----------

Професор Иван Газдов е роден в Ямбол през 1945 г. Завършва НХГ в София, специалност "Плакат" при проф. Ал. Поплилов. От 1988 г. е зав. кътедра "Плакат и визуална комуникация" в Академията. От 1999 до 2003 е ректор на НХГ. Работи в областта на графиката, плаката, илюстрацията, карикатурата и рекламата. Участвал е в над 200 изложби у нас и в чужбина - Канада, Франция, Германия, САЩ, Турция, СССР, Италия, Полша и др.

Днес в Софийска градска художествена галерия се открива изложбата му "Кавър класик графикатура".

--------

- Чувствате ли се създател и единствен адепт на уникален жанр - графикатурата?

- Разбира се, не само се чувствам, а СЪМ създател, с краткото може би необходимо пояснение, че тази рязка изява в графичното изкуство тази година стана на 18 години и има повече от 200 произведения в над 3000-ен тираж сериграфии (ситопечат) и постепенно е обхванала всичките ми изяви в областта на изображението. Така че вече каквото и да рисувам, то все е "графикатура". Последната публично оценена работа у нас (след бронзовата награда от II Международен конкурс за графичен дизайн по интернет от Токио, Япония) беше знакът срещу плагиатството, получил единствената награда в Националния конкурс на ВВТ. В текста, посветен на графикатурата, който написах в 1987г. (оприличен от вулканичния писател Христо Карастоянов като "свенлив манифест") я определям като "лична мечта". Днес също се придържам към това с допълнението, че да си баща, майка и кръстник едновременно е възможно само в изкуството.

- Въпреки тоя карикатурен суфикс в новата дума, нещата ви не внушават особена веселост. Прозорливост - да, веселост - не. Прозорливостта враг ли е на смеха, в крайна сметка?

- Графикатурата не е графика и карикатура, съединени в едно, а нещо съвсем друго, създаване на нов образ, както "лявото и дясното око едновременно създават видимата цялост". Впрочем никой вече не пита дали "трагикомедията" не представя два жанра в невъзможно единство. С графикатурата трябва да се свиква, особено от нашите сърдечни изкуствоведи, които все избягват да бъдат в когнитивен дисонанс (почти нетърпимо психологическо състояние пред два проблема), заглеждайки се в тези графики. За прозорливостта и веселостта не мога да гарантирам, защото те заедно с много други възможни определения трябва да бъдат оценявани в зависимост от степента на своето доминиране. Тези графики внушават светлина и лекота (виж Ясен Антов), което е много повече от "веселост" и не по-малко от "прозорливост".

- Черното и бялото достатъчно ли са, за да се каже всичко?

- Всичко каквото искам в моя графичен стремеж го казват черното и бялото. Рядко е да се получи човек да каже изцяло това, което иска, но в случая черното и бялото не са ограничители на казването, а напротив - апологети на яснотата. Иначе черно-бели са шрифтовете в книгите, клавишите на пианото и те казват всичко на този, който го схваща.

- А в живота как сте? Делите ли и него на черно и бяло?

- Ако говорите за крайностите в живота, не знам защо олицетворяващи се с чрез черно и бяло, много съм далеч от тях. Моето рисуване не е отражение на живота, а на фантазията с големи букви. При нея стойностите на нюанса се покачват неимоверно. На всяка сериозна картина трябва да има надпис "това не е живота", по аналогия с гениалния надпис в картината с лулата на Рьоне Магрит: "Това не е лула". При хората с техните лични и принадени от обществото роли е още по-сложно. Но да понасяш някого не значи, че и той трябва да те понася. Има картини, които решително не търпят своите зрители.

- Всичките ви "кавър класик графикатури" рязко и веднага препращат към оригинала. Но в някои два-три детайла, увеличени през призмата на контраста, действат шоково. Имам предвид ръцете и петите на "Завръщането на блудния син" на Рембранд, застиналите манекенски торсове в "Разходка в Гранд Жат" на Сьора... Поклон ли е или ирония към шедьоврите това? Или и двете?

- Огромен поклон пред гения на тези художници, които не интерпретирах, а интерполирах (преработване с лични допълнения) чрез графикатурата. Те ми дадоха велик урок по СМИРЕНИЕ, където всякакви иронии и дребнавости са неуместни. Когато работих около 15 нощи по 5-6 часа върху картината на Миле "Вечерна молитва" почувствах такава гордост от съпричастието ми към човешкия род и такава възвишеност, която няма аналогия с други усещания. Всички черноземи, картофи и реализми се стопиха само от предчувствието на един единствен чезнещ в бога звън.

- Палав човек ли сте в живота?

- Не ми е ясно с какво съм заслужил този въпрос?

- С възможността за интерпретации на графикатурите в палав дух.

- Е, не съм на 6 години, моля ви се, и не си чупя играчките.

- Ролята на изкуството в живота ни - расте или намалява? И защо?

- За тези, които се задълбочават, расте неимоверно. Но изкуството е само част от живота и то на малцина. Многократно спада за други. След изчезването на готварските печки с твърдо гориво (поради заменянето му с меко такова) отпадна и необходимостта от наличието на гоблен "зад бод" на стената, който да я пази от опръскване и така рязко бяха лишени милиони хора от пряк досег с изобразителното изкуство. Това е моето обяснение, но то не е в отрицателната скала на някаква фаталност, защото знаете ли колко от кореняците парижани ВЪОБЩЕ не са стъпвали в Лувъра. Покъртително много.

- Имат ли основание младите да избират попрището на рисуването тогава? Имате поглед върху тях, често журирате изяви на кандидат-майстори... Те какво ни носят?

- Трябва да се прави разлика между "образование" и "образованост". Първото е наше - на професорите - задължение, а второто е ЛИЧНА ГРИЖА на студентите-гении. Всякога второто е по-важно от първото или поне задължително. Образованието не е УСЛУГА, както се казва сега (услуга е да ти лъснат обувките).

- А политиката? Тя достъпна ли е за ографикатуряване? Заслужава ли такова? Изкушава ли ви?

- НЕ! Политиката е тежък труд, който уважавам, защото е важна структура от живота. Казах вече, че изкуството е нещо друго. Същевременно мисля, че плакатът и визуалната комуникация могат да бъдат остро социални - някакви стражи на духовната имунна система, разбира се извън от някой така наречени реклами. (Представете си каква деликатна свенливост - върху превръзка с крилца се излива синя течност). Кой знае, така може би всички жени стават принцеси. Не намирате ли, че това е особен вид политика, при която изкуството може да влияе?

- Но и да манипулира, като т.нар. "изкуство на политиката".

- Е, създателите на газирани напитки например се обръщат директно към младите, не защото са само симпатични, а защото стомасите им са още здрави. По-късно ги прехвърлят на производителите на лекарства. Изкуството трябва да стане активно по отношение изясняването на такава политика.

- Имаше ли преход и в съвременното ни изкуство? Свърши ли той?

- Единственият преход в историята на изкуството ("перманентна революция" - теорията е моя) е преминаването от РИСУВАНЕТО ОТ НАТУРА в РИСУВАНЕ ПО ФАНТАЗИЯ. За мнозина нито ще започне, нито ще завърши.

- А какво ще започне и какво ще завърши за вас с тази изложба?

- Ако позволите едно полезно творческо предложение:

Мога ли да обявя конкурс между млади изкуствоведки, които да направят СИНТАКТИЧЕН АНАЛИЗ на графикатурите (т.е. какво "СА", а не какво "РАЗКАЗВАТ") с награда негативно копие на една графикатура по избор от предстоящата изложба. Срок за предаване на писмените материали до закриването на изложбата 11.05.2005 СГХГ, 2-ри етаж.



(ТЕКСТ КЪМ РЕПРОДУКЦИЯ): Една от графикатурите на Газдов, създадена по картината на Рембранд ван Рейн - "Завръщането на блудния син", особено харесала на интервюиращия.