|
4 години след краха на първоначалното банково натрупване, държавата продължава бавно и мъчително да събира вересиите си. Едва в края на миналата година бе създадена специална агенция, която да се занимава с държавните вземания, а покрай тях и с вземанията от изплатените през 1996 г. влогове. Дори и господ да й помага обаче, тя трудно ще успее да събере дължимите над 300 млн. лв., като разпродава остаряла техника.
Впрочем тази задача трябваше да бъде свършена доста по-рано от синдиците и от съда. Но те не направиха опит да върнат поне част от изгорелите пари. И едните, и другите предпочетоха старата българска традиция да се спасяват поеднично. Почти безконтролното управление на фалиралите трезори осигури на синдиците работа за поне 5 години - при това добре платена. Съдът пък така и не успя да намери неопровержими доказателства, за да разпродаде имуществото или вкара за достатъчно дълго време в затвора виновниците за финансовата катастрофа. Напротив, и кредитни милионери, и банкови шефове заминаха за чужбина, за да харчат необезпокоявани парите.
В последния момент, тъкмо агенцията беше спечелила на търгове повечето банки, съдът отново се намеси и сложи прът в колелата. Така процесът се проточи още 1-2 месеца, а най-големият длъжник - Първа частна банка, отново се оказа частна и с това сложи край на плахите надежди, че ще си върне борчовете.
Конституционният съд пък вместо малко да пришпори процеса, като разреши вземанията да се събират принудително, направи точно обратното - вкара ги в графата "по общ ред". Защото по някаква юридическа логика тези вземания се водели частни. Какво общо има между Пешо, който дал пари на Иван и иска да си ги върне, и държавната хазна, която трябва заради всички нас - данъкоплатците, да си възстанови разноските?
На фона на целия този абсурд човек остава с чувството, че в България част от управляващите живеят в друга държава. За тях изглежда е без значение фактът, че парите, с които Виденов плати влоговете в затворените банки, докараха най-голямата инфлация за последните 10 години. Това не само изяде нашите заплати, пенсии и спестявания. Поне още едно десетилетие ние, пък и нашите деца и внуци, ще изплащаме гаранционните книжа, които бяха емитирани в замяна на депозитите.
Интервю
Александър Раков: Всички плащаме за фалиралите банки
Вече продаваме активите на 4 затворени трезора, твърди шефът на Агенцията за държавни вземания
Елза Владимирова
-------------------------
Александър Раков е изпълнителен директор на Агенцията за държавни вземания от създаването й през декември миналата година. По-рано е работил във финансовото министерство. Юрист по образование.
Една от функциите на агенцията е да събере вземанията на държавата от фалиралите банки, на чиито вложители изплати депозитите.
----------------------------------
- Г-н Раков, досега агенцията е придобила активите на 4 банки. Как върви осребряването им и събирането на вземанията?
- До момента сме приели вещите и имуществените права на Елитбанк и ТСБанк. Тече процедура по предаване и приемане на активите на ЧЗИБ и Агробизнесбанк. Движимите вещи, които придобива агенцията, нямат почти никаква стойност. Това е предимно морално остаряла компютърна техника, банково оборудване и офисобзавеждане.
- Четири търга вече минаха за вещите на Елитбанк.
- Отчетоха се сравнително добри резултати. За някои от тези вещи се взема дори десетократно по-висока цена от първоначално обявената тръжна цена. От тези вещи, продадени на втора ръка, досега получихме около 100 000 лева. Останалите активи представляват вземания, дялове и акционерни участия в други дружества. По отношение на вземанията почти всички длъжници, примерно на Елитбанк, са в производство по несъстоятелност и там агенцията ще встъпи като страна.
Вземанията могат да се квалифицират като трудно събираеми, повечето от длъжниците или нямат имущество, или са неизвестни. Полагаме големи усилия по издирването на такива длъжници. Натъкваме се на факти дори, че някои от тях не се водят никъде по регистрите, т.е. има случаи на фирми-фантоми кредитополучатели. Събирането на вземанията ще бъде по-продължителен процес.
- Кога очаквате да приключи?
- Надяваме се относително бързо да го приключим. Но все още сме в процедура на предаване и приемане на вещите и имуществените права на четири банки, чиито активи ни бяха присъдени. Първата беше Елитбанк, по-голяма част от движимите й вещи вече са продадени. За другите банки тепърва предстои да провеждаме търгове. По вземанията встъпваме във висящи съдебни дела. Към края на годината вече се надявам да имаме и събрани суми от длъжниците.
- На каква сума се надявате?
- Трудно ми е да се ангажирам сега с конкретни цифри. Сложен е процесът. Когато се прие Законът за събиране на държавните вземания и се определяха функциите на агенцията имаше възможност да събираме дълговете по реда на публичните вземания, т.е. по специалния ред, предвиден в Данъчния процесуален кодекс. Както е известно, с решение на Конституционния съд тази възможност беше отменена. Обявени бяха за противоконституционни разпоредбите, уреждащи този начин за събиране на частните вземания. Това в определена степен ще забави целия процес. Ние ще събираме вземанията по общия ред. Иначе вземанията можеха да се събират чрез публичен изпълнител, който има аналогични функции със съдия изпълнител. Това е ускорена процедура за събиране на вземанията на държавата.
- Колко пари е похарчила държавата, за да върне влоговете на хората от фалиралите банки?
- Към момента на обявяването на тези банки в несъстоятелност общата сума на задълженията им към държавата възлиза на 324 млн. лева. Нови, деноминирани лева. По моя информация тези банки представляват една четвърт от активите на банковия сектор към онзи момент.
- Някои от тях разплатили ли са се окончателно с хазната?
- Това са "Кристал", Капиталбанк, Стопанска и Минералбанк.
- Четири банки са се разплатили, с активите на четири вече се разпореждате. Какво става с останалите седем?
- Една от тях е Добруджанска банка. При нея вземанията на държавата са по-малки от стойността на активите й и производството по несъстоятелност продължава. Балканбанк и Международната банка за инвестиции и развитие все още нямат оценка, одобрена от БНБ, и не е стартирала процедурата за продажба на активите им като цяло. А за банка "Славяни" все още се водят съдебни спорове. Търгът вече мина и чакаме решение на съда за възлагане на активите в полза на държавата чрез Агенцията за държавните вземания.
- Ще участва ли държавата в търга за придобиване на МБИР и Балканбанк?
- Да, защото целта е бързо да приключи банковата несъстоятелност.
- Възможно ли е да ви накарат да платите в брой за тях, а не да прихванете вземанията си от цената, както се случи с Първа частна банка?
- От 1 януари действа изменение на закона, което допуска не само държавата, а всеки кредитор, който участва в тръжната процедура, да може да прихване предложената от него цена до размера на вземането си.
- И все пак държавата изгуби Първа частна банка, защото се яви кандидат, който плати в брой.
- Търгът беше през декември, преди да бъде променен законът. На проведените досега публични продажби това беше единствената банка, за която се появи кандидат-купувач. Съдът прие, че държавата не може да придобие активите чрез извършване на прихващане с размера на своето вземане.
- Ясно ли е кой стои за "Йорсет холдинг", който взе ПЧБ срещу 14.8 млн. лева?
- За мен не е ясно и не е в моите правомощия и на институцията, която управлявам, да разследва кой стои зад купувача. Както знаете, те бяха определени за купувачи и внесоха цената на активите за Първа частна банка съгласно оценката, която е възложена и одобрена от БНБ.
- Кога държавата ще получи вземанията си?
- Нямам данни на този етап да е извършвано разпределение към кредиторите след постъпването на сумата в банката. Държавата има големи по размер вземания. Към момента след извършено частично плащане през 1999 г. има около 60 млн. лв. Държавата ще остане неудовлетворен кредитор за разликата от това вземане и това, което ще бъде платено при разпределението на средствата от масата по несъстоятелността.
- Каква сума смятате, че ще получи държавата?
- Това ще се разбере, когато се извърши окончателно разпределение на средствата от масата по несъстоятелността. Предполагаме, че ще получим около 10 млн. лв. Държавата ще остане като неудовлетворен кредитор за около 50 млн. лв.
- Остават още две банки - Бизнесбанк и Банката за земеделски кредит. Там какво става?
- За тях на този етап продължава производството по несъстоятелност. Държавата чрез Агенцията за държавни вземания може да участва в придобиването на активите, но по общия ред, когато бъдат изнесени на публична продан чрез синдиците.
За Бизнесбанк имаше спор по размера на вземането на държавата. След като приключи процедурата, синдикът прие за основателни претенциите на държавата и есента съдът ще се произнесе по окончателния списък на вземанията на кредиторите. Държавата е включена с действителния размер на своите вземания.
- Каква е цената за всички нас от фалита на банките?
- Още е рано да се даде точна оценка и да се направи пълен анализ. В резултат на Закона за гарантиране на влоговете, приет през 1996 г., държавата е емитирала гаранционни ценни книжа, които тя ще обслужва около 10 години. С тази сума е увеличен вътрешният дълг, който всички ние ще изплащаме.