|
Шефът на "Сампо" Димитър Замфиров е в масларския бранш от 1993 г. Тогава фирмата купува право на строеж в Брусарци и започва от нулата. По това време частниците в масларския бизнес са малко. След време румънските машини във фирмата са сменени с родно производство. Замфиров определя предприятието си като малко, въпреки че по законодателството на страната се води за средно. Изнася рафинирано олио в Албания, Гърция, Армения. Има и експорт на сурово масло за Македония и Турция.
Замфиров е завършил радиофизика и електроника в СУ. До 1992 г. е бил аспирант, но решава, че у нас трудно се прави наука без пари.
--------------------------------------------------
- Г-н Замфиров, традиционната августовска истерия с цените на олиото вече отшумя. Какво да очакваме оттук нататък?
- Според мен истерията се създаде изкуствено. Август е мъртъв период между старата и новата реколта. Когато вече се е поизчерпало количеството, е нормално да има вдигане на цената. Сега виждате, че цените вече падат. И всичко това се случва в рамките на месец.
Истеричната ситуация се получава, когато много хора изведнъж решават, че ще липсва олио, и хукват на пазара да се запасяват. Това мотивира търговците да търсят масла и пазарният механизъм се задейства. Тук спекула няма. В този период маслобойните спират. Но обикновено всяка една от тях има запаси. Никой не продава олиото напълно - просто го разпределя за продажби през годината, за да има равномерни приходи.
- Защо тогава се наложи да се деблокират количества от държавния резерв?
- Не знам какви количества са пуснати от държавния резерв, но в нашето предприятие нямаме такива. На каква цена е пуснато това олио, също не знам.
КАРЕ ТУК------------------------------------------
Но не можем да говорим, че има спекула, защото нашата промишленост се превърнала като че ли в социална. За миналата година, според статистиката, общата печалба за бранша е 2,6%. Това е равностойно на загуба за всички предприятия, които работят. Търговците никога не губят, защото стоят на къси позиции. А дори и да загубят, това може да стане за 20 или 50 т олио, понеже не задържат големи количества.
----------------------------------------------------
Обикновено в началото на всяка година цените на маслата падат, защото излиза новата реколта в Аржентина и много предприятия търпят загуби. Цените на растителните масла продължават да падат, а ние междувременно сме купили скъпа и некачествена родна селскостопанска продукция. Оттам се вдига и себестойността на продукта ни.
Има и друг аргумент срещу твърденията, че цената е спекулативна. В края на август рафинираното наливно олио се котираше на световните борси около $ 550 за тон. Ако добавим разходите за транспорт - 4000 марки за една 20-тонна цистерна от Германия до България, да речем, плюс 15% мито и разходите за бутилиране, цената на практика се изравнява с вътрешните цени. И ние се съобразяваме с това.
- Как ще се движат цените занапред?
- В момента цените падат - както на международните пазари, така и у нас. Ние, от своя страна, сме спрели да изкупуваме слънчогледа, защото нашите кооператори държат да получат високи цени за некачествена продукция. Анализите ни през тази година показват масленост от 37% при световно ниво от 44%. Семето е с много примеси. Производителите не искат да се прави бонификация, не се съобразяват с никакви стандарти. А за нас суровината е непривлекателна.
- Значи тазгодишната реколта е не само оскъдна, но и с лошо качество?
КАРЕ ТУК---------------------------------------------
- По наши сметки тази година добивът ще е 350 000 т, докато миналата година беше 600 000-700 000 т. Да не говорим, че нашата промишленост може да преработи около 1 млн. т. От години обаче нямаме качествена българска суровина, която да може да ни захрани.
------------------------------------------------
- Това означава ли, че ще се ориентирате към внос на суровина, или ще купуваме олио на баснословно високи цени?
- Зависи от митническата тарифа. За нас е добре дошла каквато и да било суровина. Но правителството трябва да премахне митото за нея - не само за страните от ЕС, защото те не са производители на слънчоглед, а главно на рапично масло. От европейските страни няма как да внесем нито слънчоглед, нито олио. Производителите на слънчоглед са основно в нашия регион - Украйна, Турция, Русия, Румъния. Другите големи производители са Аржентина, САЩ, Бразилия. Затова ние многократно сме настоявали пред правителството митата за семената и за суровото масло да бъдат нулеви. В същото време искаме високи мита за рафинираните масла, за да могат нашите предприятия да натоварват мощностите си.
Освен това искаме да се въведе временна експортна такса в периода, в който се събира суровината. Така на практика ще се спре износът от септември до края на годината и по-лесно ще си направим баланса. Това се прави в Турция, например. Украйна пък има целогодишна експортна такса за слънчогледа и не случайно в момента е основен играч на пазарите на масла. При тях има и външни инвеститори в този сектор, докато ние не сме атрактивни. Просто по отношение на бранша няма адекватна икономическа политика. А ние нямаме сметка да държим маслата на склад - печелим, когато работим.
- От дълго време лансирате идеята да се забрани продажбата на наливно олио. Защо? Само заради съмнителното качество?
КАРЕ ТУК-----------------------------------
- Проблемът не идва от производителите, които са членове на Съюза на масларите. Има много малки цехчета, които произвеждат масло с неособено добро качество. Освен това търговците взимат различни масла и ги смесват. Така се докарват ниски цени на наливното олио. Смесват се сурово масло, рапично и соево олио, ако се появи отнякъде - само за да върви на пазара. Хората го купуват, защото е по-евтино от бутилираните. На Женския пазар в София навсякъде висят табелки, че наливното олио е от "Нива", но то на практика няма нищо общо с фирмата в Костинброд. А така се вреди и на името на предприемача.
----------------------------------------
Освен това, малките предприятия не отчитат част от приходите. Укрива се ДДС, а това е предпочитаният вариант от търговците - колкото се може по-малко данъци. Просто на пазара не бива да се търгуват наливни масла. Спомнете си как забранихме наливния алкохол.
- Може ли да се окаже опасно наливното олио за консуматорите?
- Едва ли. Но, освен че има по-лоши органолептични качества, маслото е и евентуално с по-голямо киселинно съдържание. Това рано или късно се отразява - гастрити, колити и т.н. Когато поискахме да бъде разгледан въпросът, ни отговориха - ами нали няма умрели хора. Вие искате да им предлагаме по-скъпо масло, а те искат по-евтино. Значи интересите се разминават.
- Кой излезе с този аргумент?
- За да се реши този проблем трябва да се направи промяна на стандарта, който сега не забранява такива продажби. Това се прави от Комитета по стандартизация (вече Държавна агенция по стандартизация и метрология -б.а.). Имаше едно събрание на техническия комитет към Комитета по стандартизация. Този аргумент беше изложен от представител на министерството на икономиката. Имам чувството, че те се притесняват от нарастване на напрежението - макар данъците от малките фирми да са несъбираеми. В същото време ни казват, че не произвеждаме по европейските стандарти. Но как да го направим, нали трябва да има развитие в промишлеността, да работим целогодишно, за да можем да се модернизираме? Друг е въпросът, че понякога некачествени масла се внасят и отвън.
- Може ли потребителят по някакъв начин да отличи ментето от оригинала?
- Не, в момента това не може да стане по никакъв начин. В България няма лаборатория, която да може да установи смес от масла, да контролира маслено-киселинния състав. Няма такава лаборатория. Дали се слага нерафинирано олио, може да се провери от ХЕИ. Но показателите ни за киселинност и перокисно число са много по-високи от стандартите на Евросъюза. От друга страна, произходът на бутилката също не може да се установи. Фирмите, които бутилират масло извън рафинериите, не взимат от едно предприятие. Марката на бутилката често не отговаря на продукта. Няма гаранция откъде е купено олиото. Затова искахме право да бутилират да имат само рафинериите. Така ще се гарантира и качеството.
- Излиза, че всеки, който иска, може да бутилира олио.
- Да, трябва само линия за бутилиране. Инвестициите не са големи. Накрая олиото излиза с марка "Бисер Олива", или "Калиакра", или "Нива", докато всъщност няма нищо общо с тези предприятия. Хората няма как да го отличат - отиват на пазара и си го купуват.
- Каква мазнина купуват най-често хората?
КАРЕ ТУК-----------------------------------------------
- Българинът разчита само на слънчогледово олио - и нищо друго. В страната се внасят и други масла, но те само се смесват. Имаше и предприятия, които се опитаха да произвеждат рапично масло, но българинът си е свикнал със слънчогледовото масло и не иска да се откаже от него. Може би с течение на времето и това ще стане. Хората навсякъде по света консумират различни масла. Рапичното масло например е по-подходящо за пържене от слънчогледовото и т.н. Българинът обаче няма култура за здравословно хранене.
------------------------------------------------------
- Има ли опасност, при сегашната ситуация, част от заводите да хлопнат кепенците?
- Ако нещата не се променят бързо, целият бранш отива натам. Засега няма затворено голямо предприятие. Но ако не се подобрят митническите условия, за да заработим конкурентно, просто не виждам как ще оцелеем. Предприятията масово ще бъдат принудени да затворят. Миналата година например около 80% от фирмите работеха активно 3 месеца, а през останалото време пускаха хората в неплатени отпуски.
- Само суровината ли е проблем, или и технологичните мощности вече са остарели?
- С този въпрос малко се спекулира от страна на управляващите. Да, остарели са мощностите, тъй като в големите предприятия машините са внасяни преди много години. В рафинериите обаче има и технически новости, които подобряват качеството на продукта. Все пак нека не забравяме, че всичко това струва много пари. Те могат да се намерят, като работим и сами се модернизираме постепенно. В момента не се отпускат дългосрочни кредити, само оборотни. Външни инвеститори, при сегашните условия у нас, няма да дойдат. А оборудването за рафинериите е много скъпо. Модернизацията може да става само поетапно. И тези средства ние трябва да си ги заработим, няма кой да ни помогне.