Прав е Бакърджиев да се гневи на Костов, че не го е оневинил още преди няколко месеца. Защото и тогава, и сега става дума за политически жест и следователно - за целесъобразност. Иначе обществото за пореден път е изправено пред задкулисен спектакъл, в който има губещи и печеливши. Изпълнителната власт се самопроверява за корупция и си



издава индулгенции за честността



От това, разбира се, нито корупцията става по-малко, нито се повдига завесата за задкулисните сделки, които движат политиката.

Всъщност начинът, по който бе изпран имиджът на софийския шеф на СДС, показва обратната страна на "партийното правораздаване" в сферата на политическия морал. Изявлението на премиера връща топката в полето на президента Стоянов. Както видяхме в интервюто му по "Панорама", държавният глава се опита да обоснове нуждата от самопречистване на политическите партии и преди всичко на управляващата. Неговата идея е европейска, но звучи наивно в контекста на балканските котерии и авторитарния клиентелизъм, така характерни за българската политика. Самият му апел свидетелства, че в СДС/ОДС липсват онези механизми, които биха позволили на партийните структури да отстранят онези, които създават проблеми на собствената си партия със своето поведение и съмнителни материални придобивки.

Политическият смисъл на идеята за подобно вътрешнопартийно саниране не е в това например Бакърджиев да се раздели със своя многострадален мезонет, нито дори да бъде даден на следствие някой откровено подкупен партиен деец. По-важното е да се създаде такъв вътрешнопартиен климат, при който



корумпираните да се чувстват изолирани



и да им е все по-трудно да реализират корупционните си сделки. Цената на корупцията трябва да става все по-висока. Лидерът трябва да бъде поставен пред дилемата - или политическа кариера, или бързо забогатяване, но не и двете едновременно. Самият факт, че в резултат на публикации и предавания по медиите политиците с накърнена репутация са принудени да дават обяснения за материалните си придобивки и имотното състояние, е част от условията на демокрацията. Това е задължителен елемент на общуването между управляващите и гражданството, а не неуместно любопитство от страна на журналистите. Подобен извод е особено очевиден в сегашния български контекст, когато липсва закон за партийното финансиране, а прословутият Публичен регистър се превърна в посмешище за всички.

Вместо това обаче сме



свидетели на противоположното упражнение





Премиерът онзи ден каза, че слуховете по адрес на Бакърджиев са проверени.

Няма прозрачност за осъществената проверка: кои слухове са проверени, кой ги е проверил, какъв е точният резултат. Самата инициатива с основание може да бъде заподозряна в поредното усилие да се замажат нещата, а не да се реформират висшите етажи на властта. Във всеки случай е повече от очевидно, че никой няма да се осмели да проверява вече проверените от Иван Костов. Така от първоначалната идея корумпираните сами или с другарска помощ да се оттеглят от политиката стигаме до познатата ни постановка, че и ножът, и маслото са в ръцете на партията, респективно на нейния лидер.