|
Георги Готев
- Реалистично ли ви се струва Надежда Михайлова да занесе разузнавателен материал на свой колега външен министър?
- Не мисля, че Михайлова е занесла "неструктурирания" доклад. По-скоро на базата на това, че по агентурен път вече се е "завъртял" неструктурираният доклад, че в НАТО е започнала да се оформя позицията - има план "Подкова", трябва да се реагира - ако той е дошъл от българска страна, би могло на ниво външни министри Фишер да се е обърнал към колежката си и да е казал - моля ви се, дайте ни вашата официална позиция по този въпрос.
- Вярвате ли, че Милошевич е авторът на плана "Подкова"?
- Много трудно е да се твърди кой в крайна сметка е оригиналният автор. Не мога на 100% да изключа, че подобен план е съществувал. Само че логичното, нормалното е, ако българското разузнаване е попаднало на такъв план, то да си сложи една голяма червена точка пред новите партньори. И неговият шеф да отиде с този агентурен материал, достатъчно добре обезличен, ако все пак има ниво на професионализъм и искат да си запазят източника, във Вашингтон. Това е при тезата, че става дума за автентичен документ.
Тъй като тази логика не е била следвана, това за мен е аргумент да поставя огромната въпросителна дали такъв план реално е съществувал. Това е втората теза - не е съществувал такъв план в щабквартирата на Милошевич, а е писан някъде другаде.
каре тук--------------------------
Да тръгнем отново от теза, че го е готвило българското разузнаване, за да проведе активно мероприятие срещу Югославия. Какво може да спечели то с едно такова активно мероприятие? Да повлияе по някакъв начин и, както твърди немската преса, да доведе до решение за активни действия срещу Милошевич. С други думи, България наистина да носи отговорност за започване на бомбардировките срещу Югославия. Къде е логиката? Отново я няма. Да видим как унищожават един наш съсед при опасността да ни залее бежанска вълна? При опасността ракетите да падат и на наша територия? Такова решение на ниво началник на разузнавателна служба не може да се вземе. Подобно решение може да се вземе само със санкцията на този, който отговаря за службите. Аз съм убеден, че президентът никога не би си сложил подписа под решение за провеждане на такова активно мероприятие. Нито министър-председателят.
-----------------------
- Това са нереалните тези. Кои са реалните?
- Остава третата хипотеза, която приемам за основна. Едно мероприятие - план "Подкова" - може да обслужи съвсем конкретна задача и цел. Първо, да се убеди общественото мнение, че трябва да се отиде на остри, крайни, военни действия срещу Югославия, защото в противен случай следва всичко, което е проектирано в плана "Подкова".
- Да се убеди общественото мнение или по-скоро политическата класа? Тук става дума аргументите да издържат в парламентарен дебат в страни със солидни демократични традиции...
- Това определено. Първо, необходима е достатъчно "фактология" за манипулиране на общественото мнение, да има достатъчно сериозен материал за убеждаване на политическата класа, на ръководните елити, за да се убедят съюзниците, че операцията е наложителна. Защото в крайна сметка резултатите от операцията "Съюзна сила" днес говорят, че това беше погрешно проведено мероприятие. То не постигна това, което трябваше да постигне, и не даде ефекта, който трябваше да даде.
Отварям скоба. Преди Косово имах възможността да коментирам Рамбуйе заедно със 100 свои колеги професионалисти от руските, от американските и от някои други служби. Позицията на разузнавачите беше, че формулата от Рамбуйе няма начин да сработи. Американците бяха на мнение, че техните разузнавачи не са чути достатъчно добре. Зад такава формула просто не може да стои такава сериозна институция като аналитичното управление - управление "Разузнаване" на ЦРУ.
Но да си закрия скобата. Когато България влезе в операцията, когато дадохме коридорите, мои познати разузнавачи от чужбина ми позвъниха и коментираха, че сме направили грешка. Тяхното мнение беше, че ще дойде моментът, и той не е далече, когато НАТО лично ще отчете, че операцията в Косово е била грешка. Ако българското правителство е било достатъчно категорично на времето да каже не, след година, след две, когато НАТО само каже "ние сбъркахме там", това щеше да се превърне в актив за България - като суверенно мислене, като възможност по-точно да се оценяват събитията, като опит да се помогне да не се приемат погрешни решения, ако бяхме развили активна дипломация с такава позиция.
- Да се върнем на темата за третия вариант.
каре тук------------------------
- Войната в Косово имаше второ измерение - в сферата на медиите. В информационната война всеки се опитваше колкото се може по-добре да защити своята теза. В цялата тази медийна война се проведоха не 1 или 2 активни мероприятия. Именно тук може да се впише като активно мероприятие планът "Подкова". То най-добре може да се проведе от местна сила. Разчитайки, че българското разузнаване все още има някакви агентурни позиции, би могло на него да се подаде информация, да се замоли да намери допълнителна информация и да се добави невярната информация, за да се формира активното мероприятие.
---------------------------
- Та това е чиста проба фалшификация.
- Активните мероприятия на практика са фалшификация.
- Не може ли да се откаже подобна поръчка, колкото и да е добро сътрудничеството?
- Разбира се, че може да се откаже. Ние сме суверенна държава, включително и разузнаването ни има право да взема суверенни решения. Очевидно е, че когато има желание за включване в такова активно мероприятие, решението не може да се вземе на нивото на директора на националната разузнавателна служба.
- Кого трябва да пита Димо Гяуров? Президента?
- Много голяма е хапката. Или президента, или министър-председателя, или и двамата. Активно мероприятие от такива мащаби, което ще има политически ефект, трябва да се съгласува с тези, които провеждат външната политика. Активните мероприятия си имат своята скала на важност. Защото има и такива, които целят постигането на локален резултат - там не е необходима санкция. Но крупните активни мероприятия всяка разузнавателна служба съгласува и получава санкция за провеждането им.
В разузнаването наистина има няколко основни принципа. Един от тях е принципът на "deniability", или възможността от нещо да се разграничиш. Президентът, отговарящ за разузнаването, провеждайки такова мероприятие, трябва да има изход от ситуацията - да може да каже, че няма отношение към това нещо.
- Какво кара Германия да изважда на светло тези секретни контакти между двете страни, да раздухва случая?
- В официални изявления не чувствам влошаването на отношенията с Германия, но на практика е така. Един от логичните изводи, които се правят в Германия, е "вие ни заблудихте да влезем в една операция, да подложим на риск живота на немски войници" и т. н.
каре тук--------------------------
Ако България се е хванала в тази игра, тя просто не си е давала сметка, че това може да доведе до разваляне на отношенията с немците. Хората, които са имали отношение към мероприятието, са били изкушени да съсредоточат вниманието си върху основното и важното за държавата - големият партньор иска от нас нещо. Защото големият партньор се отъждествява с НАТО - и с членовете на НАТО.
Не ми се ще да изкажа последната хипотеза, че всичко това е направено, без българското разузнаване, което е участвало, да е знаело каква е истината. Тоест, че сме използвани като някакво звено за провеждане на активно мероприятие без наше знание. Може да се окаже и такъв вариант - че материалът е подхвърлен, че материалът е готвен в чужда кухня, че попада при нас с идеята, че ще отиде там, където трябва.
----------------------------------
- Но вие вече казахте, че нормалното е да бъде занесен във Вашингтон, а не в Бон. Вие вярвате ли на думите на бившата посланичка у нас Ейвис Боулън, че не е чувала за операция "Подкова"?
- Теоретически и практически това е възможно. Разузнавателните канали са паралелни на дипломатическите канали. Твърде често има ситуации, при които е по-добре да не се намесват дипломатическите канали, за да може принципът за разграничаване да се задейства. Обстоятелството, че посланикът не знае, което е правдоподобно, не е гаранция, че мероприятието не е било двустранно договаряно и провеждано.
- Но в Германия всички знаят за "Подкова". Когато се обаждам в различни ведомства, само като спомена на телефонистката думата "Подкова", тутакси ме свързват, с когото трябва...
- Защото там медийното пространство е напълнено с информация. Фактът, че тази "сензация" за Германия не се превърна в "новина" оттатък океана, за мен също повдига няколко въпросчета. Защото става дума за голяма новина. Защо няма покритие в американските медии, които иначе са петимни и жадни за сензации?
- Казано им е, че не трябва да се рови в тази посока?
- Може би някой е казал - не ровете, не си заслужава. Както в България външната министърка и министърът на отбраната казаха: това не е новина, това са глупости. Но в крайна сметка новината е новина.
- Но утре, когато Сърбия се демократизира, може да се окаже, че не е имало план "Подкова". Тогава?
- Според мен в демократичната държава не трябва да се чака съседът да се демократизира.
каре тук------------------------
На този въпрос просто трябва да се даде адекватен отговор. Това, че се пише по този въпрос, означава, че трябва да се задейства парламентарният контрол. Да се види дали българското разузнаване е сгафило. Кенеди, когато откриваше новата сграда на ЦРУ в Ленгли, каза много хубава мисъл: "Вашите провали се обявяват с тромпети, а за вашите успехи никой не говори." В демократичната държава провалът на разузнаването иска своето обяснение. По случая следва да се направи сериозна и задълбочена проверка.
--------------------------
В американското общество при толкова голям шум в Европа също трябва да се намерят сенатори, които да се обърнат към инспектор-дженеръла в ЦРУ, който е техен човек, и да му кажат: вижте тази история, много намирисва.
- Мислех, че хората от разузнаването не обичат да им се бъркат цивилните.
- Разбира се, че не обичат. Но за да е сигурно, че този остър инструмент, че този скалпел се държи от професионална ръка, трябва да има контрол. Иначе винаги има опасност една разузнавателна служба да се изроди в нещо друго - да обслужва чужди интереси, да обслужва групови интереси, да обслужва лични интереси. Представете си, че изведнъж се окаже - да, разузнавателната служба има участие, за което не знае президентът, не знае министър-председателят. Къде отиваме? Та утре могат да спретнат подобно активно мероприятие срещу собственото правителство...