Навръх първата прокурорска година на Никола Филчев ведомството му разпространи доклад за състоянието на делата със "значим обществен интерес", взети на специален отчет от 30 юни 1999 г. И обяви, че от общо 64 преписки 31 вече са приключени, 17 са внесени с обвинителен акт в съда, 8 са прекратени, а по 6 е налице обвинително заключение на следовател. Докладът няма никакъв подпис, но явно цели да внуши, че успехите са плод най-вече на едногодишните усилия на главния прокурор Филчев да вкара ред в редиците на обвинението и забатачените дела да излязат на бял свят.



"След толкова години



тези следствени дела започват да приключват



въпреки нежеланието на ръководството и следователите при Специализираната следствена служба да приключат разследването и нежеланието на съдилищата да ги разгледат и решат по същество", отчита докладът. Прокуратурата си свършила работата - тя изпълнила задълженията си да упражнява надзор за законност и да ръководи разследването. Често обаче се налагало наблюдаващите прокурори "лично да указват и изписват правилната квалификация на извършените престъпления от обвиняемите" поради недостатъчната квалификация и опит на следователите.

"Успехът" със значимите дела обаче не е най-вече прокурорски, е видно и от самия юбилеен доклад.

Защото по отчетените за приключени 15 икономически дела са написани 3 обвинителни акта - срещу фараона Иво Недялков, пловдивските брокери Христо Данов и Христо Александров и шефа на тамошния клон на Агробизнесбанк Магърдич Язънджиян. В 6 от случаите е налице заключително постановление на следовател с мнение за съд, от което излиза, че



"некадърниците" са си свършили работата,

но прокуратурата още не е



А папките срещу Соломон Анжел са пращани в съда, но са върнати оттам заради процесуални нередности. Прекратени, тоест оставени без шанс за съд, са 2 дела - на Красимир Стойчев и на бившите шефове на Елитбанк Пламен Георгиев, Иво Георгиев, Методи Христов и Росен Георгиев.

Повечето от цитираните преписки са образувани отдавна - през 1995-1997 г., връщани са за доразследване по няколко пъти, производството е спирано и възобновявано, събрани са десетки томове с материали. С други думи, настоящото им приключване по-скоро е логичен завършек на няколкото години труд, а не на "задълбочения" прокурорски анализ от миналия февруари насам. Оттук нататък подчинените на Филчев надали ще срещнат трудности и с изписването на обвинителните актове - по традиция те преповтарят заключенията на следователите с известни импровизации.

А спънки по банкерските и фараонските дела дал бог, мимоходом се признава в тържествения годишен отчет. Така към тръгналото през юли 1997 г. разследване срещу бившите шефове на ТСБанк Николай Златев и Любомир Гибински за необслужени кредити впоследствие са присъединявани материалите срещу техните получатели Стоян Николов и Виекослав Смрекар, после делото е разделяно, спирано и отново събрано, все по нареждане на прокуратурата, а не по приумица на следствието. А от август 1999 г. насам се чакат резултатите от 2 счетоводни експертизи заради срив в компютър на МВР.

Не по-малко труд се иска и за пращането на фараоните на съд,

ако, разбира се, се преследва осъждане,

а не пропагандна пушилка



Тогава се разпитват хиляди пострадали, издирват се оригиналните документи по договори, банковите сметки и т. н. Въпреки това процесът може да зацикли, както на няколко пъти става с този на Майкъл Капустин заради спорни плащания, липса на свидетели, искания на защитата. И сигурно вината пак ще се търси в следствието и съда: за едните - че не са свършили работата докрай, за другите - че позволяват разтакаване на процеса. И ще се подмине категоричното изискване на закона да се разкрие обективната истина по всяко дело, т. е. всяко прегрешение на съдения и всичко, което би смекчило вината му. Подобна впрочем е и



картината с прословутите ембаргови дела,



чието възобновяване и приключване също бе част от новата прокурорска политика. Двайсетината преписки в голямата си част наистина са завършени, има и четени присъди. Но това не е повод за особена гордост. Освен че повечето са за световно неизвестни контрабандисти, прегледът на изредените дела буди известно недоумение - част от тях са образувани през 1996-1998 г., когато санкциите срещу Югославия са отпаднали и разследваните, обвинените и осъдените сигурно са пренасяли незаконно стоки през границата, но не и по време на югоембаргото. Най-грандиозният успех в тази графа е разследването на някогашния вицепремиер в кабинета "Беров" Нейчо Неев, когото през 1999 г. прокуратурата обвини като контрабандист на 75 цистерни с дизел и кокс през 1993 г. и по този повод го вкара за десетина дена в ареста.



Делото срещу Неев е приключено с обвинително заключение



на следовател, в което от извършител на въпросното престъпление бившият държавник е станал негов помагач. Прокуратурата още не си е казала думата по случая, но затова пък задържането бе направено шумно, за да се запомни от публиката. Подобни демонстрации се разиграха и около ексбанкерите Кирил Дунев и Янко Янев, прибирани в килиите навръх Нова година и поетапно пускани оттам от съд с препоръката към обвинителите да се зачитат в текстовете на международни пактове и конвенции за човешки и граждански права.

Такава в общи линии е реалната картина на изработеното по делата от "значим обществен интерес". Встрани от който останаха разследванията за поръчковите убийства въпреки многократните обещания те да влязат в списъка.

Извън напъна да се пращат на съд някои банкери и бивши държавници едногодишното властване на Филчев се открои и със



своеобразни кадрови решения



Извън очакваната чистка на най-приближените на бившия главен прокурор новият обвинител N1 разгони заварените си заместници и почти всички шефове на отдели - чрез пенсиониране и закриване на структури - все с вътрешни заповеди, а не с гласуване на Висшия съдебен съвет, както е по закон, с изваждане на остарели оставки или чрез дълги беседи с нарочения за махане от поста магистрат. В резултат на четвъртия етаж в Съдебната палата, където се помещават самият Филчев и подчинените му от касационната прокуратура, почти не остана несменяем магистрат, който да е наясно какво и като какъв работи.

На по-отговорните служби се изреждат изпълняващи длъжността пришълци, които обаче не са предлагани от шефа за титуляри. Отидоха си секретарки, деловодителки, шофьори, полицаи, смениха се две пресаташета. Оставените нещо да работят рядко проронват и дума, пресичайки коридорите на палатата. Те или бързат - дългото отсъствие от кабинетите не е препоръчително, понеже за всяка отлъчка се иска разрешението на шефа, или няма какво да кажат. Това може да прави само говорителят на Филчев, ако е налице и не се съвещава при Шефа и ако е инструктиран да говори. Самият главен прокурор пък обитава прекроения по негов тертип някогашен кабинет на Татарчев, пазен от бронирани врати, полиция и екип от секретарки. Далеч от любопитни очи и излишни посетители.

Той работи.