НАТО промени условията на играта. Падна Милошевич и от загрижени, шефовете на пакта взеха да стават "болезнено откровени". Генералният секретар на алианса събра всичките кандидати барабар с новобранците в пакта - Полша, Унгария и Чехия, и каза: Стига думи! Искаме дела.

Струва си да се опитаме да разчетем суровото послание, което Джордж Робъртсън отправи към военните министри от тези страни на срещата в резиденция "Бояна".

След като поговори за октомврийското време, за това колко много е благодарен пактът на съседите на Югославия, че позволиха на НАТО да разоре сръбската земя, и след като поздрави участниците с успехите им дотук, лордът сви и без това тънките си устни и рече: "Но позволете ми да бъда много откровен."

Откровението, сведено до няколко изречения, е: През 2002 г. България и други кандидати очакват да бъдат присъединени към НАТО по време на Срещата на върха на пакта, както беше обещано. Това трябва да бъде т.нар. Втора вълна на разширението. Според Робъртсън "кой" и "кога" ще бъде приет, ще зависи от много фактори. Най-вече от това дали кандидатите са готови. Но изненадващо като първи фактор лордът посочи - "когато НАТО е готов".

Само по себе си



това предупреждение е направо отчайващо,



защото дори България да проведе реформата успешно и да извае перфектна като за компютърна игра армия, от НАТО пак могат да ни посочат среден пръст, понеже "не са готови".

"НАТО не е само политически клуб, но и военна организация, която изпълнява операции", каза още Робъртсън. Той отрече възможността разширяването да е чисто политически акт - какъвто си беше при приемането на Чехия, Унгария и Полша.

От военно-техническа гледна точка лордът изиска от кандидатите да имат: "боеспособна, добре структурирана, тренирана и екипирана за 21-и век армия." Това означава модерна бойна техника (разбирай - западна), модерни комуникации, професионални войници, скъпа поддръжка. И много, много пари.

Само комуникационната система на една бригада струва около $ 200 млн. А колко струва за цялата армия? Колко струва модернизацията на тежката техника, на авиацията, изграждането на професионална армия?

Робъртсън не пожали и шансовете ни от политическа гледна точка. Държавите, които кандидатстват за пакта, трябва да са с развита демокрация, общества без сътресения, генератори на стабилност, да спазват човешките права и прочее абстрактни изисквания. От такива политически условия има смисъл, само ако става въпрос за богаташки клуб, в който ако искаш да влезеш, трябва да си висок, гей и много богат.

Цялата риторика с "армията на 21-и век", "генериращата сигурност държава", която "трябва да допринесе за сигурността" и пр. си е чиста проба цинизъм. Защото т.нар. съвместимост с натовските армии не е нищо повече от



грубо преразпределение на оръжейните пазари



и борба за кокала между самите западни компании.

Букварен пример е опитът България да купи комуникационна техника за един батальон от Силите за бързо реагиране, известна като ПИКИС. Тази система, която трябваше да бъде изградена преди повече от 2 г., стана заложник на битката между 2 западни компании, които се интересуват към този момент от всичко друго, но не и да си свършат бързо работата. Тук вина страната ни няма, но е интересно, като дойдат по-големи поръчки, какви титанични битки ще се разразят.

Второ, условието кадидатите да имат такива армии, "че да могат да участват в модерни общи операции по управление на кризи", е от същата купчина глупости. Вярно, че армиите на България, Румъния, Македония и пр. не са супервъоръжени. Но нима техниката на турци, португалци или люксембургци е кой знае колко по-модерна? И при най-добро желание и инвестиции, създаването на армия от 21-и век ще отнеме поне няколко десетилетия.

Но пък толкова ли не може пактът без армии от 21-и век? Когато македонската армия приемаше косовските бежанци на границата си, никой не попита дали тя е от следващия век и дали изпълнява условията на пакта. Просто нещата станаха. Когато Брюксел поиска от България въздушни коридори, за да трепе сърби, никой не попита дали имаме модерни комуникации. Когато румънски батальони участваха в мироопазващи операции в Ангола, Босна и къде ли още не, никой не ги е питал дали имат съвместимост с чуждите армии. Тези примери доказват, че локумите за модерните армии и критерии за съвместимост с натовските са просто политически натовски тъпотии.

Точно заради това трябва да се разбере, че приемането в НАТО трябва да бъде политически акт. Защото интеграциите на балканските държави и в частност на България към европейските демокрации е процес. Ако Западът ни подаде ръка, той ще е успешен, ако ли не - просто правителствата, които са прозападно ориентирани, ще загубят доверието на електората и идеята за единна Европа ще отиде на бунището.