|
Някои медии и дори лично Иван Костов положиха доста усилия да представят визитата в светлината на някакво посредничество на Примаков в процеса срещу българите в Либия. Гостът обаче наблегна, че по въпроса трябва да действа "тихата дипломация", а самият той в момента няма как да помогне пряко, тъй като е вън от руската изпълнителна власт и не се е виждал с Муамар Кадафи от 5 години.
Истинската причина за посещението на Примаков най-вероятно ще се окаже стартирането на руска дипломатическа офанзива на Балканите. Това осезаемо се чувстваше от тона на лекцията, изнесена от него в НДК. Акцентът в нея бе върху възвръщането на Русия на полагаемата й се роля в световната политика и, в частност, на нашия размирен полуостров.
Разнищвайки отвсякъде косовския конфликт и натовските удари по Югославия, Примаков цветисто описа и свой разговор с близката си приятелка и бивша колежка Мадлин Олбрайт, на която най-дружески казал: "Мадлин, защо поне не се посъветвахте с нас? Ние по-добре познаваме Балканите. Там със сила нищо не може да се реши. То е все едно ние да се намесим в Мексико, без да ви питаме. Също бихме се оплели."
Този недвусмислен намек за разпределяне на зоните на интереси бе допълнен от още по-недвусмисленото обобщение на Примаков, че Русия не може да бъде пренебрегвана на световната сцена. Че тя ще брани националните си интереси, без заради това да встъпва в конфронтация с други сили. Че тази реалност се признава от САЩ, които са признателни на Русия за приноса й в намирането на достоен и за двете страни изход от сблъсъка между НАТО и Югославия.
Не случайно Примаков обстоятелствено разви и руското виждане за нуждата от ефикасни политически ходове, които да предотвратят опасността от възникване на "екстремистка държава на религиозна основа" на териториите на Косово, Албания, Македония, Санджак, Босна. Той наблегна и на пряката връзка между конфликтите в Косово и Чечения, като посочи и ролята в тях на установилия се в Афганистан международен терорист Осама Бен Ладен. Така оформеният според Примаков "триъгълник на ислямисткия тероризъм" е "колосална заплаха за световната стабилност". В съчетание с рисковете от наличието на ядрено оръжие в такива склонни към религиозни сблъсъци държави като Пакистан и Индия, тази заплаха явно стимулира обединяването на силите на Русия и Запада срещу нея.
В подкрепа на подобна перспектива Примаков припомни свой разговор с Клинтън от 1998 година, преди Пакистан и Индия да извършат ядрените си опити. Руският дипломатически ас похвали прозорливостта на американския президент, който още тогава му казал, че през XXI век Русия и САЩ трябва да вървят заедно, именно за да предотвратят възможен ядрен сблъсък между държави като Пакистан и Индия.
Гостът убедено разви и тезата, че САЩ са наясно какъв голям вътрешен потенциал притежава Русия и колко много той може да й помогне за излизане от сегашното й затруднено икономическо положение, предизвикано от неподходящо прилагане на неподходящи чужди рецепти.
Ясно е, че Русия се съвзема вътрешнополитически и икономически, а вече и външнополитически. Това е световна сила, която задължително трябва да заеме полагаемото й се място на световната арена, защото просто без нея международната стабилност е немислима.
Примаков дойде да ни каже всичко това, за да подсети политиците ни, че Русия и Западът ще се разберат много по-бързо и по-лесно, отколкото те си го представят. И че ако България не балансира политиката си в двете посоки, тя отново, както неведнъж досега в историята си, може да се окаже в неудобното положение на пренебрегната от всички световна покрайнина.
Виртуозно дипломатичен и крайно ясен бе Примаков и по въпроса за българската кандидатура за НАТО - Русия не я приема и толкоз. А ироничната аналогия, която направи между някогашната сателитна вярност към КПСС и сегашната кандидатска преданост към НАТО, ясно показа какво отношение може да има една велика сила към демонстративния политически слугинаж - независимо от времето и идейните пристрастия.
Въпросът е дали струпалият се на лекцията на госта, на представянето на книгата му и на коктейла в негова чест български политически елит успя да се вслуша в посланията му. Или остана зашеметен само от вътрешнополитическата бомба на Бонев, Тренчев и сие, избухнала същия ден. На една маса с Примаков, макар и поотделно, все пак седнаха Първанов и Доган. За кратка среща с госта откри време и Иван Костов, въпреки пламналата си черга.
Какво са научили от него, тепърва ще проличи.