Спомняте ли си какво изстреля във властта СДС и Иван Костов през 1996-1997 г.? Безсилието на Виденовото правителство и "Орионгейт". А кой бе в основата на скандала със звездната групировка? Михаил (Майкъл, Миша) Чорни (Чьорни, Черней, Шерней). Ами ако не беше той и неговите твърдения за изчезналите му в България 6 млн. долара, нямаше да има нито гейт, нито пък щеше да има какво да размахва от парламентарната трибуна тогавашният опозиционен лидер Иван Костов.

По-просто казано, ако го нямаше Михаил Чорни, СДС можеше и да не вземе властта през 1997 г., или поне щеше да му е много по-трудно. 4 години по-късно същото това СДС и синьото правителство изгониха Чорни. След като през цялото време на практика



толерираха неговия бизнес,



даваха му прекрасни възможности да инвестира в България и да печели много, след като сключиха споразумение с него и обещаха да му върнат "онези" милиони долари, след като много от управляващите се радваха на неговата компания и въобще не виждаха в негово лице заплаха за националната сигурност. Достатъчно е да се видят снимките от ВИП-ложата на мачовете на "Левски".

Решението на контраразузнаването срещу Чорни беше изненадващо.

Защо бе подбран този момент за изгонването на Чорни? Свързано ли е с визитата на шефа на ЦРУ Тенет, или тя се ползва за параван? А не е ли това и ответен удар на Костов срещу "Филчевгейт"?

Защо, когато има данни за заплаха за националната сигурност, пране на пари и връзки с международна престъпна организация, не бе образувано дело и изгонените не бяха предадени на прокуратурата? В какво точно се изразява заплахата за националната сигурност? Има ли нещо общо между петимата изгонени? Каква е връзката между решението на НСС и провалените сделки за приватизация на БТК и на банка "Биохим"? Това ли е била истинската тема на разговора между президента, премиера, вътрешния министър и новия главен секретар на МВР в четвъртък? Кои от хората от управляващото мнозинство са свързани с Михаил Чорни? Или може би е по-правилно да се попита - кои не са? И на кого той не е давал пари през тези 4 години?

Факт е, че Костов започна предизборната си кампания и войната в СДС. Най-прекият резултат от скандала с Чорни е, че



ще спрат финансовите инжекции за враговете на Костов



в СДС и обслужващите ги медии.

Че се пече атака срещу Чорни, знак даде още преди няколко месеца Йордан Соколов. В разгара на обвиненията срещу ръководството на СДС именно Соколов обяви, че бившият вътрешен министър е бил махнат от кабинета "заради близостта му с Михаил Чорни". "Всички знаят кой е Чорни, има доста данни за империята на братята Чорни", каза Соколов.

Някъде по същото време премиерът в интервю за "Сега" също свърза атаките на Бонев и желанието на Доган за образуването на парламентарна комисия за приватизацията с "интересите на един мобилен оператор да няма сделка с БТК, да няма приватизация". Нещо повече. Премиерът директно обвини, че бизнесинтереси на този оператор целели да "дестабилизират държавата и да спрат приватизационна сделка за 600 млн. долара". "Навсякъде е нормално тези интереси да се изразяват, да се защитават, във всяка страна. Но не и да събарят политическата система. Няма да я съборят и в България", закани се тогава Костов. Пак той пред варненския актив на СДС изведнъж обяви: "Това е един човек (Чорни), когото и в Русия не го искат. В България обаче той стана собственик на в. "Стандарт".

По същото време започна данъчна ревизия на "Мобилтел". Малко преди това пък "Мобиком" обвини GSM-оператора в крадене на трафик. И пак по-същото време дойдоха заплахите за отнемане на лиценза на "Мобилтел", задето не си изпълнил задълженията към МВР да достави подслушвателна техника.

Вярно е - никъде няма официални документи, че Чорни участва в "Мобилтел". Но неговата главна роля във фирмата никога не е отричана.

След като Костов обяви война на противниците си, директно споменавайки Чорни, те се опитаха да се разграничат и едновременно с това



да натопят Командира.



Бившият вътрешен министър Богомил Бонев преди време обяви, че още пред 1998 г. предлагал веднага да се даде втория GSM-лиценз на "Мобиком", за да не може "Мобилтел" да извлича огромни печалби от монопола си. По думите на Бонев лично премиерът бил противник на идеята.

Да се разграничи от Чорни направи опит и бившият вицепремиер Евгений Бакърджиев, смятан за водач на скритата опозиция на Костов в СДС. Покрай усуканата история за това бил ли е на яхта с бизнесмена в Евксиноград, Бакърджиев се закле, че е виждал Чорни само на стадиона. След провала на сделката за БТК бившият вицепремиер лукаво попита дали сега ще обвиняват правителството и лично Костов, че вземат по 200 000 долара месечно от "Мобилтел", задето няма втори мобилен оператор, каквито обвинения имаше срещу него. И Бонев доля масло в огъня, като се запита риторично: А ще нарекат ли преговарящият Петър Жотев "братовчед на Чорни"?

Ясно е, че голям майтап ще пада около опитите на мнозина да се разграничат от Чорни. Особено ако пак се намеси и Сугарев от Делхи. Но това е друга тема.

По-интересното е, че във вътрешнопартийната война на политически и икономически интереси за съюзник на Костов бе привлечен лично шефа на ЦРУ Джордж Тенет.

Истина е, че на няколко пъти през последните 3-4 години



българското правителство е било мъмрено от официални лица от САЩ,



че не прави нищо срещу бизнеса на Чорни в България.

По време на посещението на американския президент Клинтън демонстративно бе отказано ползването на GSM-мрежата от неговата администрация и охрана.

Но версията, че Тенет е упражнил натиск за изгонването на Чорни или пък е предоставил допълнителна информация, е малко хлабава. Едва ли чак шефът на ЦРУ ще се занимава с Чорни. Лековато е да се твърди, е дошъл на крака, за да донесе данни за Чорни. По-реалната версия е Тенет да се ползва от българските власти за параван и да се пуска като аргумент в чисто защитен план. Защото всеизвестно е, че каквото и да се напише във връзка с ЦРУ, то нито ще бъде потвърдено, нито ще бъде отречено, още по-малко коментирано по какъвто и да е начин. Ама друго си е да се лансира - "има връзка с ЦРУ". Някак си по-силно е.

Каквито и да са целите на Костов, каквото и да е участието на Тенет в атаката срещу петимата руски бизнесмени на мислещите българи не може да им направи впечатление абсурдът как изведнъж контраразузнаването и кабинетът са открили, че Чорни е заплаха за българската национална сигурност. Тогава



какво е правила НСС през последните години,



защо българското правителство приемаше руския евреин с няколко чуждестранни паспорти като надежден инвеститор и го допускаше толкова близо до себе си? И най-после как така бе допуснато контролираната от него "Мобилтел" да бъде официален спонсор на президентската инициатива Рожен 2000?

Впрочем в тази връзка шетат и още две версии, чиято правдоподобност трудно може да се прецени.

Говори се, че Чорни и хората около него са знаели за намеренията на контраразузнаването. Близки до тях лица подхвърлили историята около подслушвателните устройства на главния прокурор Никола Филчев, за да последва скандал, който да дискредитира бъдещите действия на МВР. Ако това е вярно, паралелната власт в държавата, за която онзи ден говори Стоянов, е наистина плашеща.

Другата хипотеза е точно обратната. След избухването на "Филчевгейт" правителството е имало нуждата от контраскандал, който да го измести. И именно заради това са били предприети в този момент мерките. Ако това е целта, то засега операцията успява, защото само за няколко минути преподреди новините и почти напълно изкара оттам историята с подслушвателните устройства.

Съществува и трета независима версия в тази посока. Че се удря, при това твърде силно и шумно, срещу финансово лоби на персони от обкръжението на главния прокурор. Предимно от Варна.

Във всички хипотези,



връзващи атаката срещу руските бизнесмени с "Филчевгейт",



има логика. Президентът например реагира доста бързо. Ако за подслушвателните устройства, намерени у главния прокурор, той мълча, за изгонването направи официално изявление. При това със закана: "На всеки трябва да е ясно, че България не е разграден двор".

Казват, че Стоянов се е срещал с шефа на НСС ген. Атанасов в сряда преди последния си разговор с ген. Божидар Попов. Не е трудно да се сетим за какво са си говорили, като се има предвид, че още в четвъртък операцията на контраразузнаването е била факт. Атанасов просто е получил благословията на Стоянов.

Всъщност другата възлова фигура в сегашния скандал е именно ген. Атанас Атанасов. Той беше един от най-атакуваните по "Филчевгейт". Бе обявено, че той е знаел за устройствата още от миналата година, заедно с Божидар Попов, че също носи отговорност, но понеже не му било в ресора, нямало да я понесе. Атанасов бе защитен от премиера. Сега той му се отблагодарява. А при това се отваря възможност за



разчистване и на политически, и на икономически сметки.



Безспорно е, че изгонването на Чорни е свързано с разчистване на бизнесинтереси. Едва ли НСС се е добрала до данни срещу Чорни без някой "вътрешен предател". Преди повече от година шефът на Росексимбанк Емил Кюлев твърдеше, че Чорни е вложил в България повече от 150 млн. долара. Ако това е истина, той се конкурира с МВФ.

Чорни участва в Росексимбанк, контролира Мобилтел, купи в. "Стандарт", клуб "Левски". С неговото име бяха свързвани и други медии, петролна компания, интереси в енергетиката и т.н., и т.н. В съобщението на МВР от онзи ден е написано, че той участва пряко или косвено и в "Юкос Петролиум" и Нефтинвестбанк. Така поне засега бяха пресечени опитите на тези две структури да отричат, че имат нещо общо с Чорни. Това означава, че Чорни има участие в две банки - Росексимбанк и Нефтинвестбанк. А като се има предвид и подписаното споразумение с ЦКБ да му бъдат върнати 5 млн. долара, банките стават 3.

Чорни всъщност е един от най-мощните бизнесмени в страната. Неговата експанзия отнемаше възможността за развитие на други зараждащи се и свързани с представители на правителството групировки. И те сигурно ще се възползват от разчистването на терена.

В тази връзка е изключително любопитно да се припомни



кои са другите бизнесмени,



които нямат право да стъпват в България 10 години. Най-именитият след Чорни е Денис Ершов - един от шефовете на "Нафтекс". Адвокатът на Чорни твърди, че именно двамата са целта на МВР, а останалите били сложени междудругото. Така и юристът, и контразузнаването фактически потвърждават една публикация на "Сега", заради която Ершов се закани да съди вестника - задето писал, че имат връзка. "Що се отнася до Чорни, аз нямам нищо против него. Лично го познавам, уважавам го като бизнесмен, но няма никакъв повод да се пише, че той стои зад нашата компания", заяви преди няколко седмици Денис Ершов, шеф на съвета на директорите на "Нафтекс груп" и на "Нафтекс Петролеум-България".

През последните месеци "Нафтекс България" правеше опити да се дистанцира от Чорни. Но атаката срещу тях бе предизвестена. Контролиращата Нефтинвестбанк фирма бе обвинена от шефа на НСБОП Румен Миланов, че е ощетила държавата с 4,5 млн. лв. с невнесени такси. Миланов обаче уточни, че все пак тя е внесла парите, макар и със закъснение. Последва светкавична реакция от страна на "Нафтекс". В официално опровержение фирмата обяви, че "по никакъв повод, най-малкото след намеса на НСБОП" й се е налагало да възстановява въпросната сума в бюджета.

Малко преди тази случка "Нафтекс" загуби и друга битка. Банковата консолидационна компания отказа на Нефтинвестбанк да купи 67% от "Биохим", независимо че сделката бе буквално пред подписване. Повод за отказа беше, че сред акционерите на Нефтинвестбанк имало много офшорни компании с неясни капитали. Само преди дни от банката и от "Нафтекс" обявиха, че Ершов ще дойде съвсем скоро у нас, за да обясни как стоят нещата с офшорните компании и въобще около сделката с "Биохим". Е, сега вече няма да може да дойде.

Обвиненията на НСБОП и провала на сделката около "Биохим" ясно показа, че управляващите са се наточили на "Нафтекс". До този момент фирмата не можеше да се оплаче от правителството. През последните години те успяха да купят "Петрол", в банката им акционер е ДЗИ, чийто шеф е братът на Екатерина Михайлова - Борислав, вкарваха си безпрепятствено бензин от Румъния и т.н.

Така че въпросът за Чорни - защо досега го пускаха охотно в България, важи със същата сила за Ершов.

А и за останалите трима руски бизнесмени - Владимир Анатолиевич Горшенин, Равил Накипович Хайрулин и Дмитрий Адолфович Ширков, които от години въртят бизнес у нас. Ако са верни твърденията, че те са участвали в родната приватизация, занимавали са се с търговия на оръжие, произвеждали са компактдискове - уж следена под лупа стока заради нарушаването на авторските права, излиза, че нашите спецслужби доста дълго са спали.

Защо е въпросът, който ще се задава често през следващите дни. Макар имиджът на петимата да е сравнително негативен в бизнессредите, пък и в обществото, на българското контраразузнаване и на правителство ще им се наложи да изнесат конкретни факти. Не е възможно да се крият дълго зад общи фрази като заплаха за националната сигурност, оперативни данни и други подобни.



Възможното развитие на скандала



в едната си част е пределно ясно. Ще се вдигне голям шум, ще се говори за нарушаване на правата на човека, за съд, за обжалване, за гонене на чуждестранни инвестиции. Практиката показва обаче, че едва ли Чорни и останалите ще имат някакъв успех с българските съдебни власти. Процедурата по обжалване е твърде тромава. Да не говорим, че е възможно тя въобще да не тръгне, защото ставало дума за националната сигурност.

От гледна точка на бизнеса пред Чорни изходите са два. Първият е да управлява "зад кадър" българската си империя - нещо което вече е правил през 1996-1998 г. Другата възможност е шумно да изтегли инвестициите си. Ясно е, че докато Костов е на власт, за Чорни живот в България няма. Премиерът му обяви война и няма да се спре пред нищо, за да я спечели. На негова страна засега е и президентът Петър Стоянов. На първо време Костов ще обира само позитиви. Хората ще говорят за твърдата ръка и редът, той ще има подкрепата и на САЩ, и Западна Европа за действията си. Едва ли ще има негативна реакция и от Русия.

Страшното е, че въпреки всичко основната цел на Командира - пресичането на финансовите потоци към политическите му противници, може да не успее. Вероятно е даже ефектът да е обратен.

В държавата вече мирише на барут. Като през есента на 1996 г.











за каре





Кой е Михаил Чорни



В интервю от преди няколко месеца в "Мир новостей" той разказва: "Родил съм се през 1952 г. в Черкаска област, живял съм там 2 години и после през 1954 г. цялото ми семейство се е преместило в Ташкент. Там завърших средно училище, постъпих в Политехническия институт във факултета "Организация на производството". Работих в един от заводите на Узбекистан, в леката промишленост. Опитът ми помогна по време на перестройката. През лятото на 1985 г. с брат ми Лев създадохме един от първите в Ташкент кооперативи. Тогава спечелихме и първия милион рубли". Чорни твърди, че кооперативът се занимавал от "пластмаси до метални изделия". През 1988 г. заминал за Москва, където се запознал с "много наши предприемачи от новата вълна, със западни бизнесмени". "Запознанството ми в края на 1989 г. с американеца Сам Кислин, който тогава търгуваше с всичко - от портокали до шевни машини, до голяма степен предопредели моята по-нататъшна съдба. Убедих го да се заеме с производство и създадохме "Транс Комодитиз". Тогава започнахме наистина големия бизнес и получихме първите големи печалби", споделя Чорни. После се занимавал с кокс и въглища. По-късно заминава за Израел. Според него причината за това били негативните публикации в руската преса и преследването на спецслужбите. Чорни признава, че е един от първите, които започнали да работят на алуминиевия пазар в Русия, но твърди, че е пресилено определението за братята Чорни като "алуминиевите крале". По негови думи в родния му Узбекистан не останал никой от фамилията. Майка му живеела в САЩ от 1991 г. Там били и първата му съпруга и двете им дъщери. В Тел Авив живеел с втората си жена и двете му дъщери от втория си брак. Признава, че в Тел Авив били заловени двама професионални убийци, които "трябвало да отстранят него и негов партньор".





Чорни в България



Никой не знае кога точно Майкъл Чорни стъпи в България. Той дори и сега официално няма бизнес у нас, ако се изключат две фирми, регистрирани явно в ранния му период. В "М и В-Ин" съдружници са Владимир Грашнов и Михаил Шерней. В "Аекс Фурлан България" пък Емил Кюлев и Михаил Черней. Предполага се, че и Шерней, и Черней са Чорни.

За първи път у нас Чорни изплува през 1996 г. по време на скандала "Орион", а самият бизнесмен се легитимира в обществото на коктейла по повод 3-годишнината на Нова телевизия година по-късно.

Бизнесът на Чорни в България се движи от доверени лица, а интересите му са все в структуроопределящи области - телекомуникации, банки, енергетика. Официално шеф на "Мобилтел" е Владимир Грашнов. Той и адвокатът на Чорни Тодор Батков чрез "Пекано Естаблишмънт" представляват интересите на руснака в Росексимбанк.

Опитите за легализиране на присъствието на скандалния руски бизнесмен в България започнаха още през 1998 г. До този момент за него се разказваха предимно легенди, а името му се споменаваше във връзка с изчезването на 6 млн. долара от ЦКБ. По онова време за първи път Емил Кюлев призна това, което мнозина знаеха или подозираха - че Чорни инвестира милиони в България. Банкерът обяви, че до този момент руснакът е вложил 150 млн. долара. Лайтмотивът на интервюто бе, че в това няма нищо лошо, защото Чорни е сериозен инвеститор. Той бе подет и от Владимир Грашнов, който заяви, че България само ще спечели, ако Чорни инвестира тук. А самият руснак разкри, че пренасочва парите си към нашата страна, защото в Русия бил жертва на злостна кампания.

С решителната помощ на държавата близките до Чорни фирми започнаха да пазаруват атрактивни предприятия и банки.









за каре



Кои са братята Чорни?

Братята са родени в Ташкент. Майка им, Фаина Марковна, е счетоводител в текстилна фабрика, а баща им Семьон Наумович е главен енергетик на трикотажното обединение. Михаил е най-големият брат. По-трудна е съдбата на по-малкия му брат Лев, който заради заболяване от полиомиелит до VIII клас учи в специализирана школа-интернат. После също постъпва в Политехническия институт. През 1982 г. Лев Чорни става директор на кооператива "Огонек", а през 1987 - президент на СП "Колумб". В "Колумб" съдружници са му били Лора Виденлиева, Грашнов и Ангел Първанов.

По същото време Михаил заминава за Москва и създава компания за добив на въглища, производство на кокс и преработката му в черната металургия. За 2-3 години става лидер в отрасъла. През 1991-1992 г. част от компанията се отделя в "Блонд инвестмънт корпорейшън", която има годишен оборот от 600 млн. долара и инвестира главно в черната и цветната металургия, в химията.

През 1992 г. Лев Чорни става координатор на икономическите и производствените програми в страните от ОНД и Източна Европа на британската компания "Транс Уорлд Груп" ((TWG).

От тримата братя най-известен е Лев. Той пише статии за икономическото развитие на страната, за отношенията между властта и частния бизнес.

Давид Чорни живее в САЩ и е почти неизвестен. Предполага се, че той се занимава с финанси.

Михаил Чорни е викан един питан от прокуратурата - в началото на 90-те години, като свидетел по дело за фалшиво авизо.

Според Агенцията за политически новини - Москва братята контролират 2/3 от металургичните комбинати на бившия СССР с оборот около 5 млрд. долара годишно.

Московското представителство на Тrans World Group (TWG) по времето на "великата отечествена алуминиева война" осигурява първоначалното финансиране на проектите на Лев Чорни. После схемата е проста - приближени фирми застават на входа и на изхода на купените предприятия. Новите собственици продават суровините по завишени цени, а купуват продукцията по занижени. За реконструкция и модернизация не се влагат никакви средства, а предприятията затъват.

Чрез друга мрежа от фирми, регистрирани в свободната икономическа зона в Ингушетия, се избягва плащането на данъци. Финансово ядро на тази система и основен кредитор на руските предприятия в последно време е регистрираната в Западна Самоа United Global Bank Ltd (UGB), която е обект на разследване от руските спецслужби по подозрение в пране на пари, износ на капитали зад граница.

Лев и Михаил Чорни не се разбират. Двамата са били разследвани от Националната служба за криминално разузнаване на Великобритания, Федералното бюро за разследване на САЩ и Федералното бюро за вътрешни работи на Швейцария. Но не са задържани. Самите те твърдят, че около тях няма нищо нередно и разпространяват документи, че срещу тях няма никакви дела.