Кадърните специалисти да излязат от болниците в доболничната помощ, призоваваха цяла година радетелите на здравната реформа. И се изненадаха, че никой не ще да ги слуша и не става така, както я мислеха. А не стана, защото, за да сключи договор с касата, докторът, освен тапия, трябва да има кабинет и оборудване. Списъкът на задължителното оборудване и инструментариум залегна в националния рамков договор между касата и лекарския съюз и който иска да работи, ще трябва да го има в кабинета си.

Списъкът само за общите доктори съдържа 140 изисквания - от окачалката за дрехи до кислородната бутилка и 80% от всички дребни инструменти и едрото обзавеждане трябва да са налице на 1 юли тази година.



Между 8000 и 14 000 лв. ще струва оборудването



за кабинета на един семеен лекар. А за тесните специалисти то ще е между 15 000 и 45 000 лева. На всичкото отгоре заплащането на лекарите от специализираната помощ ще бъде в пряка връзка от апаратурата, с която разполагат. Но за да може да си плати оборудването и наема за кабинета, докторът трябва да има договор с касата и гарантиран поток от пациенти. Омагьосаният кръг напомня модела от времето на социализма, когато, за да започнеш работа в някой град, трябваше да имаш жителство, а за да ти дадат жителство, трябваше да се водиш някъде на работа.

Мизерията закрепости докторите в поликлиниката. Те могат да влязат в системата на здравното осигуряване, само ако са на щат в поликлиниката, за да могат да наемат кабинет и оборудване. Сега участъковите терапевти и педиатри от поликлиниките имат право да наемат кабинети в тях на 1/10 от стойността на общинския наем. В София той е 80 лв. на квадратен метър. Сиреч докторите ще наемат помещенията върху 8 лв. на квадратен метър.



Наемът на един кабинет ще излиза около 100-120 лв.



Лекарят ще може да наема и оборудване под наем. Неговата цена обаче още не е определена от общините. Но дори и да има цена, в поликлиниките липсва всъщност най-скъпото оборудване. В една поликлиника има 33 семейни доктори и не повече от 2-3 гинекологични стола. Те обаче са задължителни за всеки лекар и струват между 700 и 1000 лева. Хладилник има само в спешните звена и манипулационните. Таблица за изследване на зрението има само в очните кабинети, а вече трябва да я има във всеки кабинет на семеен лекар. Струва някакви си 180 лева. Малко по-висока е цената на задължителната таблица за изследване на зрението за далтонизъм. Сега теглилки за малки деца има само в детските консултации, вече трябва да има такива във всеки кабинет. Да не говорим за задължителните от 1 юли



портативни ЕКГ-апарати, които струват над 1000 долара



Казват, че на старо може да се намери апарат и за една пета от цената, но кой ще гарантира качеството на апаратурата, с която ще ни преглеждат. Едва ли служителите на здравната каса ще проверяват кабинетите на всичките 5000 семейни лекари, като се има пред вид, че ще трябва да подпишат договорите си с тях за 1 месец.

В по-изгодна позиция би трябвало да са специалистите. Те могат да наемат кабинетите, в които сега работят в поликлиниките, ако решат да минат на самостоятелна практика. Само че управителите на поликлиниките не им ги дават, защото искат да печелят от тях. Извиват им ръцете и им казват, че ще им дадат кабинети, но без инструментариума и техниката. Чиста работа.

Зам.-шефът на лекарския съюз Милан Миланов се закани, че такива управители ще бъдат изключени от лекарския съюз. Но никой не се е оплакал в комисията по етика, пък и това не е медицински проблем.

Точно преди година бившият шеф на касата Илко Семерджиев се кълнеше, че преговаря с банкови институции и фирми да отпускат заеми на лекарите и оборудване на изплащане. Гаранция трябваше да бъде договорът със здравната каса. Идеята беше, ако лекарят по някаква причина прекрати договора си с НЗОК, неизплатеното оборудване да остане в касата и да бъде предоставено на друг лекар. После работата нещо се разкисна. Сега лекарският съюз твърди, че преговаря с ДСК за нисколихвен кредит пак срещу гаранция от касата. От ДСК обаче казват друго - до момента никой не бил отправял към тях искания за кредитиране на докторите. Не може да има преференциални условия, даваме кредити по общия ред, разясняват още от там. Имало някакви идеи в зародиш, но те можели да се развиват най-рано след 2 месеца, според съвсем неофициална информация от банката. Ако зародишът все пак се развие за 2 месеца, остава само месец за формалности по тегленето на парите и търчане за набавянето на оборудването. Отсега обаче е ясно какво ще излезе. Спомнете си, че ДСК преди около месец отказа да участва в новата система за кредитиране на студентите. От нея се искаха 10 млн. нови лева. А сумите, които ще трябват за лекарските кредити, със сигурност ще прехвърлят, и то с много, студентските искания. От здравната каса с половин уста също признават, че



не са склонни да кредитират лекари,



защото после няма да могат да си съберат вересиите.

Зам.-шефът на НЗОК Димитър Илиев пресметна, че един семеен лекар с 1600 пациенти ще може всяка година да брои по 2500 лева за апаратура и инструментариум. Като при това му остават 800 лева личен доход. Това означава, че оборудване за семеен лекар може да се изплати за 4-5 години. Стига някой да му отпусне кредит. Шефът Бойко Пенков обаче обвини директно банките, че не искат да поемат своя дял от отговорността за прехода и отказват да отпускат заеми.

Така или иначе до 1 юли остават 3 месеца. А въпросът с парите за апаратурата виси. Само за 1000 практики от планинските и трудно достъпни райони Световната банка осигури пълно обзавеждане и апаратура.

Липсата на каквато и да било възможност да си купи техника и да си обзаведе кабинета



обрича много лекари на професионален крах



Предимство да влязат в системата имат поликлиничните доктори. Лекарите от болниците обаче нямат привилегията да наемат кабинети в поликлиниките. Те имат право да си поискат, но няма гаранция, че ще им ги дадат. Освен това за тях не важи намалението да плащат само 10% от наема. И по-евтино ще им излезе да си наемат апартамент. Само че без техника. И после пак ги завърта онази въртележка "параграф 22".

В момента много висококвалифицирани специалисти предпочитат да работят на мизерна заплата в болниците и академичните клиники, да ползват тяхната апаратура и да взимат пари на черно под масата. За да си докара доход от 1600 лв. месечно, от които за него да останат 600 лв., един специалист на договор с касата ще трябва да прави по 20 прегледа на ден, да се занимава с наеми, отчети, счетоводители, контрольори и т. н. Сега



същите пари си ги докарва с два рушвета месечно



и си седи на щат без допълнителни ангажименти.

В цивилизованите държави, когато банките отпускат кредити, най-сигурният клиент за тях е лекарят, защото неговите доходи се смятат за най-сигурни. У нас въвеждат пазар на медицинските услуги, в която в най-неизгодна позиция е онзи, който предлага услугата.

Лекарят учи 5 години медицина, специализирал е още 3 години, трупа умения в практиката, но той не е шаман, който да лекува с психофизическа енергия. Сега обаче тръгва да се предлага на пазара само с пакет талони за избор на семеен лекар. Изискването за минимално оборудване е повече от логично. След като си внася данъка здраве, пациентът трябва да има гаранции, че няма да го лекуват като през Средновековието. Но от друга страна, след като не е ясно откъде ще се вземе оборудването, няма ли риск да се стигне до там въобще да не ни лекуват?

Задължителното оборудване трябва да залегне в националния рамков договор между националната здравноосигурителна каса и лекарския съюз. Този договор трябва да бъде приет на извънреден конгрес на съюза.



Напълно е възможно лекарите да откажат да гласуват



невъзможните условия в него.

И тогава по закон трябва да продължи старата система на здравеопазване. Държавата обаче не е предвидила пари за поликлиниките от 1 юли. А средствата в здравната каса не могат да се пипат. И може би тогава някой в правителството ще се замисли, че здравната реформа не може да се прави изолирано от останалите процеси в държавата. И ако земеделските стопани и дребните производители могат да се гърчат без никаква помощ, същият подход към здравето на народа е скандално безотговорен.