Като че ли е време да се вгледаме по-внимателно в настроенията на младите социалисти. Някои казват, че ги няма, но това е заблуда, която може да им струва скъпо. Сред побелелите глави в БСП все по-често се появяват перчеми, които надигат глас. Сега засега те не искат нищо особено, но все по-определено заявяват тук и там какво не искат. А това е вече знак, че в голямата лява партия никнат нови стръкове на интелектуално и нравствено пробуждане. Казвам "пробуждане", защото дълбокият партиен сън все още е факт, въпреки усулията на отделни среди и организации.

Преди години младите се люлееха между споровете на старите като желани, но неразбрани деца, принудени да се съобразяват с налагания тон.



Сега нещата са видимо променени



Децата, изглежда, са узрели и все по-определено търсят своя отговор на сложните идейни и обществени проблеми. Кръглата маса "Младите хора и социалдемокрацията", състояла се тези дни в Русе, подсказва, че промяната е в ход. Усилията на центъра да подчини партийната дискусия в рамките на желаната социалдемократизация на БСП не винаги съвпада с настроенията на подрастващите. Те не я отричат, но й предлагат съображения и виждания, чиято енергия и страст нарушават спокойното протичане на процесите.

Онова, което прави впечатление и може да изправи БСП пред сложни проблеми в близкото бъдеще, е постепенната радикализация на младите социалисти. Притиснати от все по-ширещата се обществена неправда и от мързеливия отпор на официалната партийна политика тези хора все по-активно търсят една нова позиция.

Те са разочаровани и почти не вярват в парламентарните баталии на БСП, което ги



зарежда с известно агресивно нетърпение



Повечето от тях са склонни да мислят, че общественото поведение на партията невинаги е адекватно на политическия момент и са готови да виждат в него известно примирение с наложената действителност. Това смущава младите духове и съвсем естествено ги тласка към по-радикални мисли, които влизат в разрез с официалната линия на отделни решения. Бурята, която зрее в обществото, им е по-близка от всички опити да бъде обяснена логично или да бъде заобиколена. В този смисъл младите не залагат на компромиса, който се налага отгоре и виждат изход в масовото социално действие. Те не отричат социалдемократизма и активното разширение на левия фронт, дори работят за тяхната кауза, но настояват за по-видима настъпателност, която единствена е в състояние да подхранва надеждите за едно по-справедливо общество.



Тук се крие конфликт,



който постепенно зрее. На перчемите им е додеяло да слушат умни, но неефективно приказки, които ги отдалечават от бурята. Те искат да са вътре в нея и да й помагат.

Не случайно на кръглата маса в Русе някои от младите социалисти поискаха спиране на приватизацията и национализиране на националните богатства. Това не е просто младежка приумица, а един радикален поглед върху действителността, който стресна дори и председателя на БСП. Оказва се, че синовете и внуците могат да бъдат по-крайни от белите глави. Те искат да върнат на народа онова, което така наречената реформа окраде от ръцете му. Тази позиция няма перспектива и разбиране в момента, но тя подсказва настроение, което впечатлява. Младите не признават статуквото, наложено от старите, и имат свои виждания, които смущават със своята откровеност. Те не се страхуват, че няма да бъдат разбрани, защото са убедени в справедливостта на идеята си. Това е нещо неочаквано в живота на БСП, което подсказва, че младостта е в състояние да я зареди с нова социална енергия. С един по-краен поглед върху собствената й политическа съдба.



Радикализирането на младия социалистически дух



не е случайно явление. Той отговаря на обществената нужда. Годините на синьото управление поставиха на преоценка същността на българския преход към капитализма. Думите на Лех Валенса, че Западът закопа Източна Европа (цитирам заглавие от "Сега"), важат с особена сила за България. За съжаление БСП още не е казала открито такива силни и точни думи. Ето кое смущава младите социалисти и ги кара да мислят по-крайно от партийния апарат. Те не искат партията да плаща повече кръвен данък на социалния компромис, който утре може да се превърне в тежък политически компромат. За тях това е компромис без бъдеще. В случая мисля, че са прави.

Може подобно разбиране да ги доведе до крайни изводи и до не съвсем премерени стъпки, но тревогата им е реална.

Тези хора не държат да членуват в партия, която заради спокойното си присъствие в живота,



губи връзките си с народа



Те я виждат единствено като партия на борбата, а не на компрометираното съгласие. Това не е просто младежка илюзия, а повеля при днешните обществени условия. Затова не бързайте да ги осъждате! Може би грешат, може би се изсилват, но животът като че ли ги подтиква и доказва.

Ще бъде тъжно, ако застаряващата БСП не обърне сериозно внимание на отделните млади гласове, които я призовават към по-активни социални и политически действия. Както и да се върти около своята днешна линия, те са бъдещето й. И тя би могла да умножи десеторно тези гласове, ако им даде шанса да се реализират под знамето й. Защото няма по-безсилно нещо от партия на мъдрите, но бели глави. Дори и когато е права, тя не вълнува общественото съзнание, защото е уморена.

Затова БСП има нужда от енергия. А само младите могат да бъдат извор на енергия. Само те - тези непослушници, които искат с момчешки непукизъм да национализират заграбеното и да превърнат бурята в работа.