|
Кое е важното? Че всички случки, които стават в милата ни татковина, удрят право в слънчевия сплит властта на Иван Костов - и историята със зетя-олимпиец, и Едит Гетова, и Марин Маринов, и смешката на Бисеров в Интернет, а и мълчанието на Бакърджиев. Все камъни към саксиите с теменужки. Никакъв страничен шум - само фронтални атаки.
След 18-и обаче ситуацията "леко" се усложни. Доби вид на скоротечна болест. Както правилно предупреди "Сега" още преди половин година, някой изока остро срещу Костов. Направи го Богомил Бонев, но можеха да го направят: трима други ексминистри, поне 10 депутати, няколко провинциални лидери на СДС, обидени ексобластни управители и ред интелектуалци. Бонев обаче реши да рискува и стана
говорител на бунта
В смисъл, че той говори това, което стотици седесари и хиляди безпартийни повтарят от доста време: "Царят е гол, той не може да остане чист в компанията на клиентелисти и корумпирани".
Сега е време да видим как ще заглъхне ехото след 18-и.
По всяка вероятност за всички ни вече важи онази стара китайска клетва: "Пожелавам ти да живееш в интересно време". Както се шегуваха репортери в централата на СДС във вторник: "Тия хора ще ни провалят лятната ваканция с някои избори". Защо журналистите говорят така ли? Защото естествената развръзка на днешната драма се нарича "Избори".
Истината обаче е, че никой уважаващ себе си наблюдател на политическите процеси у нас все още не е в състояние да заложи и един пробит лев за конкретна дата. Тя може да е след 2 месеца, а може и след 12. В СДС вече открито битува намерението изборите да бъдат проведени чак през юни 2001 г. Важното е, че всички политици, политолози и журналисти изпадат в ролята на оня, дето, като го питали: "Колко е часът?", отговорил: "Рано е да се каже!"
За да се стигне до правилния отговор за датата на развръзката, първо трябва да се изяснят няколко дребни нещица.
Ясно е, че зад сегашната атака срещу властта
не стои нито едно перце от опозицията.
БСП просто няма потенциал да прави заговори срещу Костов, Евролевицата е заета със себе си, а Доган спокойно сърба кафе и чака да види какво още ще излезе.
Това, което става в държавата, сигурно се възприема на "Позитано" 20 като чудо, не по-малко от манна небесна, изсипала се по време на 40-годишния еврейски преход през Синайската пустиня. Червените не са и мечтали да видят сините толкова оплетени, безпомощни и обезверени. Важно е да се отбележи, че кризата в синия стан по никакъв начин не вдига рейтинга на БСП. Само смъква ежедневно рейтингът на СДС. Възможно е обаче само за месец-два да се стигне до електорален бум на БСП. По подобен начин рейтингът на СДС скочи през късната есен на 1996 г.
Когато властта се клати, след опозицията
вторият обичаен заподозрян е бизнесът.
Той е в състояние да свири сигнал за атака. Не са тайна близките отношения на Богомил Бонев с шефа на "Мобилтел" Владимир Грашнов. Зад Грашнов стои собственикът Миша Чорни, който влезе с 15 млн. долара в "Росексим". Това е банката на друг приятел на Бонев - Емил Кюлев.
(Тук е мястото да припомним на поета-метач Сугарев, че през август 1998-а Бонев и Бакърджиев празнуваха рождения ден на Лора Виденлиева - съпругата на Грашнов, в курорта "Ривиера". Специалистът ни по монголско-индийска история разви на 18-и пред "Свободна Европа" следната история: Бонев и лошите на яхта акостират в Евксиноград, пият шампанско. А президентът Стоянов, горкият, ги гледал отстрани.)
Към завоеванията на компанията, всъщност на Чорни, се прибавят още 2 банки, футболният отбор на "Левски", огромна фабрика за отглеждане на гъски, в. "Стандарт". Няколко пъти през последните 2 години вестниците съобщаваха, че Чорни често е забелязван в столичния ресторант "Планета" в компанията на Стефан Софиянски и екссобственика на "Нова телевизия" Дарко Таминджич. Усилено се говори за стопляне на отношенията между Евгений Бакърджиев и Христо Бисеров. Като усети вятъра, последният мъдро отлетя към Москва. Софиянски балансирано критикува Бонев и Костов, а президентът зове: "Show must go on"!
Зад говорителя Бонев вероятно стои и голата истина.
Че има прикрити от властта корумпирани типове, че е имало събрани материали срещу тях, че тези материали не са стигнали до прокуратурата. Не може човек, който е станал вчера от масата, да не знае какво е ставало на нея. Още повече - този човек се казва Богомил Бонев, нали?
Вероятно отговорът е тук. Части от СДС (всички без триото Костов-Ек.Михайлова-Соколов), подплатени от безспорната мощ на парите и със знамето на истината, искат да свалят Костов.
За да свалиш властта в една парламентарна република обаче
трябва да разбиеш парламентарното мнозинство.
Костов направи добър ход във вторник, когато свика моментално депутатската група, "стегна й обръчите" и излезе с официалната й подкрепа.
Защо стана така, при условие че бунтарите имат достатъчно потенциал да разцепят моментално парламентарната група в съотношение 1:3, което да доведе до бързо падане на правителството и нови избори? Бакърджиев все още е в състояние да щракне с пръст и да отбие софийските депутати, както и един куп провинциалисти. Защо това не се случи, след като стратегията на бунта е проста: Костов трябва да се дъни ежедневно, трябва да загуби изборите и да бъде сменен от човек, който вече е извън НИС на СДС и който вече е получил индулгенция лично от премиера. Човек, който не е пряко отговорен за последните "изпълнения" на властта?
Защото цепенето на парламентарната група е равносилно на цепене на партията.
Защото битката е за цялата власт вътре в СДС
Според хора от НИС, атаката срещу синята крепост е разработена в детайли. Всичко трябва да стане бързо - в рамките на месец-два. Ще се появят нови касетки, ще почнат масови протести, ще бъде направен опит за осуетяване сделката за БТК. Това е вариант 1, който трябва съвсем естествено и плавно да доведе до избори.
Имало и втори вариант. Според него атаката трябва да бъде пренесена на вътрешнопартиен фронт - трябва да се иска нова национална конференция, която да преразгледа партийната политика.
В НИС били наясно, че и ако това не помогне, бунтарите са абсолютно навити да преминат към вариант 3: цепене на групата и образуване на коалиция с десноцентристки партии. Чак при този вариант се появява мистичната партия, дето искал да я създава Бонев.
След 2 дни размисли "Раковски" 134 вече е наясно как ще отговори на бунта. Официалният СДС иска да удържи статуквото поне до лятната ваканция, когато всички атаки съвсем естествено би трябвало да се размият в жегата. Управляващите твърдят, че в ранната есен страната ще бъде залята от пари - по линия на предприсъединителните фондове, заеми, преки постъпления в бюджета, реализиране на приватизационни сделки. Тези пари ще бъдат вложени в крупни проекти - магистрали за Петрич, магистрала за Видин и т.н. Безработицата ще намалее, защото много хора ще бъдат наети. С две думи - мед и мляко ще потече от чучурите и народът ще погледне с по-добри очи на управляващата партия.
Успоредно с това в СДС мислят и за по-прагматични неща.
Съставянето на коалиционен кабинет,
който да получи нов кредит на доверие. Защо коалиционен? Защото партията няма ресурс да състави още един кабинет - това е и голямата разлика между БСП през януари 1997 г. и СДС през април 2000 г. СДС спокойно може да жертва министри, без това да доведе до трусове като декемврийските, защото само четирима от тях са сини партийци.
Проблемът на Костов е, че на този етап няма с кого да направи коалиционен кабинет. Томов явно е решил да бяга от синята прегръдка, а Доган не ще нито вотове, нито избори, защото за него най-добрият вариант е дългият пазарлък. А не бързото коалиране в мътната ситуация.
Костов може да тръгне на друг вариант - коалиране с монархисти, ВМРО, а и защо не с "Гергьовден", но от това популярността на християндемократите едва ли ще се повиши.
На практика се разиграва обичайната за България ситуация - атакуващите нямат достатъчно смелост и потенциал да вземат властта, а отбраняващите се нямат достатъчно смелост и потенциал да задържат властта. В крайна сметка се получава равновесие.
Започва игра на нерви. В тази игра някой може и да не издържи и да премине в другия отбор. С това везните могат да се наклонят бързо и някой да падне. Въпрос на време.