|
В общинските каси няма пари
- за заплатите на учители и лекари и за социалните помощи на безработни българи. В такава ситуация се намират половината от всички 264 общини. Повечето от тях не могат "да вържат двата края", за да платят трудовите възнаграждения за януари и февруари. При останалите положението е още по-трагично. В края на март те все още не са издължили декемврийските заплати.
Без пари са и другата половина от общините в страната. Те, за разликата от първите, са платили дължимите заплати и социални помощи. Но са затънали в дългове заради неплатени сметки за отопление, осветление и други консумативи.
Тази картина рисуват данните на Националното сдружение на общините. И тя е повече от тревожна. Не само защото в много градове на страната вървят поредните учителски стачки, които вероятно скоро ще бъдат последвани от протести на лекари.
Тревога идва от факта, че
дефицитът се превръща в традиционно състояние
за общинските бюджети. Само преди няколко месеца, в края на миналата година, в тях нямаше пари за заплати, социални помощи, медикаменти, горива. Сега положението е същото. А според реалистичната прогноза ситуацията ще се преповтаря през цялата година. И ще страдат не само бюджетните служители, но и всички граждани. Те ще трябва да търпят мръсните улици, дупките по тях, скъпия транспорт, затворените училища и детски градини.
На пръв поглед изглежда странно защо в самото начало на годината, при току-що приет държавен бюджет, общините вече вдигнаха ръце от задължението, което им е вменено като приоритет номер едно - да изплащат заплати, осигуровки, социални помощи и медикаменти. От началото на годината до края на февруари в местните портфейли са влезли 145.7 млн. лв., сочат данните на финансовото министерство. Сумата е с 17.4 млн. лв. по-голяма спрямо полученото година по-рано по същото време. Бюджетът вече е превел предвидената по закон субсидия. А пари пак няма.
Според министерството поредната криза отново се дължи на лошата финансова дисциплина. Общините продължават порочната практика да заделят по-малко пари за приоритетни разходи, а повече - за неприоритетни.
Самите местни органи обясняват ситуацията по друг начин. "Проблемът е резултат от хроничния недостиг на средства. Неразплатените разходи се пренасят от година в година", обяснява Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините. Т.е.
парите в общинските портфейли се въртят в порочен кръг
Закъснелите плащания за миналата година сега се покриват с пари, предвидени за тази. Накрая сметката излиза крива.
Общините приключиха 1999 г. без да погасят задължения за 166.5 млн. лв. Сумата е внушителна. Защото е много по-голяма спрямо неразплатените разходи, които са прехвърляни в нови бюджети през предходните години. Освен това два месеца преди края на 1999 г. държавната хазна инжектира спасителна доза от общо 140 млн. лв. в общинските каси (30 млн. лв. от тях под формата на горива). Мярката бе повече от належаща след като в края на октомври се оказа, че на местните власти не им стигат 206 млн. лв., за да осигурят до края на годината заплатите, социалните помощи, горивата и медикаментите.
Обяснението на проблема е просто. При изготвянето на бюджетите си за 1999 г. общините заложиха нереално високи собствени приходи. В съответствие с тях
надуха прекомерно и планираните разходи
В крайна сметка към края на годината местните бюджети се изправиха пред стряскащ недостиг на пари. И то за онези разходни пера, които иначе се смятат за най-важните като заплатите например. Защо парите не стигнаха точно за тях, пък си има друго обяснение - лошата финансова дисциплина на местно ниво. През годината повечето общини подсигуряваха с приоритет средства за ремонти, инвестиции, строителство и други капиталови разходи, вместо същите пари първо да отиват за плащането на трудови възнаграждения, социални помощи, отопление, медикаменти. Идва след това се плащаше за каквото и колкото остане.
Въпреки че в края на ноември ситуацията бе извънредно тежка, взетите мерки решиха част от проблемите. Общините получиха пълния размер на субсидиите си за 1999 г., а не само 90% от тях, както бе предвидено в закона за държавния бюджет. Целево бяха отпуснати допълнителни средства от републиканския бюджет, за да се осигурят горива и отопление за болници, училища и други заведения до края на годината. Връщането на безлихвените заеми, с които вече веднъж през годината бе закърпвана "дупката" в общинските портфейли, бе отсрочено за тази година.
Мерките обаче, както вече стана ясно, имаха само временен ефект. Защото въпреки тях годината бе приключена с огромен дефицит. През януари и февруари той нарасна допълнително с още 10 млн. лв. до 175,5 млн. лв.
Следващата седмица Сметната палата ще започне проверки на общинските каси. Тя трябва да установи как се харчат парите, дали
кметовете отново не забравят що е бюджетна дисциплина
По принцип ангажиментите, които те поеха в края на 1999 г. не им позволяват подобни своеволия. Тогава с подписването на протокол на кабинета общинарите се задължиха да спазват финансовата дисциплина и приоритетите при изразходването на парите си. И още - да ускорят продажбата на общинска собственост с открита процедура за приватизация, да обявят в ликвидация системно губещите фирми, да прекратят строителството и ремонта на неприоритетни обекти и да преразгледат всички договори за наем на имущество. Общинските съвети поеха и ангажимента да съкратят персонала си и да започнат масови проверки, за да извадят на светло оборотите на всички стопански субекти на своята територия.
Проблемът не е в нарушената бюджетна дисциплина, а в натрупаните задължения и в сериозно орязаната субсидия от бюджета, обясняват от Националното сдружение. Още през миналата година общинарите предупредиха, че дори да спазят поетите от тях ангажименти, през новата 2000 г. общинските каси пак ще излязат на "червено" с около 485 млн. лв. заради намалените средства от държавната хазна. Същата критика многократно бе изтъквана и в пленарните дебати по бюджет'2000. Самият автор на сметките - финансовото министерство, обаче отрече това. Субсидиите за общините са увеличени спрямо съпоставимата база за 1999 г., обяви министър Муравей Радев. При директно сравнение сумите излизат по-малки. Но след като се отчете, че от средата на годината доболничната помощ вече няма да се финансира от общините, а от здравната каса и че
заетите в здравеопазването, образованието и културата ще бъдат съкратени с 10%,
излиза, че парите за общините се увеличават, обясниха тогава експерти.
Позициите на изпълнителна и местна власт се разминават и тук. При така определените субсидии общините трудно ще изпълняват задълженията си през тази година, твърдят от сдружението. От песимистичната картина следва да извадим само Столичната община, която има по-различни финансови възможности, а и задължения.
Тази година при изработването на своите бюджети общините твърдо ще стъпят върху прогнозата за приходите, която им предоставят териториалните данъчни дирекции, обяснява г-жа Чавдарова. Вече няма да разчитат на собствени прогнози и така ще спазят едно от изискванията на бюджетната дисциплина. Според очакваните приходи ще се планират и разходите на местните портфейли. "Като се спази редът на приоритетите обаче излиза, че
общините ще имат пари само за заплати, помощи,
стипендии, осигуровки. Въпреки 10%-ното съкращение на учители, лекари и заети в областта на културата. Почти нищо няма да им остане за текущата издръжка - отопление, осветление. За капиталови разходи като ремонт на пътища, училища и други изобщо не може да се говори", обобщава г-жа Чавдарова. И уточнява, че сега всички монополисти притискат общините да подписват погасителни споразумение за дълговете по неплатени сметки. "Но при недостига на пари пак ще останем неизправен платец", казва г-жа Чавдарова.
Още преди приемането на бюджет'2000 Националното сдружение предложи помощите за безработни и безплатните лекарства да отпаднат като разход на общинския бюджет, а да се поемат изцяло чрез субсидията от републиканския бюджет. Така собствените приходи на местната власт ще остават изцяло за покриване на другите разходи. Идеята не бе приета.
На среща в сряда с финансовия министър и неговия екип сдружението излезе с нови предложения. Общинарите искат да ползват безлихвени кредити в случай, че прогнозираните от данъчните експерти приходи не дойдат навреме, а да ги погасяват с бъдещи постъпления. Те настояват още дълговете им към НЕК, Булгаргаз и другите монополисти да се покриват чрез тяхна собственост.
Финансовият министър на свой ред обеща да плати в аванс част от субсидията на онези общини, които са изпаднали в криза по обективни причини. Но само толкова. С това парите на общините за годината няма да стана повече, а само ще бъдат похарчени по-рано. Министърът предложи и създаването на спомагателна каса, в която с пари да участват само общините. И да се подпомагат взаимно. Как ще стане това, когато всички са в затруднено положение, не е ясно. В крайна сметка общинари и финансисти се договориха за нова среща в края на април. Дотогава трябва да измислят някакви по-ефикасни мерки срещу безконтролно нарастващия дефицит в общинските бюджети. И да обезвредят напълно, а не само временно "бомбата", която вече заплашва с провал бюджет'2000. Иначе взривът е предизвестен - някъде около средата на годината.
|