В българската политика е като в шаха - царят седи далеч от политическия фронт. Той гледа да не се намесва много-много в играта, защото знае - намеси ли се, значи играта е пред привършване - или ще победи, или ще бъде забравен завинаги. Това прави и нашият човек в Мадрид Симеон II - не се намесва открито.

Игрите - политически или шахматни, обаче рано или късно все пак свършват. Пешките биват избити, конете са се разбягали, офицерите са се обезверили и накрая царят почва да прави малки и тежки стъпки из шахматното поле.

В София усилено се говори, че ексмонархът на България Симеон II сондира как би се възприела от обществото неговата кандидатура за президент на страната. Пратеници на царя разговаряли в началото на лятото с хора от трите най-големи партии у нас - СДС, БСП и ДПС.

За подобни разговори още през май съобщи депутатът от ОНС Димитър Луджев. "Видни фигури в СДС разработват вече цяла година таен план за връщането на Симеон II като президент", разкри Луджев в Бургас. При последното си завръщане в България - първите десет дни на октомври 1999 г., Симеон е имал разговори с високопоставени хора в СДС, които са го попитали в пряк текст как гледа на варианта да се кандидатира за президент. Сценарият включвал и съставяне на експертен кабинет между СДС и ДПС. "Познавам лично Костов - той ще изцежда до дупка властта, за да защитава интересите на семейството си", каза Луджев и си пожела Симеон II да не влиза в сценария на Костов.

Още на другия ден лидерът на СДС Иван Костов опроверга категорично предположенията на Димитър Луджев. "Всичко е пълна измислица", рече Костов, а заместникът му Димитър Абаджиев допълни: "Някои политици реагират неадекватно на възможността правителството да изкара до края мандата си." Идеята за трансформирането на монарха в президент е стара - датира от февруари 1996 г. Въпреки че някои източници на "Сега" се кълнат, че Симеон II е сондирал и няколко години по-рано същата идея, и то през БСП. Но засега това е недоказуемо.

Костов много добре знае, че Симеон е склонен да се върне като президент. Когато това е обсъждано в СДС, синият лидер не го е квалифицирал като измишльотина. Сини активисти могат да припомнят на Костов, че още на 14 февруари 1996 г. Националният координационен съвет на СДС се събра извънредно и реши: "Да се продължат контактите на СДС със Симеон II до изясняване на намеренията му за кандидатиране в президентските избори." Тогава Костов казва:



"Кандидатирането на ексцаря за президент

ще бъде слизане надолу в политиката"



Иван Костов и кметовете на София и Пловдив Софиянски и Гърневски поискаха в същия ден срещи с царя, на когото му предстоеше първата официална визита в България - през май 1996 г. Спешно се събраха Костов, Доган, Савов и Мозер. Излъчените по това време сини кандидат-президенти Иван Костов, Александър Йорданов и Асен Агов (по това време Петър Стоянов още нямаше кой да го излъчи) започнаха двустранни срещи, за да преценят опасността от новия противник. Сините толкова бяха "под пара" през онзи февруари, че за пръв и единствен път в историята им НКС на СДС проведе две свои заседания в рамките на три дни - на 27-и и 29-и.

Малко след като през май 1996 г. хиляди българи викаха по улиците на София "Искаме си царя", Симеон II е разговарял с Иван Костов за евентуалната възможност да се кандидатира за президент на републиката. Тогава Костов отклонил офертата и заложил на синия кандидат-президент, въпреки че Осмата национална конференция на СДС (23-24 март 1996 г.) избра за такъв не човека на Костов Асен Агов, а пловдивския адвокат Петър Стоянов.

Симеон II явно не се е отказал от идеята да зареже и без това тънещите в прах корона и скиптър и да получи далеч по-малката, но много по-реална власт на президент в парламентарна демокрация. Затова и през април тази година



в интервю за руския в. "Известия"



отново намекна, че не е изключено да се кандидатира за президент на България.

Всичко това не е ли лудост? Цар да се кандидатира за президент! Не, далеч не е лудост.

От 50 години пътят пред Симеон все е един - да изживява дните си в слънчева Испания. И преди Тодор Живков, и след него съдбата на Симеон продължава да е свързана повече с Испания, отколкото с България. Царят търпеливо чакаше у нас да узреят някакви промонархически тенденции, които бавно и полека да го доведат обратно на престола в София. Но тези тенденции така и не узряха. Голата истина е, че монархическата идея в България е твърде крехка. Партиите, които искат синът на цар Борис III да заеме престола, са доста, но на практика те не участват в политическия живот в страната. Между отделните монархически организации пък цари такава неприязън, която може би съперничи само на земеделските крамоли. На последните избори - местните през есента на миналата година, най-голямата монархическа партия у нас - Федерация "Царство България", спечели самостоятелно в изборите за общински съветници едва 33 995 гласа, или 1.05 на сто от гласовете на народа. Половин процент пък взе коалицията Обединение за царя, в която влизаха "Ера-3", Монархическо-консервативен съюз и Християнрадикална партия.

Но е истина, че Федерацията спечели близо 3 на сто от гласовете, когато се явяваше в коалиция, а близкото до СДС промонархическо Движение "Обединени монархисти" взе близо 10 на сто, когато се явяваше заедно с партньори. Всички тези проценти далеч изостават зад рейтинга на самия Симеон, който вече десет години остава един от най-високите в страната. И сега ексмонархът е харесван от 58 на сто от гласимащите българи (изследване на НЦИОМ от юни 2000 г.).

Монархът в изгнание не може да разчита на тези партии, за да го върнат на бял кон в София. Той иска това завръщане да е триумфално и затова търси контакти с истинските "силни на деня" - СДС, БСП, ДПС...

Според монархисти пред кандидатирането на Симеон II за президент има поне две пречки. Едната била чисто морална - и тя е свързана с царицата-майка Йоанна, която почина през март тази година и бе погребана в църквата "Свети Франциск" в Асизи в родната си Италия, където през 1930 г. се е венчала за цар Борис. Като любящ син Симеон не може да не се е посъветвал с майка си по това изключително отговорно решение - да зареже монархията и да заговори за участието си в един републикански строй. Вторият човек, с когото Симеон твърдо трябва да е говорил за плановете си и да е получил одобрение, е сестра му Мария-Луиза, която от дълги години е най-верният му съветник.

Най-голямата пречка пред превръщането на Симеон в президент е конституцията на България.

През 1991 г. авторите на основния закон записаха в чл. 93. (2), че "за президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който отговаря на условията за избиране на народен представител и е живял последните пет години в страната". Текстът на конституцията е категоричен.

Симеон II е български гражданин по рождение, получи нов български паспорт, има си ЕГН, адрес в София и т. н., но през последните пет години не е живял в страната. През последните пет години Симеон само 5 пъти беше в страната.



Необходима е промяна на конституцията



Това е изключително сложна, но не и безнадеждна задача. Темата "промяна на конституцията" ще бъде номер 1 в дневния ред на парламента през стартиращата на 7 септември есенна сесия. Народното ни събрание ще умува върху промени в основния закон и въобще няма да е чудно, ако някои депутати внесат искане за промени и в чл. 93 (2).

Защо тези депутати да не са от ОНС? Не бива да се забравя, че до този момент царят един-единствен път е демонстрирал някаква подкрепа за политическа сила у нас - през април 1997 г., когато дойде по повод 120-ата годишнина на Търновската конституция, Симеон даде подкрепата си точно за ОНС.

За да се приемат поправки в конституцията, са необходими обаче гласовете на СДС и дори част от гласовете на БСП.

Въпреки че упорито търси някакви свои препратки във времената преди 1944 г., СДС никога не е била промонархическа организация. В самия край на 1995 г. монархическото крило на СДС (тогава имаше такова) поиска от Националния координационен съвет да определи ясно отношението си към Симеон II. Тогава беше казано, че "коалицията, в която има и доста републиканци, изпитва колебания спрямо Симеон, защото неговото връщане може да се отрази негативно върху предстоящата президентска кампания".

В момента в синята парламентарна група има само един чист депутат монархист - д-р Димитър Иванов. Ситуацията през последните години в СДС обаче се промени коренно. Отново изплуваха вътрешни проблеми и междуличностни напрежения. Президентът Петър Стоянов и премиерът Иван Костов напоследък взеха да се разминават като бързи влакове край малки гари. Не случайно всички сериозни наблюдатели на политическите процеси у нас взеха да си задават въпроси:



Дали Стоянов ще бъде пак кандидат-президент на СДС?



До този момент президентът мълчи като комунист на разпит, щом някой рачи да го попита дали ще се кандидатира за втори мандат. От една страна, самият той е казвал, че когато навърши 50 години, т. е. след 2 години, вече няма да е на "Дондуков" 2. От друга, всичките му последни действия приличат на една започваща кандидатпрезидентска кампания. Като се почне от идеята за общобългарски събор на Рожен, мине се през поредната послушна подкрепа на кабинета за "Бръмбаргейт" и се стигне до 6000 поканени да празнуват заедно с него Нова година.

Докато някой опипва почвата с подмятания, че Стоянов ще предпочете да се откаже от надпреварата и ще се ориентира към топло местенце в ООН, твърде е възможно друг да е водил тайни преговори с монархисти за президентската кандидатура на Симеон.



Кой в СДС застава зад варианта "Симеон - президент"?



Във всеки случай това не е вътрешната опозиция на Костов. Ако Петър Стоянов твърдо реши да играе за втори мандат, неговата кандидатура ще бъде издигната със сигурност от софийската и пловдивската организация на СДС, лидерите на които отдавна не ходят в един крак с Костов. Известна е близостта на друг вътрешен опозиционер - Стефан Софиянски със Стоянов. Нито Бакърджиев, нито Софиянски, нито дори и Бисеров биха се отказали от Петър Стоянов, още повече че напоследък и той се включи в агитката срещу Костов. Глупаво е да се мисли, че близкото не толкова до СДС, колкото до столичната организация на СДС Движение "Обединени монархисти" с лидер Иван Георгиев би застанало открито в борба с действащия президент. Със сигурност коалиционните партньори на СДС от БЗНС-НС и Демократическата партия не стоят зад идеята за привличането на монарха в републиканските ни институции. Анастасия Мозер е потомствената републиканка. По адрес на Симеон тя казваше: "Идването му може да внесе само допълнително напрежение в политическия ни живот." Значи вариантът "Симеон - президент" може да бъде



изповядван само и единствено от групата на Костов



Много ще е интересна реакцията на социалистическата партия към евентуалната кандидатура на Симеон II за президент. В БСП има хора като проф. Велко Вълканов, които казват: "Посещението му може да има само негативни последици, но като иска, нека си дойде - в края на краищата тук се е родил."

Пресилено е да се каже, че в БСП са обсъждали сериозно идеята цар Симеон да се върне в страната като президент, нито пък възможната промяна на конституцията в тази посока.

Възможно е обаче социалистите да подкрепят евентуалната промяна на основния ни закон в частта й кандидат-президентът да е живял през последните 5 години в страната. Те биха направили това не заради личността на Симеон, а защото смятат, че тази постановка в конституцията е конюнктурна и вписана заради определени лица.

Сред социалистическите среди обаче се носят други слухове - че емисари на царя проучвали през последните месеци каква е възможността опозицията да излезе с една силна кандидатура за президент. Засега няма такава силна фигура, която да бъде издигната от цялата опозиция за поста на държавния глава. Пратениците от Мадрид проучвали и каква е възможността част от опозицията да подкрепи кандидатурата на Симеон, ако той се яви като независим кандидат, подкрепен от широката част от елита.

При всички случаи обаче царят няма как да получи подкрепата на социалистите. Не и поне на първи тур на президентските избори. Но при вариант, в който се стига до втори тур и на него се състезават сегашният държавен глава (или Костов, или друг син кандидат) и Симеон, напълно възможно е немалка част от червените гласове да отидат именно за Симеон Борисов Кобургготски.

Връщането на Симеон II в страната и издигането му за президент би означавало и нещо друго. Царското семейство би признало републиката и референдума от 1945 г. за отхвърлянето на монархията, което пък ще бъде историческа победа за родните социалисти. Това е сложен морално-политически въпрос, който обаче не е невъзможен, при положение че царят се върне в страната убеден, че той е следващият президент, понеже няма друга достойна такава фигура.



---каре---



Отговорите на много от въпросите, свързани с желанието на Симеон да се кандидатира за президент, може би ще бъдат дадени съвсем скоро - през септември. Симеон II, сестра му княгиня Мария-Луиза и престолонаследникът княз Кардам Търновски последователно ще пристигнат в София.

Според пресаташето на царя в София Галя Дичева Симеон трябваше да е тук до края на август.

Твърде е вероятно Симеон да се появи в София с царица Маргарита около 6 септември - годишнината от Съединението.

Първородният син на цар Симеон Втори и царица Маргарита - 38-годишният княз Кардам Търновски, ще посети за първи път България в края на следващата седмица заедно със съпругата си Мириам Умбрия, за да участва в събора на Рожен. След завършилия международна икономика и философия Кардам Търновски в България ще дойде и сестрата на Симеон II Мария-Луиза.

Със сигурност царят и членовете на неговото семейство ще използват пристигането си в България за усилени сондажи около идеята "Симеон - президент". Още преди месец разнокалибрени политици и синдикални лидери обясняваха, че имат покани за срещи с царя, когато той пристигне в София.



каре

----------

Как се променя конституцията?



Конституцията може да се промени със специален закон по предложение на 1/4 от народните представители. За да станат промените факт, те трябва да бъдат гласувани в три различни дни от 3/4 от всички народните представители (180). Ако предложението получи по-малко от 3/4, но не по-малко от 2/3 от гласовете на всички народни представители, предложението се поставя за ново разглеждане не по-рано от 2 и не по-късно от 5 месеца. Тогава предложението за промяна на конституцията ще бъде прието, ако за него са гласували не по-малко от 2/3 от всички народни представители (160). Гласува се 1 път.