Вече седем пъти подред по това време на годината веселя публиката, като предлагам да се изгради българско ФБР. Сигурно дефицитът на новини през август кара журналистите вяло да се заинтересуват от идеята.

Тази година, като започнах да пиша, се сетих за един отдавна забравен бас между Любомир Павлов и Георги Тамбуев. Доколкото си спомням, за цяло агне се бяха хванали: Тамбуев, който встъпваше в някаква парламентарна длъжност по разкриване на досиетата, твърдеше, че те ще се отворят. Павлов, който нещо тъкмо привършваше участието си в същата комисия, залагаше, че и до края на другата година няма да стане.

Минаха толкова години, че



г-н Павлов можеше да спечели и носорог



И причината въобще не е в това, че огромно количество доносници се страхуват за властта си. А в това, че висшите лидери на партиите и държавата се страхуват за своята власт над тези доносници. Лелеят тази си власт. Използват я. Може би с отвращение, но я използват.

И в този списък на използващите и изпозвалите стои не само сегашният ни премиер. В този списък стоят и Желю Желев, и Андрей Луканов, и Жан Виденов, и д-р Тренчев, и куп още хора - почти всички, които са имали реална власт над или в България.

Проблемът въобще не е в една жалка личност, изтъргувала за седемдесет и седми път съвестта си, за да се измъкне пак - този път като конституционен съдия. Такива личности - бол. Проблемът е, че реално властващите употребяват такива лилипути, като всеки път се оправдават с висши намерения, мотиви и съображения.

Какво общо има всичко това с възможното нашенско ФБР?

Защото изграждането на истински полицейски орган, който реално да ограничи висшата престъпност, има същата пречка.

Досиетата не се разкриват, защото



това би означавало властта да ограничи себе си,



собствените си възможности, оперативната си свобода.

ФБР в България не възниква по абсолютно същата причина.

Защото коя от партиите се явява на избори със законно финансиране?

Кой от лидерите се отчита за пари поне пред собствената си партия или най-малкото пред собствената си върхушка?

Отговорът е известен на всички българи. И най-често този отговор се съпровожда с въздишка от типа "Такъв е светът".

Но не е такъв, защото например



Хелмут Кол, един от най-силните мъже, беше опозорен



и воден за ухото през цялата си обединена от него самия Германия, а и наоколо. А Бил Клинтън, не един от, а просто най-силният политически мъж на планетата, даваше унизителни и подробни обяснения по въпрос, който би унизил всекиго. А италианците разрушиха цялата си политическа система - но редуцираха продажниците от своите министерства.

Мисля даже, че ако ние, обитателите около Стара планина, не съумеем да си решим въпроса - той ще се "саморазреши", но без наше участие. В края на краищата валутният борд е ограничение на много по-важен суверенитет: отнемат ти правото да печаташ пари. Иска ли някой да яхне борда? Иска ли пак да получи начело управление, което да си купува месеци бъдеще с цената на икономиката ни, с цената на живота ни в края на краищата?

Но трябваше Те почти насила да ни вземат това право, за да бъдем сега по-нормални.

Ами значи ако сами не ограничим суверенитета на нашите власти - то просто ще имаме, рано или късно, политически борд. (Лошото е само, че Те положиха усилие за борда, защото им дължахме пари. Докато нашата корупция ги засяга по-малко или - за да бъда точен - по-косвено...).

Както и да е.



Българското ФБР трябва да бъде изградено



Първото и главно - защото е налице обектът му. Не просто организирана престъпност, но и мафия в техническия смисъл на думата: свързана с държавата престъпност. Свързана с престъпността държава, още по-прецизно казано.

Второ, защото властимащият трябва да има страх божий. Трябва да го е страх от нас, от хората, от закона, а не както сега - просто от началника му.

Трето, защото криминалното състояние на нашите елити застрашава главната ни национална задача: че преговарящият с Европа по унизителен за нацията начин бива разобличен като крадлив касиер, е дребното. Едрото е, че такива неща са много сериозен аргумент Европа да не ни иска. Много



по-сериозен от състоянието на леката ни индустрия



Ние без това тръгнахме да влизаме в Европа с глупав сълзлив рефрен: "Горките хора, горките хора...", въздишаха европейците при първите акорди на нашето хленчене.

(Казвам глупав, защото на "горките хора" им се помага, но никой не си взема просяк да живее завинаги в апартамента. Просякът най-много да изкрънка още 2 лева.)

Сега, когато хленченето и просенето са се превърнали във втора природа на източноевропейския политик, само това остана да се каже, че просякът има спестовна книжка... в банката, от която проси.