|
- Не зная дали точната дума е сценарий. По-скоро виждам логика. При нея автор е самата действителност. Голяма част от случващото се сега присъстваше в политическия и икономическия живот и в публичното пространство и преди това. Новото е, че всичко това излиза с много по-голяма явност и организираност и на висок глас оповестява това, което досега съществуваше в подтекста.
Още в навечерието на местните избори имаше маса аналози на ставащото в момента. Големият проблем, който отпуши напреженията и им даде формата на индидуални и групови акции срещу политиката на правителството, е кризата в страната. С начина, по който провежда политиката си и най-вече с ефективността на действията си, правителството породи огромно недоверие и в електората, и в бизнессредите, и у всички партньори на България, без сътрудничеството с които е немислимо излизането й от кризата. За мен това е симптом, че правителството на Иван Костов е в ситуация, много наподобяваща ситуацията на правителството на Виденов, година преди да бъде свалено. Но това вече е банално заключение.
- Как си обяснявате това, че правителството на Костов прие всички пороци на Виденовото и не се поучи от грешките му?
- Много е тъжно и неприятно 10 г. да откриваме аналогии между различните правителства. И двете правителства започнаха в идеална среда и можеха да бъдат десетократно по-добри в постиженията си.
- Какво им попречи?
- Нищо външно. В правителството на Костов основният проблем беше, че се допусна груповите интереси да заместят общите. То просто се превърна в инструмент за решаване на групови интереси и дори не си направи труда да покаже, че ако те не са общи, то поне съвпадат с тях.
- А как ще обясните факта, че пак службите на МВР са в дъното на скандалите по върховете?
- И това правителство не направи действията си достатъчно прозрачни - универсално правило за всеки екип с претенции за демократичност. Там, където няма прозрачност, има конспиративност. Там, където има конспиративност, информацията се държи от службите. Те могат да бъдат фактор само в условия на дефицит на информация. А информацията в началото на ХХI век е пари и власт. Липсата й даде твърде значими властови ресурси на службите, които определено не са най-демократичните структури, тъй като гражданският контрол върху тях е най-слаб. А притежаването на информация ражда и изкушението тя да се използва. Не се изненадвам, че службите отново стават фактор в политическия живот. Смущава ме, че всички те се оказаха поразяващо неефективни в основното си предназначение - не успяха да се справят с оновния проблем на обществото - корупцията.
- А доколко сегашната компроматна война е плод на смените в правителството и демонстративното нежелание на Костов да отстрани от СДС компрометираните фигури?
- Очевидно е, че в хомогенното до преди година тяло на управляващите има вече ясно обособени групи. Тяхната вътрешна консолидация има икономическа основа и иска да получи политическо представителство.
- Но защо тъкмо сега се стига до този конфликт?
- След местните избори управляващите ясно почувстваха, че тяхната власт не е вечна. Цялата убеденост от първата и втората година на управлението им, че тази власт ще бъде трайна, се изпари и се сведе до мащабите на 1 г. При тази кратка перспектива възникна проблемът как груповите икономически интереси могат да се укрепят до степен на необратимост. Забелязвам достатъчно симптоми на трескавост и страх, че всичко постигнато в сферата на икономическото поприще чрез трансформация на политически капитал в икономически, започва да им изглежда ефимерно.
Вторият съществен проблем е, че с всяка година намаляват възможностите чрез познатите от последните 10 г. техники и механизми всичко това да продължава безкрайно. Не остават много неща за приватизация, не остават много държавни ресурси, които по изгоден начин могат да се превърнат в частни. Когато намалява баницата, естествено няма ресурси за всеки. В такъв момент конфликтът става неизбежен.
- И какво идва на мястото на поредния компрометиран елит?
- Апетитите за власт се усилват. И сега има вероятност за 5-6 кабинета в 5-6 конфигурации. Те могат да възникнат, но само след избори. В момента единствените реални възможности са в недоизхабените ресурси, с които разполага СДС. Не изключвам вследствие на ескалация на вътрешните конфликти в рамките на СДС, когато стане очевиден рискът от крах на всички групи в него, в крайна сметка да намерят някакъв компромис помежду си и да потърсят механизъм за туширане на конфликтите пред угрозата да потънат всички заедно. Защото, ако се появи друго правителство, то ще има силния мотив поне 1 г. да изнася истината за това какво е било правено. Но това може да стане само при много сериозни рокади на равнище личности в СДС на всички нива - правителство, парламент, НИС. От тази гледна точка не всичко там е докрай изхабено. Но вътрешнопартийните конфликти винаги са били по-трудно туширани у нас, отколкото междупартийните.
- Остаха ли неизхабени в СДС ?
- Възможен например спасителен вариант за СДС е кабинет начело със Стефан Софиянски. Но това е по-скоро логически. Не зная дали при тази ескалация на напрежение това може да стане. В такъв случай ще се наложат преждевременни парламентарни избори и там вече каквото стане. Но мен ме безпокои друго - че след това правителство ще бъдат изхабени и малкото остатъци от илюзии, които имаше българското общество. Когато си отиде правителството на Виденов, това изхаби надеждата на левия електорат, но остана надеждата на електората на СДС. Сега и той ще се обезвери. Нищо от останалото не вдъхва особени надежди.
- Но все пак не е ли добре, че тази т.нар. политическа класа, която вече 10 г. съсипва живота ни, най-сетне ще си отиде? И защо това поражда паника сред анализаторите?
- Няма място за паника, но няма място и за оптимизъм, тъй като страната вече е докарана до ситуация, в която на хората им е безразлично кой ще ги управлява. Една политическа криза, особено ако е застойна и не обещава някаква ясна, смислена, позитивна и за България, и за света перспектива, е пагубна. Това ще се отрази изключително лошо на страната. България ще отпадне от приличната компания, в която тъй или иначе през последните 1-2 г. заслужено или не успяхме да попаднем.
- Може би трябва да се върви към парламентарни избори, за да имаме кабинет поне с вътрешно доверие?
- Не съм убеден, че ще се стигне до това, тъй като идеята за тях е единствено от полза за СДС, за да минимизира риска катастрофално да се срути. Опозицията няма полза от това. Кризата й е поднесена на тепсия, защото тесният й политически интерес е техният противник да отиде максимално дискредитиран на полето на политическото състезание.
- СДС има мнозинството да предизвика тези избори.
- Да, но резултатът няма да е нищо по-добро от това, което виждаме сега. Защото опозицията нито е консолидирана, нито предлага нещо радикално различно.
- Значи според вас кризата няма да взриви властта, а ще затихва?
- В близките 5-6 месеца кризата няма да взриви властта, но с приближаването на зимата рискът става много голям. Големият проблем извън политическата криза, който й придава истинския драматизъм, е, че в момента състоянието на хората и домакинствата е трагично. Това сочат обиколките ни из страната.
- Е, това поне няма ли да накара хората да потърсят друг елит?
- В такива случаи винаги повтарям фразата на Кропоткин, че бунт, елит, брожения, въстания и революции се правят не от отчаяние, а от надежда. Отчаяние виждаме колкото искате, но не регистрираме никакви надежди, които могат да предизвикат социално действие.
- Какво значи това в политически план?
- Това прави все по-нелегитимни изборите и правителствата.
- Но всичко това трябва да има край.
- Дори и в сегашната политическа класа има хора, които са оцелели в чисто човешки план - компетентни са, морални са. Но не съм сигурен дали те ще имат ресурс от компетентност и политическа воля, за да поемат негативите от тези 10 г. Тъй че в момента най-доброто решение е СДС да намери в себе си кураж, воля и морал да се прочисти и поне да си изкара мандата и то не в скандали, а в правенето на необходимото. Не бива да има прекъсване в преговорите, в процеса на приватизацията, която е в решаващ етап.
- А как според вас ще реагира обществото, ще продължи ли да стои със скръстени ръце?
- Единствената рецепта, която българският гражданин може да отстоява е радикалната промяна на законовата база, която редуцира политическия елит. Пак може да се поразсъждава дали пропорционалната система е най-доброто решение за България и дали мажоритарният елемент не дава по-добри шансове да направим избора си с по-голяма степен на отговорност.
Трябва да има и механизми за отзоваване на депутати, за по-деен граждански контрол върху вземането на политически решения, за прозрачност върху капиталите на политиците, върху правораздаващата система, за да се осигури равенството пред закона и да се парира корупцията.
Изходът от всичко това сега е дайствително да се създаде система, която моделира политика единствено като слуга на гражданското общество. Ако бяхме изградили по-различна политическа система, може би щяхме да възпитаме и политици с по-различен морал. Просто сбъркахме нещо генерално в политическия си модел.