|
Деян Енев е сред най-изявените ни писатели от т. нар. "средно поколение". Роден е през 1960-а, автор на 5 сборника с къси разкази, някои от които превеждани на ред европейски езици. Говори малко, пуши много, а парите не му стигат изобщо, както на целокупния български народ. Жена му е лекарка, от с. Дрен. Има две деца, стои без постоянна работа вече няколко години - също както голяма част от целокупния български народ. Денем извежда кучето, прибира децата, оборудва кабинет за жена си и ремонтира из къщи. Вечер реди думи - който го е чел, казва, че той я умее тая работа.
-----------
- Как изкара лятото?
- Чакай, то нали още не е свършило. Но по-голямата му част май наистина мина... Изкарах го на бойния си пост - писах. Пообиколих някои манастири и църкви. С една дума, карах като монах, сред книги и видения.
- В с. Дрен ходи ли?
каре тук-------------------
- В Дрен цялото семейство си ходим винаги, когато можем. Дрен е моето Акапулко, или Калифорния, или Хаваите, или Поручик Чунчево, ако щеш. Кой за каквото е учил. В Дрен времето тече бавно и хората още се виждат просто за да си поговорят и да изпият по чаша ракия. В Дрен хората още вярват на всяка дума по новините на Канал 1. Това е просто трогателно. Митко Цонев за тях е като папата.
------------------------
- Там нещо със земята правиш ли? Помагаш ли на тъста и тъщата?
- Тъстът и тъщата наистина държат един бостан, където сеят пипер, картофи, зеле, боб, туй-онуй. Защото учителските им пенсии са по шейсетина лева. А сега с увеличението станаха по шейсет и един. Пък и на зет мангизлия не случиха. Преди години се опитвах да се включвам, особено през по-усилните периоди, например при ваденето на картофите. Бедата е там, че докато всички наоколо работеха, аз през 5 минути спирах да си запаля цигара и щръквах като бостанско плашило сред превитите гърбове. По едно време си рекох - дай да се махам навреме оттук, че хората ще си кажат: я, зетят на Иван Гърбев какъв е мързелив, само пуши. И спрях да участвам в селскостопанските кампании.
Земята аз възприемам като пейзаж, не като нива. Може би някой от прадядовците ми е бил болярин, кой знае.
- Пишеш доста по вестниците. Падат ли пари от това?
- Аз пиша за слава, не за пари. Само Мартин Карбовски умее да съчетава и двете.
- Ти си един от изявените ни писатели. Но занаятът не се цени особено на пазара. Ще упорстваш ли докрай в тоя майсторлък?
- Е, ти ме поизчетка.
- Не всичко поизчеткано е калпаво, нали.
- Истината е, че Господ на всеки дава някакъв талант. Моят талант е този - да умивам, според силите си, душите на хората.
- Като гледам, бая неумити шетат тия души.
- Ми по-комфортно е в кочинката.
- Известният немски българист Норберт Рандов ти превежда книга в Германия. Преди година-две ти излезе и книга в Норвегия. Интересен ли е българският писател някому там, или това е литература за съвсем ограничен кръг хора?
- Мисля, че моето поколение български поети и писатели прави литература на съвсем прилично европейско равнище. Пазарният успех на една книга е непредвидима величина - може да се случи, а може и да не се случи. По-важното е да го напишеш... А другото, ако книгите са читави, ще дойде. За предпочитане е, разбира се, да дойде, докато си жив. За целта обаче и държавата трябва да си извади пръста от носа и да понаправи нещо. Чиновниците и политиците никога не могат да прославят родината си така, както един творец.
- Пишеш за декласирани хора - цигани, безработни, пияници... Познаваш ги, изглежда, добре. Те наистина ли са обликът на страната ни, или на теб са ти по-интересни?
- Аз пиша за безпомощните хора. Често те се явяват в кожата на цигани, безработни, пияници. Ще ти дам един пример.
каре тук---------------------------
Имам двама комшии. Единият е колбасар, има си цехче, джип, пистолет, а това лято вдигна и триметрова ограда около дома си. Другият, който живее на 10 метра от него, е скулптор, алкохолик, който всеки божи ден заставаше на кръстовището и нещо си приказваше. Това му беше на него изявата, човешкият контакт, всичко. Е, верно, понякога се напиваше и започваше да вика с един страшен глас на пророк. Наскоро колбасарят се обадил в полицията, дошли една сутрин с джипка и прибраха скулптора за 2 седмици някъде по психиатриите. И както беше много досаден с виковете си, и както често го хулехме помежду си, така, когато сега вече го няма, и аз, а и другите комшии открихме, че нещо ни липсва. Защото този човек оцеляваше и се опитваше да завърже приказка, да се приобщи към нас въпреки разсипания си живот, въпреки порока си. Моят герой е скулпторът, не колбасарят. Нека да оставим колбасаря да пълни червата с кайма и да си брои вечер парите. Но да иска и да го възпеем, това вече няма да стане. -------------------------
- Вярваш ли в приказките за криза в културата?
- Тя е в криза дотолкова, доколкото са в криза личностите, които я правят - и то чисто житейска, материална. В момента се сещам за двама от първите ни поети, Иван Методиев и Златомир Златанов. Някой да се е поинтересувал как живеят тези хора, какво правят. Не! Но водоразделът ще става все по-ясен. И все по-малко тези, които бълват духовна чалга, ще могат да минават за истински творци. Подмяната на ценностите беше най-страшната характеристика на духовността в България през изтичащото десетилетие.
- Окраде ли някой държавата, или това е мит?
- Дай да не вземаме хляба на политолозите, и без това много се навъдиха.
каре тук -----
По мое скромно мнение държавата ни не само я окрадоха, ами я одраха, и то няколко пъти. Ние сме малка страна, при едно умно, стегнато ръководство за 2 години можем да се изправим на крака. Фактът, че това не става вече 10-а година, е знаменателен.
------------------
Наистина нещо помръдна при управлението на СДС, нещо се промени към по-добро - например пътищата в страната, картината в големите градове, особено София. Но можеше много повече. Какво значи това някой да е в 10 борда и отвсякъде да получава пари. Нали друг изкарва тези пари? Това ако не е кражба, какво е? И то законна, легална, напарфюмирана.
Малко известен факт е, че 1989 г. заварва България с материални активи - сграден фонд, инфраструктура и т. н. повече, отколкото са материалните активи по онова време на една Швейцария. Това не е апотеоз на Живковото управление, това само показва къде можехме да бъдем сега. За какво говорим тогава?
каре тук----------------------
Автомобилният парк на германския парламент се състои изключително от фолксвагени, не от мерцедеси и беемвета. Да, драги депутати, няма да се возите като мафиотски босове в бронирани мерцедеси и беемвета. Това трябва веднъж завинаги да ви влезе в чутурите. Когато страната е бедна и страда, ще пазите и вие приличие.
Нашата страна имаше нужда през тези 10 години от добри финансисти с аскетичен морал. За беда не случи на такива. Единствен Костов от всичките ни управници досега се държи като човек с мисия. Но това никак не е достатъчно. Трябва и да съумееш да изпълниш мисията си. Ако я жертваш заради страстите на шепа нетърпеливи велможи, или, което е по-страшното, създадеш специална, гладна като марокански скакалци каста, порицанието и присъдата ти от народната памет ще бъдат двойно по-тежки. Хайде, да бяха само несполучливите министри, с мед да ги мажем. Да бяха само депутатите ибрикчии, в пухени легла да спят всичките. Но става дума за насаждането на цялостна атмосфера, която толерира безгръбначните, въртиопашковците - и в центъра, и по места. И за тази атмосфера определена заслуга има самият Костов. Нашият народ наказва изпортените управници първо с глухо мълчание. Около кабинета на Костов сега се носи тъкмо такова мълчание.
--------
Пак ще дам пример. Най-големият успех на правителството това лято бил стартът на здравната реформа, поне според тъпана, който биха по вестници и телевизия. Жена ми обаче е лекарка. И като знам от първа ръка какво става, ми иде да посъветвам Илко Семерджиев за наказание да си изскубе мустаците косъм по косъм. Не може здравната каса да прибира 2/3 от труда на лекаря. Защо? За да издържа скъпия периферен чиновнически апарат. Само още едно нещо ще кажа: този месец, след един месец без заплата, жена ми взе 6 пъти по-малко от който и да е чиновник в здравната каса. Ало, Семерджиев, не гледай встрани!
- Май и политиката, и "бръмбарите", и корупцията те интересуват повече, отколкото признаваш. Тези неща важни ли са наистина за писателя, който уж е над нещата?
- Разбира се, че са важни, и то много. И разбира се - вестниците правят добре, когато разчекват политиците на тези теми.
каре тук ------
Защото политикът, с много редки изключения, е чиновник по душа. И трябва постоянно някой да го боде с трън по задника, за да не се успи и да не си помисли, че е центърът на света - каквато е великата му склонност. Ние допуснахме, не без специалната заслуга на самите политици, да превърнем представителите на политическата класа в звезди от първа величина. Сега наш дълг е да ги свалим от пиедестала.
--------
Лично за себе си аз вече го сторих. Не гледам никаква телевизия, чета само един-два избрани вестника, и то тъкмо онова, което не е политика. И се чувствам твърде щастлив от това.
- Някой твърдят, че сиромашията и обезверяването на днешния българин са дело на някакъв зловещ заговор отвън. Други смятат, че всичко е станало съвсем естествено - като закономерен плод на "андрешковския" ни синдром. Ти какво мислиш?
- Сиромашията е факт - толкова много българинът отдавна не е гладувал. Ти си помисли за едно - жената на депутатина изхарчва 60 лева за 2 сеанса при масажиста си. А с толкова пари живее половината от страната ни.
Но по-важно е друго. През де що църкви минах това лято, почти всички бяха оправени, ремонтирани. Ей така започва пътят нагоре. Българският народ вече е задействал спасителните си механизми. А това не е малко. Народната памет никога не греши. Народната памет често е пророческа.
Нагоре от село Бобошево, под връх Руен, се намира манастирът "Св. Димитър", строен още през IХ в., където св. Иван Рилски се е подстригал за монах и се е готвил няколко години за подвига си в Рилската пустиня. Когато се качихме един ден там, наоколо нямаше жива душа. Но вътре имаше запалени свещички и беше преметено и чисто. Някой върви пред нас, пали свещичките по храмовете и ни показва пътя. Остава само да го следваме.