Известно е, че американският драматург Едуард Олби създава "Случка в зоопарка" през далечната 1958-а, след като го посъветвали да пише пиеси вместо стихове. "Аз не пиша пиесите си за бялата богата класа, интересува ме общуването с всички. За съжаление влизам в театри, където се поставят мои пиеси, и не виждам нито един беден човек, а ми се иска те да бъдат там", споделя носителят на "Пулицър" и на наградата "Тони" доста по-късно.

Критиките към пиесата са противоречиви. Най-ярката й реализация у нас е под режисурата на Крикор Азарян с участието на Йосиф Сърчаджиев (Джери) и Георги Новаков (Питър) във Военния театър. Най-нестандартната е на Райна Томова с динамичния "актьорски семеен тандем" - Ана (Джери) и Йосиф (Питър) Сърчаджиеви в театър "Възраждане".

Сега е ред на привидно по-спокойната постановка на Леон Даниел. Този път в образа на аутсайдера Джери е Валентин Ганев, а средностатистическият книгоиздател Питър, обзаведен с жена, две деца, две котки и два папагала, е Мирослав Косев. Пресечната им точка е самотата. Разликите между тези двама мъже де факто са там, където се разделят самодоволството на средната класа и униженията на по-ниската. Те живеят в противоположни светове, в които и метафизиката изглежда социално обусловена. "Боже чий?!" е най-силната реплика, изречена от "нискокласовия" герой на Валентин Ганев, воден от деликатната режисьорска ръка на Леон Даниел. То е в отговор на вайкането на събеседника му - "Боже мой"...

Едуард Олби по принцип не се церемони с класовото неравенство и критиците си: "Бях изключително щастлив, когато сенаторът Прескот Буш (дядо на настоящия президент на САЩ) отправи критики към пиесата ми "Случка в зоопарка" и я нарече "мръсна", защото знаех що за сенатор е той. Ако би харесал пиесата ми, щях да си помисля, че съм се провалил."