Петър Тодоров е роден на 3.II 1881 г. в Ловеч. Той е един от най-известните журналисти в началото на века. През 1920-23 г. е народен представител от Радикалната партия. От основаването на Демократическия сговор в 1923 г. е негов член. През 1927 г. се присъединява към политическия кръг "Звено" и заедно с Димо Казасов разработва програмата за политическото му управление. Петър Тодоров е министър в правителствата на Александър Цанков и Кимон Георгиев. След 1944 г. е пръв посланик на България в Югославия. Деен участник в три преврата - 9 юни 1923, 19 май 1934 и 9 септември 1944 г. Умира в София на 30.I. 1955 г. С незначителни съкращения публикуваме спомените му за преврата на 19 май 1934 г.
-----------------------------------
"Понеже чрез секретаря си Дамян Велчев Военният съюз настоява да се изработи програмата за управлението, наложи се, без да се спомене откъде идва това желание, да се пристъпи към работа. Социалистическата група в "Звено" било, че имаше вече пред очи програмата на професор Цанков, на която скоро щеше да стане най-енергичен знаменосец, било, че подозираше опасностите, които носи един нов военен опит за вземане на властта, изтъкна, че не е важна толкова програмата, колкото силата на осъществяването и групирането ни около един вече създаден център или разливането ни към работници и земеделци.
Разискванията предизвикаха по-голямо разчленение, понеже Велчев, Кимон Георгиев и приятелите им не можеха да се съгласят, че неустановената линия на Цанков от 9 юни досега, която спира вече пред жилището на Иван Михайлов, може да се покрие с нашите разбирания за устройството на България.
Икономическата система на професор Цанков

е гъста лондонска мъгла

При това нему едва ли ще се предостави възможността да опита осъществяването на програмата си. Тия, които сe бяха упътили вече към него, се спогледаха отначало малко плашливо, а след това с изкуствен кураж, се засмяха подигравателно. Един от техните високомерни водачи изказа съжалението си, че е бил, макар и много малко време, с нас, безнадеждни умове, неспособни да схванат силите, които движат днешното общество.
С подслоняването си някога при деветоюнската управа, социалистите използваха, т.е. бяха усвоили нещо от конспирацията, но не и от благородството на истинското бунтарство. Когато отиваха при Цанков, те не подозираха, че скоро ще ги тресне нещо по главата и ще се върнат обратно, било като искат служби, било като защитници на интересите на чужди търговски къщи.
От няколко дни "сергията" за разпродаване на министерства бе наново открита. Търговецът не беше същият, но стоката остана непроменена. Две седмици печатът разправя: как бил подхлъзнат водача радикалски, как се самокатурнали "джентълмените" - либерали; ще има ли в новото меню Мушанов тлъсти дробчета и какъв градус блажина ще съдържат; знаеше се, разбира се, какво е отношението на министър-председателя към държавническите заявления на Юртов или на Иван Ангелов от Т. Пазарджик.
Това бе първата страница. Втората се отделяше обикновено за Вергил Димов, който против обичая си да говори, бе принуден да разяснява на обществото различията между него и министър-председателя; Министерство на вътрешните работи да се даде на Земеделския съюз. Димитър Гичев се виждаше и като министър-председател, особено след срещата му с Иван Михайлов. Да бъде глава на управата му се налагаше и от неговата органическа омраза към работата. Той трябва само да нарежда.
Радикалското племе беше също в движение. Един от неговите водачи излиза усмихнат от Двореца и проявява добрината да съобщи: "Разговорите с Н. Величество са, разбира се, тайни. Обсъждахме продължително и сериозно всички големи държавни въпроси."
Министър-председателят продължаваше да се съвещава със своите приближени и с партийните водачи, които канеше да подкрепят управлението му. Преговорите бяха много тежки, понеже всички се смятаха достойни само да застанат начело.

12 май 1934 г.
Програмата за управление е напълно готова, позивът към българския народ написан. Сложих в него и възстановяването на отношенията със Съветска Русия. Какъв обществен строй има последната, не е важно. Може да е идеален, или лош. Това е вътрешна работа на голямата държава. Ние сме малка страна, имаме нужда от защита на народа, който ни е освободил и не може да си позволим аристократизм да воюваме с цял един свят, какъвто представлява Русия. Мисля, че възстановяването на тия политически отношения ще бъде само от полза на нашата държава.

14 май
Ясно е, че министър-председателят Мушанов, колкото и да е самоуверен в многото си изявления, не ще може да състави правителство. Земеделците увеличават непрестанно своите искания. Либералите са разпокъсани и ще се избият помежду си. Радикалите - озлобени, обединистите ръмжат недоволно като незачетени, а Цанков иска цялата власт. Той създаде сравнително голямо движение, но отгоре не гледат много благосклонно на него.
Срещите между Цанков и Мушанов продължават. Какво се уверяват помежду си, не се знае, обаче имаме сведения, че Цанков е предупредил министър-председателя за опасността, която му готви войската. Бил уж казал:
- Вие готвите широка коалиция, молите ме да взема участие в нея. Знаете ли, какво готви Дамян Велчев? Преврат, ще разпилее всички наши намерения. Министър-председателят се усмихнал и го уверил, че всичко това са слухове без всякакво значение. Да бъде благословено лекомислието на Никола Мушанов!

15 май
Генерал Златев, който като най-старшия на служба, ще бъде изтъкнат начело, не иска да поведе войската, ако в управата не влезе и един представител на Земеделския съюз. Гичев отказва, понеже не сме удържали обещанието си към него правителството да се състави главно от представители на селото и войската. Една нова грижа: трябва да се търси някой, който да се е отчаял от Гичев, че ще го направи министър, за да приеме да влезе в един заговор и създаде впечатление в селата, че новата власт не е насочена срещу работния селски народ.
Говори се, че Царят бил отчаян от разложението на политическите сили, но вярвал в едно управление, което може да създаде чрез хора от Народното събрание. След разговорите, които води с представителите на нашата общественост, той дошъл до убеждението, че само по пътя на диктатурата могло да се създаде власт, на която да се опре страната.

16 май
Забелязва се едно раздвижване около военния министър. Колкото министър-председателят е сигурен в себе си, в своята политическа звезда и чака да се изморят домогващите се до властта, за да приемат неговите предложения, толкова военният министър не е доволен от розовите очила на Мушанов. Той знае, че сегашните ръководители на Военния съюз никога няма да се откажат от целите си. Чувствува, че между лигарите и него не може да се възстанови старото доверие. Те допускат, че ще бъдат изненадани от него, поради което са заставени да бързат.
16 май, следобед
Днес Велчев, Кимон и аз дообсъждахме окончателно някои въпроси, които има да се разрешават още първия ден. Господата поискаха да им посоча лице за кмет на София, понеже не желаят да назначат запасен военен. Когато привършихме работата си и пиехме кафе на балкона, случайно мина край градинката инженер Иванов.
- Защо не направим кмет този господин?
- Кой е този? - запитаха двамата.
- Завеждащ водопровода в строеж Рила.
- Не го познаваме.
- Дадох му през първото министерство около 1 милиард лева и не чух досега за някаква злоупотреба. Човек на работата.
- Нека стане кмет - се съгласиха господата.

17 май
Питаме се, откъде е могъл да научи Цанков за това, което се готви. Има само едно вероятно предположение: казал му е Иван Русев, който бе канен за министър, при все че даде войнишката си дума да не съобщава никому. Този човек поиска да бъде министър на вътрешните работи или министър-председател. Необяснимо самомнение!

19 май, 0 часа и 30 минути
Съобщиха, че военният министър и началникът на гарнизона са били арестувани във Военното министерство, когато са искали да дадат нареждания на частите в София да излязат в града и да го запазят от всякакви опити да се наруши редът. Слава Богу, иначе гражданската война бе незабавна.
1 часа и 30 минути
Често пристигат офицери и съобщават, че не се забелязват раздвижвания в правителствените среди. Министър Мушанов обсъжда навярно листата на новия си кабинет.
- Защо Дамян Велчев не е военен министър?- питам аз изненадан Георгиев.
- Иди го убеди! Аз не можах - отговаря ми той някак сопнато, недоволно.
- Това не е добре.
- И аз знам, но какво да сторя?
2 часа и 45 минути
На улицата блесват щиковете на първите войнишки редици, които заобикалят двореца.
3 часа
Глухи команди и шум от автомобили. От разни места съобщават за по-важните учреждения н железници, гари, телеграфи, участъци. Никаква съпротива! Всичко било узряло за такава промяна. Елегантен преврат!
3 часа и 30 минути
Прокламацията и програмата за управление се изпратиха в Държавната печатница. Не се съмняваме, че Царят ще подпише указите. Той също няма друг изход.
4 часа и 15 минути
София също почива, подобно на всички министри. Крайно изморена, дала е нареждане да не бъде смущавана. Много дни вече от ранни зори тя забива нос в самоуверените откровения на Мушанов, във възторжените звуци на Вергил, в държавническите внушения на Качаков. Не я будете! Малко ли сили разходва тя да разстройва това, което други съграждат?