|
Въоръжен с подобна апаратура семейният лекар трябва да прави гинекологичен преглед, електрокардиограма, кръвна картина, да поема болежките и страданията на поне 70 на сто от хората, които отиват при него.
И се набива парадоксът - семейният лекар, назоваван от здравните шефове институция, е длъжен да упражнява дейност, без да има с какво. Според Националния рамков договор, който е един вид закон за работата на медиците при здравното осигуряване, джипитата трябва да правят описаните прегледи и изследвания. В масовия случай семейният лекар се явява само препращач към по-горната инстанция - специалиста в доболничната помощ.
Болните вече се сблъскаха и с друг парадокс -
докторът няма техническата възможност да лекува,
но отказва да даде талон за направление към специалист, защото касата позволява ограничен брой препращания.
Според вездесъщия рамков договор още от 1 юли тази година апаратурата трябваше да е налице. В последния момент тези, които писаха договора - шефовете на здравната каса и на съсловните организации, се усетиха, че почти никой не разполага с подобна техника.
Заради повсеместната липса на апаратура касата отложи изискванията за нея и на 1 юли договори сключиха всички, които имат слушалки и апарат за мерене на кръвно. Това бяха устни договорки и написаните първоначални изисквания останаха в законоподобния рамков договор. Затова пък исканите от касата задължителни дейности от страна на лекаря, пряко свързани с наличието на въпросната техника, останаха в сила. И сега масово докторите се чудят какви ще са изискванията от 1 януари догодина, когато ще е готов новият рамков договор.
"На 1 юли дадохме отсрочка заради трудностите, които общините предизвикаха в последния момент, като отказаха да предоставят на лекарите оборудване от бившите поликлиники, обясни шефът на здравната каса Бойко Пенков. Но според него от 1 януари лекарите вече трябва да имат нужното оборудване. От тогава и контролните органи на касата
ще следят и глобяват за липса на апаратура
Досега те само предупреждаваха за липса на необходимите медикаменти и консумативи в спешния шкаф и чанта.
Тази година поликлиниките се преобразуваха в диагностично-консултативни центрове, които наследиха държавната апаратура. Сега оборудването се ползва от лекарите специалисти, които работят там. Специализираната помощ е обезпечена що-годе с техника, но за сметка на това не всеки има достъп до нея заради честите откази на семейните лекари да пращат на специалист.
Джипитата нямаха право да наследят апаратурата от бившите си кабинети. Оказа се, че те трябва да си купуват всичко. А това на този етап е непосилно.
Други смятат, че могат да вземат заем. Те обаче се страхуват, че от догодина може да тръгне приватизацията на бившите поликлиники, още пълзят опасенията за фалити. Лекарите нямат яснота какъв наем ще трябва да плащат.
Според Бойко Пенков докторите сами могат да си купят по-евтината техника с парите, които печели от здравната каса. Останалото можело да се набави и с кредит. Пенков обясни, че ДСК, "Сосиете женерал", ОББ, "Биохим" предлагат или ще предлагат нисколихвени кредити. Например ДСК сега дава кредити с 12% лихва, като нормалната е 16%.
Факт е обаче, че към кредитите на ДСК интерес са проявили едва 140 лекари, а
банката е отпуснала до момента едва 6 заема
Всички банки са консултирани от експерти на НЗОК, които освен насоки кое колко струва и за какъв пакет може да се отпуска кредит, дали и гаранции и анализ на приходите на докторите и доказали на банкерите, че джипитата са в състояние да върнат парите. Въпреки това засега търговските банки се въздържат да отпускат кредити за лекари.
Обещаваните от касата заеми с пари от Световната банка за апаратура ще са факт едва следващата година. А лекарите ще са длъжни да представят пълното оборудване, за да преподпишат договорите си с НЗОК преди 1 януари. Чак догодина ще бъде създаден фонд за кредитиране на лекарите от доболничната помощ. Те ще могат да получават 5-годишни кредити, с които да изплащат оборудването за кабинетите си. Върнатите пари отново ще отиват за кредити на други лекари.
Търгове или специални борси за продажба на апаратура на старо няма, няма и централизирани магазини на касата или лекарския съюз.
Предложенията на фирмите варират между 10 500 лв. и 11 500 лв. за първоначалното пълно оборудване по изискванията на здравната каса, твърдят столични лекари.
"Никой и не мисли за тази оферта
Или едно по едно си ги набавяме, или ще се кооперираме", твърди д-р Радмила Арсова от 26-а поликлиника в "Люлин". Никой не ги е известявал и за нисколихвени заеми.
От апаратурата за 11 000 лв. в момента повечето доктори разполагат с оборудване за около 1000 лева - спешен шкаф от 400 лв., бинтове, марли, документация и по нещо от специалността, която са упражнявали преди 1 юли, установи проверка по бивши столични поликлиники.
"В момента на пазара има страшен дъмпинг на пазара и лекарите могат да се възползват от това", смята шефът на здравната каса Бойко Пенков. С едномесечния си доход те можели да си купят електрокардиограф. Имало фирми, които продавали апаратите за 1200 лв.
"Как да събирам за апаратура?! 2500 лв. струва само ехографът. За три месеца от касата авансово съм получила 2100 лв. От тези пари всеки месец 80 лв. са за наем, 220 лв. за заплата и осигуровки на сестрата, 70 лв. за осигуровките на самия лекар, 30 лв. - за счетоводител, 400 лв. са спешният шкаф и чанта, попълването на които ежемесечно с ампули, бинтове, спринцовки струва около 30 лв., бланките и отчетите пред касата са също 30 лв.", сметна докторка от 22-а поликлиника, сега ДКЦ. "Останаха ми 400 лв. в банката - ако това може да се нарече спестено за оборудване", обясни лекарката.
"Мога да взема пари назаем от приятели, но не смятам, че всичко това ми е нужно", продължава тя. " Аз съм педиатър и цял живот с това съм се занимавала. Как мога да прегледам простата, например? Това и като студентка не съм го правила на упражненията", реди бившата детска лекарка.
"Ами клиничната лаборатория, дето трябва да я имам задължително? Това вече е смешно. Как аз с тази проста мивка в кабинета мога да правя лабораторни изследвания? Вие влизали ли сте в лаборатория - с всичките й мивки, плотове, вани, химикали. И къде да го сложа това - в кабинета от 15 кв.м. ли? А там би трябвало да поместя и гинекологичния стол, кантара, ръстомера, стерилизатора, превързочната, ЕКГ-то. Май никой не е мислил, като ги е искал тия неща", смята лекарката.
"Ако е вярно, че от новия договор няма да отпаднат поне част от тези изисквания, абсурдът продължава. Пък и щели да ни глобяват. Ами да глобяват, щом смятат, че тъй ще тръгне реформата", заключава докторката.