---------------------------------
После студентите превели "на вавилонски" и продуцирали известния евъргрийн "Синята луна" (Blue moon). Отначало се затруднили да преведат заглавието "Вlue Moon". Те знаели как е на езика на шумерите "луна" и "синьо", но "blue moon" има по-особен смисъл. "Оnce in a blue moon" е нещо, което се случва извънредно рядко. Когато в един месец има два пъти пълнолуние - второто пълнолуние е "синята луна". През 1999 г. имаше два месеца със сини луни. Следваща година с две сини луни ще е 2018-а. А в повечето години няма нито една синя луна. Астрономите дават следната справка:
| година | месец | ден | час |
| 1999 | януари | 31 | 16:07 |
| 1999 | март | 31 | 22:49 |
| 2001 | ноември | 30 | 20:50 |
| 2004 | юли | 31 | 18:06 |
| 2207 | юни | 30 | 13:49 |
| 2009 | декември | 31 | 19:13 |
| 2012 | август | 31 | 13:59 |
| 2015 | юли | 31 | 10:44 |
| 2018 | януари | 31 | 13:27 |
| 2018 | март | 31 | 12:37 |
Въпреки всичко студентите успели да преведат заглавието. Шумерите били прочути звездобройци; те измислили зодиите и астрологията. И печелели от нея - в древността всеки сатрап си имал персонален придворен астролог. Вавилонско понятие за "синя луна" се намерило и преводът на "Blue Moon" се оказал възможен, макар че шумерският календар не бил като нашия.
Студентите признаха, че не могат да накарат живелите някога шумери да се възхитят на краля на рока. Но те обясниха, че толкова дълго пътешествие във времето (наистина, по часовниковата стрелка, не обратно на нея) вече е правено и това би трябвало да е известно на всеки, който е ходил на кино и е чул саундтракът на "Звездни войни". За Джордж Лукас композициите на Джон Уилямс не са нещо повече от звуков съпровод на действието. Но за увертюрата Лукас избрал нещо по-завладяващо от обикновен звуков пълнеж: това е класическата творба "Тъй рече Заратустра" на Рихард Щраус. От Заратустра идва названието на древната религия "зороастризъм". Нейният свещен канон се нарича "Авеста" и тя била позната на шумерите.
Ние си мислим, че "Извънземното" е филмово заглавие.
Всъщност тази дума била измислена от меломаните през XVIII век. Те имали предвид Моцарт. Думата "вундеркинд" им се струвала слаба за детето-чудо, което било развеждано от столица в столица, за да смае музикална Европа. Моцарт имал "неземната" способност, наречена "абсолютен слух": чуел ли звук, той знаел дали е примерно фа-диез или сол. Ние също можем да определим височината на тона, но ни трябва камертон, който дава тона "ла". А музикалният магьосник Моцарт можел да изпълнява от прима виста всяка непозната партитура, дори когато му я показвали обърната наопаки.
Той омагьосвал публиката. Външността не му помагала. Бил бледен, главата - прекомерно голяма за слабичкото телце, а носът - прекомерно голям за главата. Но с живи очи, които заблестявали още по-силно, когато нашепвал мръсни думички в ушите на братовчедките си. Бетовен така се възмутил от разпътния "Дон Жуан" на Моцарт, че в отговор написал "Фиделио" (верният).
Музиката на Моцарт е елегантна и привидно проста, като скъпоценните веери на аристократичните дами. Те немеели, щом я чуят. Но съпрузите им тъпеели. "Прекалено много ноти", произнесъл се един важен благородник. И другите меценати на Моцарт не били щедри; той живял 35 години и след като написал 41 симфонии, 18 опери и много други блестящи композиции, жена му нямала пари да го погребе.
Тогава нямало такова нещо като "авторско право". Ако Моцарт беше наш съвременник, само "Eine Kleine Nachtmusik" (Малка нощна музика) щеше да му носи милиони долари.
В сравнение с Моцарт Бетовен бил финансова хиена.
Благородниците-меценати, които оставили Моцарт да умре в бедност, обсипали Бетовен със златен дъжд. Те били респектирани от колосалния му гений, но не само от това. Този горд набит дребосък ги омагьосвал. Те го наричали "необлизано от майка си мече", но зад гърба му и на безопасно разстояние. Когато той станал на 29 години, разстоянието започнало неумолимо да се скъсява. Бетовен оглушавал.
Бил вечен недоволник и, може би поради това, революционер. Повярвал, че ще дойде един нов свят без класови граници. Решил, че Наполеон е човекът, който ще промени Европа и му посветил третата си симфония - "Ероика". После откъснал заглавната й страница с посвещението, понеже научил, че корсиканецът се е самопровъзгласил за император. Не понасял роялисти.
Понеже оглушавал, не понасял и неясен говор. Когато някой мънкал, казвал, че това не е говор, а някаква "абракадабра".
Но какво означава "абракадабра"? Тогава никой не знаеше. Преводачите не се примириха с това. Те намериха отговора на 78-ма страница в "Храмът на Шем" (THE TEMPLE OF SHEM), класическо произведение в еврейската научна фантастика. На арамейски (езикът, на който говорел Христос)
"абра-кадабра" означавало "ще сътворя, както казах".
Твърде неясно. Асиролозите в Британския музей, които знаят вавилонски и арамейски, обясниха, че това е заклинание, следователно неяснотата има ритуална роля и е рисковано да търсиш смисъл. Все пак, на арамейски АБАДАКАДАБА означавало "изчезни като думата". На магическите амулети изчезващата дума била гравирана като триъгълник, обърнат с основата си нагоре:
ABADAKADABA
BADAKADAB
ADAKADA
DAKAD
AKA
K
Шопен пък бил "омагьосан" от Жорж Санд, френската писателка, която носела мъжки дрехи, пушела пури и въобще била предтеча на днешните феминистки, лезбийки и други гей-ориентирани люде. "Магьосницата" така злоупотребила с чувствата на Шопен към нея, че го накарала да посвети нещо на нейното куче. И той покорно написал "Валсът на кученцето".
Ленард Бърнстейн сме запомнили с "Уестсайдска история". Той бил концертиращ пианист, диригент и човек, който се опитва да изживее всичко, което може се изживее в нощния Ню Йорк. Но бил "омагьосан" да пише меси, т.е. църковна музика. Успехът му на Бродуей е всеизвестен; той бил най-успешният диджей на всички времена.
Ди-джей идва от disc jockey, а Бърнстейн
правел повече от който и да е диджей-. От източното до западното крайбрежие на САЩ старци, деца и тийнейджъри омагьосани го слушали по радиото и гледали на екрана как преминава от Бах към "Бийтълс", как обяснява, свири на рояла, пуска записи, пее и дори танцува. А когато падна Берлинската стена, там беше Бърнстейн, за да дирижира Деветата симфония на Бетовен.
Самият Бърнстейн бил омагьосан от музиката на Джордж Гершуин, особено от непреводимата "Embraceable You" и от "Рапсодия в синьо".
В Карнеги хол изпълнявали "Рапсодия в синьо"; на рояла бил Оскар Левант, когато му подали бележка; той я прочел, приближил се към авансцената и съобщил на публиката за смъртта на Гершуин. Концертът продължил в атмосфера на музикална магия. Оскар изтръгвал от рояла такива акорди, сякаш ще скъса струните...
Нещо, което Лист наистина правел и то често. Публиката замръзвала хипнотизирана, когато той се появявал, поклонявал се, сваляйки белите си ръкавици и ги захвърлял с неподражаем жест, преди да седне пред пианото. Струните се късали, жените и по-чувствителните мъже припадали. Толкова много били
желаещите да имат кичур от косите му,
че неговият импресарио купил дълговлакнест пудел, за да удовлетворява настоятелните молби на влиятелни хора. Феновете на Лист били по-фанатизирани от тези на Принс, Литъл Ричард и "Бийтълс". И ги изпреварили със 130 години.
Всички тези магии са истински. А онези, за които ни разказват врачките или "Досиетата Хикс", са измислени.
Текст снимки:
1. Лондонското простолюдие вярвало, че къщите с този знак на фасадата са омагьосани и огън не ги гори. Всъщност, това е знак на застрахователната компания Sun. През XVIII в. тя притежавала собствена пожарна команда и действала много бързо, за да не плаща застраховки.
2. Магията била разбирана като еволюция, само че от красивото към грозното.
3. Схема от XVII век, изобразяваща къде се намира разумът и къде - душата. Магията е там, където кошмарите и въображението се застъпват.