През 1958 г. 35 000 души посетиха изложбата на Стайков в Пловдив. За това си имаше причини, но и днес 100-годишнината от рождението на този голям български художник е добър повод да видим изложбата му в Националната художествена галерия. Свикнали сме да свързваме Стайков с Родопския край, откъдето произхожда и на който посвещава цялото си творчество. Битът, културата, природата и архитектурата на Родопите са неговото вдъхновение. Богатият пластичен език, свежият колорит, в който откриваме красотата на планинските багри, и онази приказна светлина, бликаща от платната, придават на творбите му неповторим чар.

Още през 30-те години на ХХ век младият Анастас Стайков печели симпатиите на широката публика. През 1937 г. изложбата му в Пловдив е посетена от 6000 души.

По-късно влиза в конфликт, раздухан сред българското общество и свързан с картината "Родопска сватба", идеята за която назрява в самото начало на 50-те години на миналото столетие, а е завършена през 1957 г. Дискусията около нея е най-продължителната в изобразителното ни изкуство; излизат над 30 статии в печата, а в Пловдив, където е експонирана през 1958 г., 35 000 души плащат вход, за да я видят.

Анастас Стайков преодолява кризисните моменти в живота си благодарение и на родопския си корен. Той е човекът, който открива истинската красота на този български край и прави първата етнографска изложба там - "Очи гльодали, сердце ткало".

След закриването на изложбата на 30 април в София тя ще гостува в Пловдив и Смолян.