Като се заниза едно веселие - та цяла година.

Първо с голяма радост беше посрещната Нова година - по милениумски. Най й се радваше президентът пред своето президентство. В радостта си държавната глава раздаде чаши със своите подписи - това предизвика голяма радост в гражданството. Сега наскоро научихме, че същата тая година, дето с такава радост посрещнахме, пак президентът щял да изпрати - с още по-голяма радост, за да посрещне баш милениума - което си е тъкмо в президентските прерогативи. Само се чуди сега къде да събере 6000 "политици, военни, учители, лекари, миньори, бизнесмени" за грандиозен прием - в НДК или Дом N1 на резиденция "Бояна".

Тъй стана, че



нашият президент Стоянов първи в света обявил



как точно щял да оглави народната радост. Де да знаят другите държавни глави, че това си е въпрос на състезание. Преди всичко един човек - няма да му казваме името. Този човек обаче отвърна на президентското купонджийство с дълбокомислена проява - Български Великден.

Там на страховитите предизвикателства на евроинтеграцията беше турен балсам или както се казва, визия: горд съм, че съм българин. Така отговорихме на Клинтън, който рече: Донт би ашеймд ту би бългериън...

Кой ли пък му е създал на Клинтън чувството, че някои са много ашеймд ту би бългериънс...

В това държавническо надцакване



най-ненадейно се включи опозицията



Бум! 30 000 души се покачили в жегите на Бузлуджа. И много се веселили и вели байраци. БСП напоследък не може да събере повече от 5000 души на митинг, но като е за Бузлуджа - всички са горе.

А насред опожареното лято - обикновен, безпартиен фолклор

събрал 200 000 души в Копривщица. 16 000 пели ден и нощ по сцените.

После президентски Рожен. И пак всякаква гордост - ту че бил горд да е български президент, ту че е горд, дето българските дечица са така способни, ту - не знам какво... И пак бройките 100 000, 200 000, дор 240 000 души!

Ще взема да повярвам на тая радост велика и чудеса големи.

Не, повече вярвам на ориенталския масал за народонаселението, дето го облагали, брулели, строявали, ошашавяли и то все ревяло и мрънкало.

Докато един прекрасен ден почнали да се веселят и



дошъл краят на халифа и везира



След голямото ошашавяне май вече навлизаме в етапа на веселието - затова и такива масовидни прояви намират място в народната душа. А властниците, горките, мислят, че хората им се радват на тях.

Не разбират нашите властници, че колкото повече се весели нашенецът, толкова по-близък е краят им.