"Майтап, бе, майтап", поясниха от Евролевицата, когато в сряда журналисти ги питаха защо гласуваха за включване в дневния ред на Народното събрание на дебат по проектозакона срещу комунизма. Партията на Александър Томов искала да се подиграе с творението на синия депутат Георги Панев, който неуморно съчинява антикомунистически проектозакони.

Но когато вчера настана кулминацията на майтапа, евролевите депутати се измъкнаха по терлици, като само един гласува против законопроекта, с който уж се подиграваха. Иван Тодоров от тяхната група заяви в залата, че проектозаконът на Панев допринася за падането на авторитета на Народното събрание и затова няма да участва в гласуването му - както постъпиха и почти всичките му колеги.

Възниква въпросът:



към кого бе адресирана шегичката на Томов,



след като каза "пас" за самия проектозакон? Първият отговор е: към Народното събрание. С допускането на дебата в дневния му ред Евролевицата допринесе за падането на неговия авторитет. Благодарение на телевизията и радиото народът видя и чу в продължение на 4 часа как депутатите си пилеят времето, за което печатът отдавна предупреждаваше. Но едва ли беше толкова спешно необходимо да се доубива малкото останал авторитет на родния парламент, след като народът все пак чака от него и да свърши по-неотложни неща, които да му дадат поне малко кислород в условията на пълна стагнация и обезверяване.

Няма нищо изненадващо, че управляващото мнозинство задраска част от съществуването на държавата си, а с това и всички правни и политически последици от нейното функциониране в продължение на близо половин век. Историци и юристи обясниха абсурда, до който се стигна. Генералната репетиция за подобен акт бе през 1993 г., когато в Страсбург депутатът от СДС Лъчезар Тошев (сега ръководител на българската делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа - ПАСЕ) събра подписка под предложение за резолюция "Относно легитимността на институциите в България". Тогава той постави под въпрос "легитимността на конституцията, на държавната система и на институциите в България" и поиска "властите да прекратят всякакви действия, които биха попречили на възстановяването на легитимността в България отпреди 1944 г.".

Зад граница номерът не мина, след като бе взет на подбив от повечето български депутати в ПАСЕ, сред които бяха и някои от днешните влиятелни фигури в Евролевицата. Дори депутати от СДС се дистанцираха от напористия си колега декомунизатор.

Сега обаче Евролевицата показа, че наистина



между смешното и тъжното разстоянието е само една крачка



Няма друго логично обяснение защо тя помогна да се извади от нафталина отдавна мухлясалият проектозакон на Панев освен едно: собствената й екзистенциална криза. Партията на Томов продължава да се пита коя е всъщност, като търси терен, на който да се открои от всички останали и особено от родителката си - БСП. За да скъса пъпната връв, тя се нуждае от демонстративен антикомунизъм. Затова нищо чудно, че когато водещи депутати от СДС се отнесоха резервирано към започването на дебат по проектозакона "Панев", Евролевицата "на майтап" се престори на по-голяма католичка от папата. Тя запълни вакуума в управляващото мнозинство и додаде недостигащите гласове. А после се оттегли възмутена от дебата. Стана като във вица за Иванчо, който в часа по логика развалил въздуха в класната стая и когато го изгонили в коридора, се чудел на логиката:



другите му дишат "аромата", пък той самият - на чист въздух



Кризата на собственото "аз" в Евролевицата, изглежда, се е задълбочила след решението на ръководството на БСП да преориентира партията си към НАТО. Именно "проблемът НАТО" бе разделителната линия между двете партии, споделящи общ корен. Той даваше възможност на партията на Томов да се афишира за прозападна левица, докато Първанов си оставаше в източния сектор.

Сега БСП навлиза в терена на Евролевицата и Томов търси начин да избяга надясно от нейната компания, която видимо не му е приятна. Но за да не загуби левия си електорат, подхвърля кисело: майтап, бе, майтап.