|
Самият Любомир не е имал писателски мераци. Започнал с каменоделство, учил се и от Преслав Кършовски. Синът на писателя за два дни се оженил за Караславовата щерка Яна. Тя се провалила на конкурс в Художествената академия. "Като видях Яна, си глътнах езика - снажна, красива, жена, че и отгоре. Старият ме усети и вика: "Няма да лъжеш момичето, косъм да падне от главата й те претрепвам."
Сигурно родоначалникът на българското криминале си е спомнил една друга история. Когато бил начинаещ писател, се оженил за ненавършилата 16 години Ема. Патриархалната й майка я изгонила от къщи. Къде, къде да се подслонят, та у Караславови. Съпругата му ги гостила с доматена чорба. След години Ема убеждавала сватята си Дана Караславова, че това е най-вкусната доматена чорба, която е яла. Дана отвърнала:
"Глупости, беше такава сиромашия,
че нямаше какво да сготвя!"
Двата рода са свързани и от защитата на хора, подгонени от властта. Ема Гуляшка иска в Народния съд оправдание за генерал Иван Вълков, защото нямало кой да учи армията. Георги Караславов пък защитава Александър Балан, Михаил Арнаудов и Димитър Талев. Във фамилията се пази първото издание на "Железния светилник", на чиято титулна страница авторът собственоръчно е написал:"На другаря Караславов. С признателност"
Ема и Андрей Гуляшки имат две деца - Любомир и Светла, която е омъжена за големият син на Преслав Кършовски. От 1989 г. двамата живеят в Страсбург. Писателят Андрей Гуляшки почина при нея.
Освен Яна, Георги и Дана Караславови имат син, писателят Слав Г. Караславов, който почина наскоро. Братовчед му, с когото са родени в един и същи ден и час, пък е поетът Слав Хр. Караславов. Наследник на фамилията е внукът Георги Караславов, син на Слав, роден през 1973 г. Той е от брака му с дипломатката Жоржета Пехливанова. От друг брак на баща си Георги има сестра Йордана. Внукът е живял 14 г. в Испания и Аржентина. Завършил е дипломатическа академия в Мадрид. В Аржентина е работил заедно със създателите на валутния борд в страната Алфредо Канавесе, Адолфо Канитрот и Хуан Хосе Ляч. Защитил е докторска степен на тема "Дипломатическите отношения между Аржентина и България 1922-97 г." Над 20 са дисертациите и научните му разработки. Работи в Министерството на финансите.
През миналата година Георги кандидатствал за дипломат в нашето МВнР. Бил начело в анонимния конкурс.
Като разбрали името му, загубил.
Не е виждал дядо си, нито баща си. Внукът твърди, че всеки писател има книги - локомотив, които го теглят. За дядо му това били "Снаха" и "Татул". Виждал е негови книги в Испания, Аржентина, Франция, Италия, Чехия. Срещал се е няколко пъти със Симеон II. Монархът пазел книги на дядо му, а при една от срещите му разказал, че неговият баща, Борис III е присъствал на премиерата на "Снаха" в Народния театър през 1936г.
За пословичната строгост на Караславов се разказват легенди, но в очите на наследниците си той бил мек човек. Под сурдинка споделят, че жена му вдигала точилката срещу него. Стремежът му да е безкомпромисен и строг навън идвал от това, че вкъщи бил под чехъл. На стари години Караславов се вживял в ролята на партриарх на литературата и започнал да подпомага младите писатели. Антон Дончев и Димитър Добревски вземали от него заеми да си достроят таваните, на които живеели. Дошло време да връщат парите. Караславов ги отпратил:"Стига бе, вие сте сиромаси хора." Старият писател си мислел, че така му се увеличава славата.
Преди 25 години из София се разчу, че
Караславов е купил турската легация на "Руски" за 300 000 лева.
Тогава се обсъжда идеята столицата да има дипломатически квартал и шегаджията Радой Ралин пуснал в писателското кафене "мухата": "Сега Караславов ще купи турското посолство." Поетът Божидар Божилов пък добавил: "Да, ама се скарали със сват си кой да го вземе." Синовете им Слав и Любомир един ден с метър в ръце мерят оградата на легацията. Софиянци ги разпознали и изкоментирали: "Ей ги, не могат да разделят имота." Дъщерята на Караславов, Яна, носела масивно копие на златна гривна. Нейна колежка, актриса, я запитала: "Яно, това от турците ли е?" А тя най невъзмутимо отговорила: "А, това е от турчата. Нямаха дребни, та додадоха тази гривна." Радой пък написа епиграма:
Девер и тъст
направиха тръст и
на другите туриха пръст.
Георги Караславов разполагал с власт, слава и пари. И именно заради тях литературни историци припомнят, че синът му Слав не разви писателския си талант. Той обаче ще се запомни с факта, че е единственият българин ходил на Северния и Южния полюс. От Северния полюс донесе две малки бели мечки. Миша остана в Москва, а Маша дари с потомство софийската зоологическа градина.
Сигурно и горе на небето
Андрей Гуляшки страда, че не му разрешиха да снима в Холивуд. Американците искали да филмират "Златният век" и поредицата за Авакум Захов. През 1988 г. испанецът Хуан Антонио Бардем искаше да екранизира "Скитникът". Отново от най-високо място следва отказ.
Андрей Гуляшки е роден в Голяма Раковица, Видинско, и с охота разправял че родът му е наследник на печенези. Истината е, че са преселници-казаци. Бащата на писателя бил секретар бирник. Изгонват го от работа, преселва се в София, не може да се хване на работа, разпродава имота и умира. Все пак успял да изпрати Андрей Гуляшки да учи във френски колеж.
Първата му криминална книга е "Скъпоценният камък". У нас тя няма успех, но е издадена в СССР в милионен тираж. Така разбира, че в криминалето има доста хляб. По това време Любомир се сдобива с джип - уаз и пътешестват из Родопите. В тунела на Баташкия водносилов път на Андрей Гуляшки му хрумва какво ли ще стане, ако някой направи диверсия.
Така се ражда Авакум Захов и "Случаят в Момчиловци",
които му донесоха международна слава. Точно заради този герой писателят търпи пълно модно фиаско. Издателят на Флеминг, автор на сериите за Джеймс Бонд, решава да издаде и "Авакум Захов срещу 007" и кани писателя в Лондон. Бащата на Авакум обаче бил пословично конте. За случая шивачът на Тодор Живков му ушива костюм последен писък на модата и Гуляшки заминава безумно горд за Лондон. Връща се посърнал, защото пресата пренебрежително писала, че българският писател бил небрежно елегантен.
Наследниците на Андрей Гуляшки се занимават с приложно изкуство.
Синът му Любомир е известен скулптор и художник
Дъщеря му Димана завърши театрална режисура, но с мъжа си Петър Дечев са собственици на галерия "Майстори" в Бояна. Предлагат живопис и дърворезба от най-добрите ни майстори. Естетическите й критерии е оформила майка й Яна Караславова-Гуляшка. След завършване на сценография тя започнала при големия театрален режисьор Филип Филипов и е работила с най-големите имена на гилдията. Когато прави сценографията на "Монсерат", лично авторът идва в София и се произнася, че работата й е най-добрата. А все пак пиесата е поставяна в 30 страни. Яна почина преди 20 г. Дъщеря й Димана няма творчески шанс поради безтегловността на настоящето. Внучката на двамата писатели си спомня мечтата на Караславов:"Ех, да седнем с Андреята и да напишем заедно книга. Той има такава фантазия, както аз съм педантичен." И с гордост добавял: "Каква книга ще излезе." Литературата ни се лиши от подобна творба заради пословичната липса на воля на Андрей Гуляшки. "Баща ми не искаше да преработва текстове. Договорите с издателствата ги сключваше на парче и вечно дописваше в последния момент. Това е данъкът, който цял живот плаща на оня сиромашки живот, допълва синът Любомир.
Братът на Димана носи името на дядо си. Завършил е приложно изкуство и се занимава с ковано желязо. Дванадесетгодишен започнал да чиракува при боянските каменоделци. Единственият шкаф от ковано желязо в България е негово дело. Смята, че
времето, в което живеем, е кърджалийско
и най-много вървят метални решетки за прозорци, за да се предпазват от обири. Преди години клиентите му казвали, не ме интересува колко струва, искам да е красиво, а сега - искам да е здраво и безопасно.