------------------------------------
До 1933 г. всяка съпруга на номиниран кандидат за президентския пост в САЩ обяснявала на репортерите как ще промени обстановката в Белия дом, когато стане първа дама.
Елинор Рузвелт, съпругата на Франклин Делано Рузвелт (президент на САЩ от 1933 до 1945 г.), прекъснала традицията. Тя мъдро отвърнала, че с всички сили ще помага на мъжа си да изведе страната от страшната безработица след икономическата криза и затова няма да се занимава с пренареждане на "къщата". Била тактична жена.
Всяка президентска съпруга пренарежда "Бялата къща", за да я превърне в "дом". Когато в нея влезе Ричард Никсън (президент от 1969 до 1974 г.), "Ню Йоркър" и "Вог" се обзалагаха дали най-после ще бъдат изхвърлени "онези ужасни Ремингтони".
Фредерик Ремингтон бил американски живописец и скулптор, роден в Ню Йорк, не в прериите. Той не знаел
какво е да ринеш кравешка тор
и да ти се претрие задникът от 15-часова езда. Да спиш на твърдата земя обут и облечен, понеже, ако гръмотевица подплаши стадото, трябва мигом да се метнеш на седлото. По правилото, че черковникът е по-ревностен от истинския вярващ, Ремингтон идеализирал дивия Запад в 2700 картини и скулптури на каубои, коне, говеда и индианци. Нарисувал ги в стила "соцреализъм" във време, когато социалистическият реализъм още не съществувал.
Когато Линдън Джонсън беше президент на САЩ (1963-1969 г.), всеки посетител в Белия дом преминаваше през мъчителна процедура. Президентът завеждаше госта си при "Ремингтоните", очаквайки възхищение. Гостът се възхищаваше. Президентът се застояваше пред тях още миг-два. Очите му се навлажняваха. После, като истински тексасец, закрачваше към Овалния кабинет с походката на Джон Уейн.
Съпругата на Хари Труман (президент от 1945 до 1953 г.) била скромна женица от щата, който ние наричаме Мисури, а обитателите му - Мъзора. След като тя и Хари се нанесли в Белия дом и 6 седмици всяка вечер двамата виждали на масата пред себе си студен хляб, нарязан на филийки, Хари наредил на главния готвач да научи от жена му как в южните щати всяка обикновена фермерка поднася на трапезата погача или топли питки, които не се режат, а се разчупват.
Никсън беше политик до мозъка на костите си и в предизборните си обиколки
променяше любимото си ядене според щата
В Айдахо казваше, че умира за картоф, изпечен в жар. В северозападния щат Вашингтон му се услаждаше пай с боровинки. В Мериленд той беше любител на лангусти. В родната си Калифорния никога не пиеше портокалов сок (да не загуби гласовете на арменската общност, която произвежда сок от кайсии). Привечер в хотела сядаше пред бутилка уиски (човек от предизборния му щаб заръчваше на румсървиса бутилка и дискретно я отнасяше в апартамента на Никсън).
В Южна Калифорния, ухажвайки мексиканските гласоподаватели, веднъж той поиска "чили кон карне".
Грешка. Заядоха се с него. Вярно, че названието е испанско, но тази манджа била по-скоро тексаска, отколкото мексиканска.
Това беше по-голям гаф от дребните скорошни гафове на номинирания Джордж Буш (син), който не прави разлика между Словакия и Словения и мисли, че в Гърция живеят "гърцийци" ("Greecians" вместо "Greeks").
Никсън стана президент и учтиво изпрати ужасните "Ремингтони" обратно в музея, откъдето Линдън Джонсън ги беше докарал. Той се премести от Овалния кабинет в уютна, по-малка стая, където можеше да си вдигне краката на писалището. И по-важно - да гледа бумтящата камина. Във вашингтонската жега и задуха в огнището пращяха цепеници, докато мощният климатик работеше включен на "максимум".
Никсън не изхвърли оригиналните тапети от XVIII век, които Жаклин Кенеди достави от Франция, след като влезе с Джон в Белия дом. Нищо чудно, че след като убиха Джон Кенеди, тъкмо милиардерът Онасис задоволяваше скъпите хрумвания на Жаклин.
Казаха, че Трики Дик (Ричард Никсън) не бил забелязал тапетите, но това едва ли е вярно.
Теодор Рузвелт (президент на САЩ от 1901 до 1909 г.) бил нюйоркчанин - също като "соцреалиста" Ремингтон. Поради това, че и той бил градско чедо, позирал като
каубой, трапер, кавалерист, боксьор и ловец
Където и да живее, както и да се казва - Емилиян Станев или Дончо Цончев, Ърнест Хемингуей или Пенчо Кубадински, - ловецът си е фукльо. Теди Рузвелт превърнал "северната стая" на Сагамор Хил в зверилник, натъпкан с трофеи. Следващият обитател на Белия дом (Уилям Тафт, 1909-1913 г.) отказал да се нанесе, преди да прочистят:
- Махнете менажерията, че ако плюя, плюнката ми ще падне на трофей!
Сегашните млади не знаят какво е това плювалник. У нас имаше емайлирани плювалници, малко по-високи от американските, но не тъй големи и масивни. Американските плювалници били много по-хубави от нашите. Било в реда на нещата американският джентълмен да дъвче тютюн и да плюе жълтокафяви струйки. В Конгреса и в Белия дом имало великолепни половинметрови месингови плювалници, достатъчно големогабаритни, за да може джентълменът да ги уцели от 2 крачки разстояние. А по-изисканият джентълмен - от по-голямо разстояние.
Как ще се промени Белият дом след президентските избори в края на 2000 г.? Ако в него влезе Джордж Буш-младши, дали той ще върне поне някои от мустангите на Ремингтон? Тях ги имаше и при Роналд Рейгън. Зад гърба на Рони шушукаха, че той тайно слушал фугите на Бах, макар в предизборно турне да казваше: "Най-обичам кънтри!" Късно е да разберем истината; болестта на Алцхаймер не прощава и на експрезидентите.
Ал Гор е прекалено интелектуален, за да се прави на "червенокръвен американец" (red-blooded American), който се тъпче с бургери и кола. Ако каже, че харесва каубоите на Ремингтон, ще прозвучи фалшиво. Гениален бе ходът му да си избере съекипник евреин. Така той запуши устата на хлевоустия "Ню Йоркър" (където евреи се надсмиват на американските еврейки, че носят едновременно джинси и златни бижута).
Големият превес, който сондажите даваха на Джордж Буш, се стопи. Но онзи ден "Филип Морис" наля още милиони към фантастичния предизборен фонд на републиканския кандидат, както беше наливал във фонда на татко му. Буш-старши не притискаше тютюневите гиганти както Клинтън.
Бил Клинтън ехидно подхвърли, че Буш иска да стане президент, понеже татко му е бил президент.
Американският соцреализъм на Ремингтон може и да не се върне в Белия дом. Ал Гор има шанс. Той изрече по-малко предизборни нелепици. Не че това има голямо значение.
Текст снимки
1. "Те идват от ръжта". Бронз. Фредерик Ремингтон (1861-1909).
2. "Стампида" означава паническо юрване на стадото, когато мълния подплаши дългорогите говеда. Докарани навремето от испанците, "дългорогите" били полудиви.
3. Теди Рузвелт натъпкал с ловни трофеи северната стая на Сагамор хил. Вляво, до рафтовете с книги, нелепо стои скулптурата на Годънс "Пуританът".
4. Елинор Рузвелт на предизборна обиколка в Небраска. Нейните правила за поведение били: "Усмихвай се колкото можеш повече, говори колкото можеш по-малко. Гледай да не надебелееш." Тя първа отказала да обяснява какви промени ще направи в Белия дом.
Интервю
Александър Раков: Всички плащаме за фалиралите банки
Вече продаваме активите на 4 затворени трезора, твърди шефът на Агенцията за държавни вземания
-------------------------
Александър Раков е изпълнителен директор на Агенцията за държавни вземания от създаването й през декември миналата година. По-рано е работил във финансовото министерство. Юрист по образование.
Една от функциите на агенцията е да събере вземанията на държавата от фалиралите банки, на чиито вложители изплати депозитите.
----------------------------------
- Г-н Раков, досега агенцията е придобила активите на 4 банки. Как върви осребряването им и събирането на вземанията?
- До момента сме приели вещите и имуществените права на Елитбанк и ТСБанк. Тече процедура по предаване и приемане на активите на ЧЗИБ и Агробизнесбанк. Движимите вещи, които придобива агенцията, нямат почти никаква стойност. Това е предимно морално остаряла компютърна техника, банково оборудване и офисобзавеждане.
- Четири търга вече минаха за вещите на Елитбанк.
- Отчетоха се сравнително добри резултати. За някои от тези вещи се взема дори десетократно по-висока цена от първоначално обявената тръжна цена. От тези вещи, продадени на втора ръка, досега получихме около 100 000 лева. Останалите активи представляват вземания, дялове и акционерни участия в други дружества. По отношение на вземанията почти всички длъжници, примерно на Елитбанк, са в производство по несъстоятелност и там агенцията ще встъпи като страна.
Вземанията могат да се квалифицират като трудно събираеми, повечето от длъжниците или нямат имущество, или са неизвестни. Полагаме големи усилия по издирването на такива длъжници. Натъкваме се на факти дори, че някои от тях не се водят никъде по регистрите, т.е. има случаи на фирми-фантоми кредитополучатели. Събирането на вземанията ще бъде по-продължителен процес.
- Кога очаквате да приключи?
- Надяваме се относително бързо да го приключим. Но все още сме в процедура на предаване и приемане на вещите и имуществените права на четири банки, чиито активи ни бяха присъдени. Първата беше Елитбанк, по-голяма част от движимите й вещи вече са продадени. За другите банки тепърва предстои да провеждаме търгове. По вземанията встъпваме във висящи съдебни дела. Към края на годината вече се надявам да имаме и събрани суми от длъжниците.
- На каква сума се надявате?
- Трудно ми е да се ангажирам сега с конкретни цифри. Сложен е процесът. Когато се прие Законът за събиране на държавните вземания и се определяха функциите на агенцията имаше възможност да събираме дълговете по реда на публичните вземания, т.е. по специалния ред, предвиден в Данъчния процесуален кодекс. Както е известно, с решение на Конституционния съд тази възможност беше отменена. Обявени бяха за противоконституционни разпоредбите, уреждащи този начин за събиране на частните вземания. Това в определена степен ще забави целия процес. Ние ще събираме вземанията по общия ред. Иначе вземанията можеха да се събират чрез публичен изпълнител, който има аналогични функции със съдия изпълнител. Това е ускорена процедура за събиране на вземанията на държавата.
- Колко пари е похарчила държавата, за да върне влоговете на хората от фалиралите банки?
- Към момента на обявяването на тези банки в несъстоятелност общата сума на задълженията им към държавата възлиза на 324 млн. лева. Нови, деноминирани лева. По моя информация тези банки представляват една четвърт от активите на банковия сектор към онзи момент.
- Някои от тях разплатили ли са се окончателно с хазната?
- Това са "Кристал", Капиталбанк, Стопанска и Минералбанк.
- Четири банки са се разплатили, с активите на четири вече се разпореждате. Какво става с останалите седем?
- Една от тях е Добруджанска банка. При нея вземанията на държавата са по-малки от стойността на активите й и производството по несъстоятелност продължава. Балканбанк и Международната банка за инвестиции и развитие все още нямат оценка, одобрена от БНБ, и не е стартирала процедурата за продажба на активите им като цяло. А за банка "Славяни" все още се водят съдебни спорове. Търгът вече мина и чакаме решение на съда за възлагане на активите в полза на държавата чрез Агенцията за държавните вземания.
- Ще участва ли държавата в търга за придобиване на МБИР и Балканбанк?
- Да, защото целта е бързо да приключи банковата несъстоятелност.
- Възможно ли е да ви накарат да платите в брой за тях, а не да прихванете вземанията си от цената, както се случи с Първа частна банка?
- От 1 януари действа изменение на закона, което допуска не само държавата, а всеки кредитор, който участва в тръжната процедура, да може да прихване предложената от него цена до размера на вземането си.
- И все пак държавата изгуби Първа частна банка, защото се яви кандидат, който плати в брой.
- Търгът беше през декември, преди да бъде променен законът. На проведените досега публични продажби това беше единствената банка, за която се появи кандидат-купувач. Съдът прие, че държавата не може да придобие активите чрез извършване на прихващане с размера на своето вземане.
- Ясно ли е кой стои за "Йорсет холдинг", който взе ПЧБ срещу 14.8 млн. лева?
- За мен не е ясно и не е в моите правомощия и на институцията, която управлявам, да разследва кой стои зад купувача. Както знаете, те бяха определени за купувачи и внесоха цената на активите за Първа частна банка съгласно оценката, която е възложена и одобрена от БНБ.
- Кога държавата ще получи вземанията си?
- Нямам данни на този етап да е извършвано разпределение към кредиторите след постъпването на сумата в банката. Държавата има големи по размер вземания. Към момента след извършено частично плащане през 1999 г. има около 60 млн. лв. Държавата ще остане неудовлетворен кредитор за разликата от това вземане и това, което ще бъде платено при разпределението на средствата от масата по несъстоятелността.
- Каква сума смятате, че ще получи държавата?
- Това ще се разбере, когато се извърши окончателно разпределение на средствата от масата по несъстоятелността. Предполагаме, че ще получим около 10 млн. лв. Държавата ще остане като неудовлетворен кредитор за около 50 млн. лв.
- Остават още две банки - Бизнесбанк и Банката за земеделски кредит. Там какво става?
- За тях на този етап продължава производството по несъстоятелност. Държавата чрез Агенцията за държавни вземания може да участва в придобиването на активите, но по общия ред, когато бъдат изнесени на публична продан чрез синдиците.
За Бизнесбанк имаше спор по размера на вземането на държавата. След като приключи процедурата, синдикът прие за основателни претенциите на държавата и есента съдът ще се произнесе по окончателния списък на вземанията на кредиторите. Държавата е включена с действителния размер на своите вземания.
- Каква е цената за всички нас от фалита на банките?
- Още е рано да се даде точна оценка и да се направи пълен анализ. В резултат на Закона за гарантиране на влоговете, приет през 1996 г., държавата е емитирала гаранционни ценни книжа, които тя ще обслужва около 10 години. С тази сума е увеличен вътрешният дълг, който всички ние ще изплащаме.
Александър Раков е изпълнителен директор на Агенцията за държавни вземания от създаването й през декември миналата година. По-рано е работил във финансовото министерство. Юрист по образование.
Една от функциите на агенцията е да събере вземанията на държавата от фалиралите банки, на чиито вложители изплати депозитите.
----------------------------------
- Г-н Раков, досега агенцията е придобила активите на 4 банки. Как върви осребряването им и събирането на вземанията?
- До момента сме приели вещите и имуществените права на Елитбанк и ТСБанк. Тече процедура по предаване и приемане на активите на ЧЗИБ и Агробизнесбанк. Движимите вещи, които придобива агенцията, нямат почти никаква стойност. Това е предимно морално остаряла компютърна техника, банково оборудване и офисобзавеждане.
- Четири търга вече минаха за вещите на Елитбанк.
- Отчетоха се сравнително добри резултати. За някои от тези вещи се взема дори десетократно по-висока цена от първоначално обявената тръжна цена. От тези вещи, продадени на втора ръка, досега получихме около 100 000 лева. Останалите активи представляват вземания, дялове и акционерни участия в други дружества. По отношение на вземанията почти всички длъжници, примерно на Елитбанк, са в производство по несъстоятелност и там агенцията ще встъпи като страна.
Вземанията могат да се квалифицират като трудно събираеми, повечето от длъжниците или нямат имущество, или са неизвестни. Полагаме големи усилия по издирването на такива длъжници. Натъкваме се на факти дори, че някои от тях не се водят никъде по регистрите, т.е. има случаи на фирми-фантоми кредитополучатели. Събирането на вземанията ще бъде по-продължителен процес.
- Кога очаквате да приключи?
- Надяваме се относително бързо да го приключим. Но все още сме в процедура на предаване и приемане на вещите и имуществените права на четири банки, чиито активи ни бяха присъдени. Първата беше Елитбанк, по-голяма част от движимите й вещи вече са продадени. За другите банки тепърва предстои да провеждаме търгове. По вземанията встъпваме във висящи съдебни дела. Към края на годината вече се надявам да имаме и събрани суми от длъжниците.
- На каква сума се надявате?
- Трудно ми е да се ангажирам сега с конкретни цифри. Сложен е процесът. Когато се прие Законът за събиране на държавните вземания и се определяха функциите на агенцията имаше възможност да събираме дълговете по реда на публичните вземания, т.е. по специалния ред, предвиден в Данъчния процесуален кодекс. Както е известно, с решение на Конституционния съд тази възможност беше отменена. Обявени бяха за противоконституционни разпоредбите, уреждащи този начин за събиране на частните вземания. Това в определена степен ще забави целия процес. Ние ще събираме вземанията по общия ред. Иначе вземанията можеха да се събират чрез публичен изпълнител, който има аналогични функции със съдия изпълнител. Това е ускорена процедура за събиране на вземанията на държавата.
- Колко пари е похарчила държавата, за да върне влоговете на хората от фалиралите банки?
- Към момента на обявяването на тези банки в несъстоятелност общата сума на задълженията им към държавата възлиза на 324 млн. лева. Нови, деноминирани лева. По моя информация тези банки представляват една четвърт от активите на банковия сектор към онзи момент.
- Някои от тях разплатили ли са се окончателно с хазната?
- Това са "Кристал", Капиталбанк, Стопанска и Минералбанк.
- Четири банки са се разплатили, с активите на четири вече се разпореждате. Какво става с останалите седем?
- Една от тях е Добруджанска банка. При нея вземанията на държавата са по-малки от стойността на активите й и производството по несъстоятелност продължава. Балканбанк и Международната банка за инвестиции и развитие все още нямат оценка, одобрена от БНБ, и не е стартирала процедурата за продажба на активите им като цяло. А за банка "Славяни" все още се водят съдебни спорове. Търгът вече мина и чакаме решение на съда за възлагане на активите в полза на държавата чрез Агенцията за държавните вземания.
- Ще участва ли държавата в търга за придобиване на МБИР и Балканбанк?
- Да, защото целта е бързо да приключи банковата несъстоятелност.
- Възможно ли е да ви накарат да платите в брой за тях, а не да прихванете вземанията си от цената, както се случи с Първа частна банка?
- От 1 януари действа изменение на закона, което допуска не само държавата, а всеки кредитор, който участва в тръжната процедура, да може да прихване предложената от него цена до размера на вземането си.
- И все пак държавата изгуби Първа частна банка, защото се яви кандидат, който плати в брой.
- Търгът беше през декември, преди да бъде променен законът. На проведените досега публични продажби това беше единствената банка, за която се появи кандидат-купувач. Съдът прие, че държавата не може да придобие активите чрез извършване на прихващане с размера на своето вземане.
- Ясно ли е кой стои за "Йорсет холдинг", който взе ПЧБ срещу 14.8 млн. лева?
- За мен не е ясно и не е в моите правомощия и на институцията, която управлявам, да разследва кой стои зад купувача. Както знаете, те бяха определени за купувачи и внесоха цената на активите за Първа частна банка съгласно оценката, която е възложена и одобрена от БНБ.
- Кога държавата ще получи вземанията си?
- Нямам данни на този етап да е извършвано разпределение към кредиторите след постъпването на сумата в банката. Държавата има големи по размер вземания. Към момента след извършено частично плащане през 1999 г. има около 60 млн. лв. Държавата ще остане неудовлетворен кредитор за разликата от това вземане и това, което ще бъде платено при разпределението на средствата от масата по несъстоятелността.
- Каква сума смятате, че ще получи държавата?
- Това ще се разбере, когато се извърши окончателно разпределение на средствата от масата по несъстоятелността. Предполагаме, че ще получим около 10 млн. лв. Държавата ще остане като неудовлетворен кредитор за около 50 млн. лв.
- Остават още две банки - Бизнесбанк и Банката за земеделски кредит. Там какво става?
- За тях на този етап продължава производството по несъстоятелност. Държавата чрез Агенцията за държавни вземания може да участва в придобиването на активите, но по общия ред, когато бъдат изнесени на публична продан чрез синдиците.
За Бизнесбанк имаше спор по размера на вземането на държавата. След като приключи процедурата, синдикът прие за основателни претенциите на държавата и есента съдът ще се произнесе по окончателния списък на вземанията на кредиторите. Държавата е включена с действителния размер на своите вземания.
- Каква е цената за всички нас от фалита на банките?
- Още е рано да се даде точна оценка и да се направи пълен анализ. В резултат на Закона за гарантиране на влоговете, приет през 1996 г., държавата е емитирала гаранционни ценни книжа, които тя ще обслужва около 10 години. С тази сума е увеличен вътрешният дълг, който всички ние ще изплащаме.