политиката.
----------------------
Един от ключовите проблеми е в нерешеното уравнение банки и финансови институции - от една страна, реален сектор - от друга. Не може да се продължава с тези два свята. Единият е светът на основна лихва от малко над 3%. По тази лихва държавата набира капитал за своите нужди. Банките набират депозитната си база от спестяванията на гражданите при малко по-висок процент. И от другата страна са 10% по-високите нива на лихвите, по които частните фирми получават кредити. Изводът е много прост. Това са преразпределителни отношения, чрез които се формират две истини. А така в средносрочна перспектива няма да реализираме икономически растеж. Подобен подход не е особено издържан от икономическа, да не говорим от морална гледна точка.
- Не се ли налага това от режима на валутен борд?
- Не трябва да се заблуждаваме, че бордът налага подобен абсурд. За растежа на една икономика е важно колко и дали има свободен ресурс, който може да се влее в частния сектор. Утопия е, че чрез държавни инвестиции в инфраструктура може да се генерира растеж. Проблемът е, че чисто държавните инвестиции, дори и онези, които са частично подкрепени от предприсъединителните фондове, няма да изпълнят мисията си, ако не доведат до формиране на частно управление на дейностите. Отново ще се създаде псевдодържавен сектор, който няма да функционира на принципите на пазарната икономика.
- Имате ли конкретни примери?
- Проектът за реконструкция на летище София например. Ако в края на този проект или от самото му начало не се осъзнае задължителната необходимост от приватизация на управлението на дейността, то в крайна сметка пак държавата ще трябва да плаща сметката по погасяване на кредитите, които тя е гарантирала.
Аршините или инструментариумите на икономическата политика значително се промениха в последните години. Дават се нови възможности дори за малките икономики, които се интегрират в световното стопанство. Това опровергава досегашните теории за необходимостта от непременно дълги и непрекъсваеми цикли на икономическо възстановяване. Пример не са само САЩ, а и водещите западни икономики. Така че ако ние пропуснем шанса да се интегрираме, т. е. да изменим подхода на икономическата политика, като използваме онова, което глобалната детерминанта ни дава, ще пропуснем и възможността да се възползваме от глобализацията.
Аз съм малко песимист в това отношение, тъй като степента на интернационализация или конкурентоспособността на нашата политика много често измерваме с аршини от историята или пък със страни в нашето положение или по-зле от нас. Пропускаме възможността от съизмерване с водещите.
- България остава неатрактивна и заради неразвития си капиталов пазар. Какво е обяснението ви за този феномен?
- За мен този критичен проблем остава напълно необясним. Това е показател за ограничеността на вижданията. Демонстрира се пълно неразбиране на простата истина, че няма друг начин да спечелим окончателно и безвъзвратно българина за пазарната икономика, освен да го превърнем от спестител в инвеститор. Няма никакво логично оправдание за това, че не се мисли в тази насока. Радвам се, че икономическият екип на правителството е решен да премахне привилегиите за РМД-тата. Всякаква политика, кроена по рамките на едно или друго ограничено мислене, понякога дори провинциално, има фатални последици за дългосрочните перспективи на растеж. Оптимистично е, че ние се променяме заедно с предизвикателствата. Проблемът е дали ще го направим достатъчно бързо, достатъчно радикално и без никакви скрупули.
- Няма ли опасност от нова криза като тази от началото на 1997 г.? През 1995 и 1996 г. имаше привидна стабилност и си мислехме, че отскачаме от дъното, а после всичко се срути. Сега отново има подобни сигнали.
Каре тук----------
- Рано е да се каже. Но такава опасност съществува. Все още благоприятната тенденция не е необратима. И бих казал, че както има възможност да се постигнат високи нива на растеж, така има и симптоми, че нещата могат да се развият в обратната посока. Ние не използваме адекватно финансовите и валутните ресурси, които България има. Парите сами по себе си, носейки лихви, не могат да произведат брутен вътрешен продукт. Те могат да добавят стойност, в платежния баланс това може да се отчете, но онзи материален продукт, който ще формира конкурентоспособността, няма да се произведе.
------------------
- Кой е основният недостатък на икономическите реформи?
- Има прекомерна амбиция да се реализират реформи чрез остарели средства. Например реформата в социалната сфера. Проблемът е много тежък, тъй като държавата трябва да се изложи на финансовия риск да преструктурира изключително капиталоемки сектори като здравеопазването и социалното осигуряване. Но това не бива да става, без да се спазват правилата на минималните разходи, на финансова дисциплина и още повече без да има радикалност на действията.
--------------------КАРЕ
Точно това ни е пречило през тези 10 години. В момента в който е трябвало да покажем характер и да продължим реформите, ние винаги сме ги отлагали под една или друга форма. Така се компрометира самата реформа и държавата плаща цялата сметка. Всъщност народът я плаща.
Още има шанс да се проведе реформата с ниски разходи. Но те растат от забавянето.
------------------
Такъв е и проблемът с нарастващата безработица. Колкото и да се мъчим да го решим с увеличаване на социалните плащания или с увеличаване на разходите на работодателите, няма да стане. Единственият начин е да се увеличи заетостта, да се разкриват нови работни места. Всички опити да се преразпределят ограничени финансови ресурси в името на социалната защита, т. нар. леви алтернативи, няма да сработят. Защото в крайна сметка и обществото ще остане бедно, и държавата ще остане бедна.
Крайно време е да се разбере, че не може да се разпределя непроизведен продукт. Държавата трябва да става все по-малка и малка. На нас ни трябва по-малка държава, а не все по-голяма и по-голяма. За голямо съжаление това все още не е безспорно прието от всички.
- Твърдите, че СДС използва леви методи за управление на икономиката.
- Вижте, в обществото все още работи инстинктът на социализма - да очакваме от държавата всичко. Елементарен пример - когато снегът затрупа целия град, всички очакваха държавата, в случая общината, да им почисти пред къщите. Това никога не е било. Винаги си е било задължение на живеещите и всеки знаеше, че той е отговорен. Сега всички скръстиха ръце. Държавата да даде това, да даде онова, да замести инициативата, да запълни липсата на добро желание и готовност...
- Значи за 10 години реформи съзнанието на българите се е деформирало?
- Успялата реформа, успелите процеси формират желанието за съпричастност. Аз съм далеч от мисълта, че държавата трябва да възпитава обществото. Хората променят своя манталитет, когато са участници в процеса, когато го разбират.
Неуспелите реформи са част от проблема. Другото е, че много често и много лесно в България се злоупотребява политически с популизма. От очевидните истини се търсят леки решения, много рядко се проявява характер. Когато някой в България иска да направи нещо, вечно има елементарна опозиция, която лесно печели дивиденти. Без да мисли, че когато дойде на власт, ще инкасира всички дефицити от бездействието, което е причинила или за което е съдействала. Липсата на по-дълбоко историческо мислене, на традиции, на демократични ценности понякога прави нашия живот по-провинциален, с диалог, който много рядко се води на високопрофесионално ниво.
- Какво е обяснението ви, че отчитаме икономически ръст, а народът се чувства все по-беден?
Каре тук----------
- Има две обяснения. При формирането на БВП се отчитат елементи, които не са били обхванати досега. И второто е, че при отчитането на потреблението не се вземат предвид различни нововъзникнали разходи като например средствата за издаване на новите документи за самоличност. Но въпросът за числата все пак е академичен спор. Дори и да кажем, че ръстът не е 2%, а е 1,5%, това променя ли нещо? На нас ни трябва ръст от 6-7%. Като го постигнем, хората няма да се интересуват от числата, защото ще се чувстват по-богати.
Не мисля, че статистиката изкривява картината, защото напоследък показателите, които отчита, са тревожни. Друг е въпросът как се интерпретират тези факти и дали им се отдава нужното значение.
----------------
- Не се ли хиперболизира от правителството въпросът с разясняването на реформите? Не е ли това просто оправдание за неуспехите?
- Аз не съм съгласен, че реформата не е обяснена добре. Ако направиш нещо и след това тръгнеш да го обясняваш, каквото и да кажеш, едва ли ще те разберат. Обяснението на реформата е фактически ангажирането на всички в нея.
- Започването на преговори за присъединяване към ЕС само по себе си е успех. Но как той ще се остойности?
- Трябва да се капитализира успехът. На първо място ние ще имаме европейски формат на политиката, ще ползваме европейските стандарти. Т. е. може да се предположи, че политиката ще бъде по-ефективна, тъй като ще се водим от по-напреднали в стопански и политически аспект държави. Няма да се налага да действаме по метода на проба и грешка както през изминалите 10.
------------------------КАРЕ
Голямото ми опасение обаче е от зараждащото се прекомерно очакване и готовност да се използват външни ресурси, които да заместят нуждата от вътрешно генериране на растеж.
Ако станем зависими постоянно от тези външни потоци, нашата вътрешна имунна система ще бъде срината и ние ще направим най-лошата услуга на себе си и на следващите поколения. --------------
Вижте какъв бе ефектът, който значителните финансови помощи имаха върху Гърция. В момента равнището на конкурентоспособност на гръцката икономика е много ниско. Непазарните форми доведоха и предприемачите, и предприятията до леност. Те загубиха мотивацията да бъдат в постоянна върхова форма.