Може ли една несправедливост да спре друга несправедливост. Такъв въпрос трябва да се зададе на министъра на отбраната Бойко Ноев във връзка с идеята му да създаде специална дисциплинарна комисия, която да погне бандитите в армията.

"В момента се водят проверки от прокуратурата по близо 500 случая. Този процес обаче е дълъг и през това време бандитите си остават на работа. Някак си нередно е да уволняваме кадърни и съвестни офицери заради реформите, а да държим бандитите", мотивира се Ноев.

До тук добре. Факт е, че в армията и около нея са се нароили кърлежи, които доста добре се угощават от бюджета на войската. Факт е също, че се забелязва желание те да бъдат разчистени и наистина са се заредили проверки, и следствия и какво ли още не, но резултатът е плачевен. В момента, когато един "бандит" е уволнен, той осъжда министерството и се връща на същата служба. А кражбите, или нека наречем сделките в ущърб на интересите на МО, са колосални. Например по отношение на доставките и изхранването на бойците. Трудно може да се скрие съмнителната схема на търгове, при които фирми печелят конкурси за доставки, а след вместо първо качество доставят брак. Хората, които сключват сделките са известни, но проверките не доказват нищо. Тогава би попитал министърът "защо да стоят в армията". Дисциплинарна комисия и вън! Тук жестокостта е оправдана.



Подобен е примерът и в строителството.



Например скандалното ЖСК "Хан Омуртаг", където бяха събрани парите на военни, за да се построи само един блок за началници и военни прокурори още не е решен с години. Хората забъркали тази каша също са известни, но вместо да получат възмездие, се радват на добро благополучие. Пак биха попитали "защо да стоят в армията". Дисциплинарна комисия и - вън! И тук жестокостта е оправдана.

Ами какво да кажем за историите с оръжейните доставки и търговията? Там дали няма нарушения? Има. Затова по бързата процедура на дисциплинарната комисия - вън!

Така би било справедливо. Безспорно мястото на бандитите е вън от армията, но дали още един орган, пък макар и направен с добри намерения би решил проблемите с отклоняването на средства. Но дали?

В момента министерството едва ли би могло да се оплаче от липса на инструменти, които да решава подобни проблеми.



Първото нещо са законите на страната.



За спазването им се грижат командирите, големите началници. Те правят проверки, пишат доклади, вземат мерки. Когато нещо не е както трябва, министърът може да се обърне към главна дирекция "Сигурност", която сега обединява бившето ВКР и Военна полиция. Те имат страшно много правомощия, макар да са обеззъбени от съкращенията при последното преструктуриране.

Друг силен и по-висш инструмент за контрол на министъра е военният инспекторат. Когато има съмнения за нарушения или за нещо нередно, той може да го използва. Друга приказка е, че този орган се е превърнал в депо за ненужни генерали и полковници.

Има и други много интересни лостове за кадровата политика като атестациите, чрез които всеки може да бъде уволнен както началството иска. Тези атестати се правят чрез толкова субективни оценки, че няма проблем да бъде прокуден всеки ненужен или в случая вреден офицер.

Обаче ето така, както изброявахме всички възможности за контрол и кадрова политика в армията, се поражда почуда защо е нужен още един подобен орган. Ако предните не вършат работа, нима този ще свърши? Той може да се роди с много добра идея, но може да се изтълкува като опит за подмяна на законодателството, тъй като подобна комисия ще стане армейска инквизиция, Върховен съд, последна инстанция.

Тогава създаването на диспиплинарен съд



има само две обяснения.



Едното е признание, че всички останали органи са ялови и ненужни. Второто обяснение е, че се готви лов на вещици с фуражки. При всички положения недомисленото създаване на подобен орган може да се деформира и да се използва за разправа във вътрешноведомствената конкуренция за постове и поръчки. Поле за битка между различни групови интереси в самото министерство. Така тази комисия ще се превърне в поредното недосносче.