|
От далечната 1955-а, когато невръстният художник вижда първия си хонорар, е изтекло много вода. Според неофициалните статистики сега близо 3000 негови платна могат да бъдат открити в галерии и частни сбирки в над 35 държави. Чернокосото чирпанлийче се е превърнало в белокос мъж с прошарена брада, на когото все още не му личат истинските му 60 години.
Облечен в светлосини джинси, с бяло-синьо карирана риза и наметнато върху плещите сако, Манев не се задържа и за миг на едно място. Буквално в последните секунди преди началото на тържеството в родния Чирпан творецът дава последни указания, намества едно или друго от близо 50-те платна, подредени в закупената и реставрирана от него срещу 50 000 долара възрожденска къща.
Зад изрисуваната фасада на дома,
съграден преди век и половина от местен бей,
се е ширнал огромен двор, обрамчен от гъсти чемшири, а широка пътека води към съседната къща. Където в края на миналия век се е родил и отраснал Пейо Крачолов Яворов.
Дворовете някак неусетно преливат един в друг.
Точно в 18.30 часа на 17 септември, в неделя, навършилият 19 дни по-рано 60 години творец застава пред множеството, за да се оправдае, че не е Фидел Кастро, за да държи двучасова реч, но не е и любимият Христо Фотев, за да мълчи гениално.
"Обичам те, Чирпане! Обичам те, защото тук е жив духът на невероятния, най-талантливия балкански лирик Яворов. Защото в теб са се родили баба ми Кера, баща ми Стефан и майка ми Донка. Защото такава миризма на чемшир има само тук, защото само в твоето небе слънцето е толкова топло. Защото само в теб, Чирпане, човек като мене може да се влюби в... къща..."
Последният лъч на залязващото слънце огрява прясно боядисаната в жълто фасада на някогашния Гавазов дом, а от светлосиньото небе се поръсват хиляди позиви, разпръснати от преминаващ в бръснещ полет мотоделтапленер. На белите листчета е поздравът от Никола Манев към чирпанлии. За току-що подарената им от него къща - галерия.
Официалните приветствия минават без почти никой от над хилядата приятели на домакина-юбиляр да им обърне внимание. Може би защото баш-първенецът, парламентарният шеф
Йордан Соколов решава точно тук и
сега да държи политическо слово
В който за кой ли път поставя под съмнение културата на времето отпреди "сакралната дата" 10 ноември 1989-а. Нищо, че току зад гърба му е някогашният културен министър от татовата епоха Георги Йорданов, към когото самият Манев се обръща с "бате Георги"...
Усетила не на място произнесените "презрения" на Соколов министър Москова предпочита само да поднесе огромен букет в бяло и да благодари на художника за жеста към Чирпан и българската общественост. Вялите ръкопляскания бързо отстъпват пред неземните мелодии.
За броени минути музикална формация "Аква" с ръководител Диляна Мичева наелектризират обстановката. Веднага след фолклорните обработки идва ред на децата от местното читалище "Яворов", чийто крака рипат в такта на тракийската ръченица.
Още неразнесъл се прахът от бурния танц зазвучават песните на тракийските славеи - сестрите Надка и Светла Караджови начеват
"Слънце зайде, мрак по полето падна"
по текст и музика на още един чирпански творец Атанас Стоев.
Над притихналото множество по-късно ще литнат стиховете за чирпанската кама, изпети от Димитър Данаилов-Моряка.
Никола Манев разказва, че пъпната му връв е срязана с изкована от чирпански майстор кама - за здраве и дълголетие. И за да се завръща винаги към корена.
Приятели на Манев от Чирпан му подариха 2-годишното магаре Тотю. "Това е любимото ми животно. Яко, здраво и красиво - символ на чирпанския инат, с който се гордея", разказа художникът.
Междувременно се чува флейтата на Лидия Ошавкова, а след нея игривият "Полонез" на Шопен хуква изпод пръстите на пристигналия специално от Париж за празника Юри Буков. Когато на небето светват звездите прожекторите измъкват от сянката Лили Иванова.
Вечно младата естрадна прима нарича най-новия си, 30 поред компактдиск на домакина, а "Нарисувай ми художнико сълза, истинска сълза ми нарисувай..." кара Манев да я прегърне и да я вдигне на ръце...
Пак там, сред аплодисментите и благопожеланията към юбиляра минава и заминава и телеграмата на президента Петър Стоянов, а домакинът едва чуто си преповтаря изреченото от отколешна съученичка "Кольо, щастлива съм, че те познавам, защото ти умееш да правиш хората щастливи..."
"Тоя дом е на Чирпан,
тук години наред е била събрана паметта на родния ми град. Радостен съм, че отново го връщам на чирпанлии. Искрено вярвам, че вратите му никога няма да бъдат заключени, а моите и на приятелите ми картини ще радват очите и ще допринасят да се раждат все повече и повече наследници на Яворов, Моряка, бай Атанас Стоев, на Георги Данчов-Зографина... Много неща ми липсват тази вечер, тъжно ми е за отишлия си преди шест месеца баща, тъгувам за брат си, който е в Америка, сигурно още мнозина приятели не успяха да пийнат с мен по чаша бяло вино от тукашните изби, но съм щастлив, че мога да кажа "Обичам те, Чирпане!", постави точка в края на вечерта Никола Манев.
|
|
|
|