"La Belle Bulgarie!" - прозвъня в една есенна утрин на миналата година през отворения прозорец на Ламартиновата къща в Пловдив, където имах щастието да нощувам. После някой от туристическата групичка изрече думите и на английски - "Beautiful Bulgaria". Слава богу, рекох си, франсетата се радват на къщата не заради сънародника си Ламартин.
Патриотичното ми въодушевление обаче не трая дълго - като напуснах дома и спрях под прозореца, откъдето проникна чуждоезичното преклонение пред красотата на България, установих, че то има твърде прозаична причина - табела с надпис "Beautiful Bulgaria Project". Туристите просто я бяха прочели в оригинал и на родния си език.
Туристите рядко са поетични натури, главното им занимание е да четат табелите под музейните експонати и да се фотографират. Но пък и страната ни е дарена с поезия главно откъм природа. Градският ни пейзаж по исторически причини е бедничък на лирика. Затова са необходими доста прозаични усилия в градоустройството и в поддръжката на онова, което предишните поколения са ни оставили.
С такива мисли тръгнах по следите на някои от табелите из страната, подобни на тази върху Ламартиновата къща.
От 3 години е в ход програма, която хем възстановява сградите на не особено богатите ни откъм архитектура градове, хем осигурява препитание на безрботни, хем парите за всичко това в огромната си част идват отвън и то безвъзмездно. Програмата се нарича "Красива България".
Второто й издание се очаква да приключи до февруари. Най-вероятно трето няма да има. Поне не с пари на ЕС и ООН, откъдето идват по-голямата част от средствата. А интересът е толкова голям, че пред кабинета на министър Нейков, чието министерство управлява проекта, се заформи преди старта на второто му издание опашка от кметове да ги включат в програмата. Към първите 5 от "Красива България" I успяха да добавят още 6 града, в които хем има предостатъчно стойностни обекти, които плачат за ремонт, хем безработицата е доста висока.
За кметовете политическата изгода от включването в проекта е доста голяма. Всички общини страдат от недостиг на пари, почти никъде няма възможност за ремонти само със собствени средства. А като се поразкраси центърът на града с пари на "Красива България", кметът обира лаврите на признателност от населението. Че това е така красноречиво говори един от епизодите на Ловечгейт - Надежда Михайлова твърдеше в скандалната касета, че ще помоли испанския посланик Кодерк, който е по-седесар от много седесари, да забави парите, котио страната му дава за "Красив Ловеч", за да не налеят те вода в мелницата на БСП преди местните избори.
Видин - толерантност в синьо
Във Видин, който изненадващо се оцвети в синьо на местните избори и то въпреки огромната безработица заради "Видахим", човек може да остане с впечатлението, че между СДС и БСП зари любов и разбирателство. Поне така излиза от пробилото през защитните мрежи червено знаме на една от ремонтираните по програмата в самия център на града сгради. В огромната хубава къща се помещава общинският клуб на БСП. Там е и клубът на монархистите. Синият кмет Иван Ценов сам показва като забележителност червения флаг, който съперничи по височина дори на съседния небостъргач на общинската управа.
Видин участва в проекта в "Красива България" II с 14 обекта, като един вече е завършен - ремонтът на художествената галерия. Общината влага в ремонтите $50 000. Същата е вноската и на останалите "малки" от проекта. Само големите градове като София, Пловдив, Варна и Русе се включват с по $100 000 в разкрасяването на собствените си обекти.
В града, където всеки четвърти е без работа, "Красива България" досега е осигурила препитание на 290 души, скоро ще се открият още 60 работни места, казва кметът. Вярно, работата е само за по 3 месеца, а заплащането, както и в другите градове рядко надхвърля минималната заплата. Но пък фирмите, които печелят конкурсите, често наемат за постояннно обучените вече безработни.
Други пък вместо в мистрията са намерили упование в Светото писание. Пред катедралния храм, "Св. Димитър", включен малко инцидентво в програмата, човек на име Недялко Марков разпалено чете собственоръчно написани псалми. Бил инвестирал 1500 лв. във "Видахим" - 10 заплати имали да му дават. Купувал си хляб веднъж седмично, и то типов, от 30 ст.
Че градът го е закъсал откъм доходи личи и по цените в хубавата дискотека до крайбрежната алея. Българският концентрат там е по 50 ст. С 5 лв човек може да се весели до ранни зори при типичната за страната полифония от техно и чалга.
Русе - надпартийно европейски
Гордият Русе поддържа славата си на най-европейския български град включително със строителен кметски размах а ла Софиянски. Червеният градоначалник Димитър Калчев е тачен даже и от сините си съграждани. Кметът, който знае как да изтиска пари за града, е благодарен на търпението на Иван Нейков и съгражданката си, заместник на министъра, Мира Радкова, за неиздължените суми от общината към проекта. А "Красива България" е вложила $350 000 тази година в 12 обекта в дунавския град. Повечето важни сгради вече са ремонтирани, по сегашната програма се поправят настилките на централния площад "Свобода", стълбището и тротоара пред двореца "Батенберг" и озеленяването по главната улица "Александровска". Сред по-големите обекти сега е обновяването на фасадата на най-старото училище в града "Отец Паисий". Боядисването е решено в авангардния светлозелен цвят.
12-те обекта в Русе осигуряват временна заетост на 380 души.
Велико Търново - стара слава и модерна вандалщина
Старата столица редом с поддръжката на старата си слава се бори с модерните младежки болести, унищожаващи архитектурните забележителности - пръскане със спрейове, драскане, чупене и пр. Зам.-кметът Панайотов обаче е оптимист - общината противодейства с плакати и музикални изпълнения на деца срещу младежките разрушителни сили.
Цели 23 обекта в града се финансират от "Красива България" II. Сред по-известните са Самоводската чаршия, Гарнизонния военен клуб и Къщата с маймунката. Общият бюджет е $405 000. Швейцарското правителство си е харесало старопрестолния град и самостоятелно участва във финансирането на ремонтите - освен парите по програмата. Интересното тук е, че в тях са включени и фасадите на много частни сгради. Собствениците плащат 49% от разходите, а "Красива България" - останалите 51%.
Чужденците навярно по-често ще възклицават "Красива България" и без да им го подсказват табелите на проекта. Но дано по-скоро след като надписите бъдат свалени след края на ремонтите, те виждат по-малко хора като намерилия упование в Светото писание и типовия хляб видинчанин.
----
НАЧАЛО И...КРАЙ
Всичко започна с пилотния проект "Красива София" през 1997 г. Следващата година по идея на шефа на Програмата за развитие на ООН за България Антонио Виджиланте стартира проектът "Красива България" в София, Пловдив, Варна, Русе и Велико Търново. Евросъюзът отпусна USD 3,3 млн, Програмата на ООН за развитие - 415 000, а общините на тези градове - 591 000.
За 1 година в петте града бяха ремонтирани 210 обекта - фасади на сгради с културно-историческа и архитектурна стойност, пътни настилки, тротоари, паркове и детски площадки. 3715 безработни са били наети на работа за период от 3 до 6 месеца.
Проектът е толкова успешен, че през септември 1999 г стартира второто му, по-амбициозно издание. В "Красива България" II към първите 5 се включват още 6 града - Видин, Стара Загора, Силистра, Враца, Ямбол и Разград. Отпуснатите средства са три пъти повече. Отново ЕС е основният донор - вече с 4,5 млн. евро. 635 000 евро отпуска Програмата на ООН за развитие и 725 000 евро - 11-те общини. Парите са за 245 обекта в 11-те града. Второто издание на програмата ще осигури временна заетост на около 5000 души и ще обучи в определени строителни умения 2500 безработни.
Проектът се управлява от социалното министерство и се изпълнява от общините. Програмата сключва договори главно с малки и средни строителни фирми, които се избират след конкурс. Във всеки конкурс се състезават средно по 4-6 фирми, казва националният директор на проекта Цвета Наньова. Във всеки град има консултанти от ЕС и ООН, които следят за изпълнението на програмата.
Очаква се проектът да завърши през февруари. По-нататъшно финансиране от ЕС и ПРООН вероятно няма да има. Но в социалното министерство имало идея "Красива България" III да продължи с родни усилия, като този път се включат малките общини, каза социалният зам.-министър Мира Радкова.
|
|