Отсега е ясно, че и тази година ще повторим, а може и да надскочим, печалния рекорд от милиард и нещо долара пасивно търговско салдо, достигнат през 1999 г. Така за пореден път ще докажем икономическата теорема, че валутният борд е най-бързият начин една страна да разсипе износа си и да се обърне в удобен пазар за чуждите вносители. Но трета година мина откак левът е вързан към главната европейска валута, а няма белези за преодоляване или поне за отслабване на негативната тенденция в платежния баланс. Това иде да посочи, че



бордът не е единствената причина



за неуспехите ни на международния пазар. Далеч по-пагубно влияние има доктрината за "външнотърговска преориентация", според която България трябвало да търси нови пазари за износ, след като досегашните са загубени. Модерно стана да се говори как българските стоки щели да излязат не къде да е, а главно на европейските пазари, как щели да преплуват през любимия на сърцата ни Атлантик, да стигнат богатите пазари на САЩ и да нахлуят в Латинска Америка. Тази утопия трябва да се е пръкнала в някой болен чиновнически мозък, завладян от налудната представа, че стоковите потоци могат да се обръщат накъдето ни скимне да пишем в някоя програма. Да вярваш, че е възможна диаметрална промяна на посоката на движение на основните потоци стоки и услуги, значи да не разбираш, че



и в икономиката има гравитация,



която кара въпросните стокови потоци да текат от страните, където разходите за производство на въпросната стока са най-ниски, към онези страни, където същата стока въобще не се произвежда или се произвежда с по-високи разходи. Този закон за икономическата гравитация впрочем е бил познат на патриарха на модерната икономическа наука Адам Смит още през 1776 г., когато пише за него в "Богатството на народите". Всъщност богатството на народите се дължи на умението им да търгуват, като произвеждат стоките, които могат да правят по-евтино и по-добре, и като ги продават на онези пазари, където ги насочва силата на икономическата гравитация. Обратно, бедността на народите ще да се дължи на неумението им да направят тази проста сметка. Да мислиш, че стопанската специализация на страната може да се обърне толкова бързо, колкото родните политици въртят опашка, е като илюзията да накараш



Марица да тече нагоре към Рила.



Достатъчно е бегло да погледнем стопанската история на нашите земи, за да разберем очевидното: че главните икономически потоци през "тази страна" текат от запад на изток-югоизток. Регулярните сведения за стопанството на България от ХII век насам сочат, че нашата отколешна специализация е свързана с внос от Европа и износ на югоизток - към пазарите на Турция и Близкия Изток, и на изток - към пазарите на Русия. Ако се замислим, ще съзрем същата насоченост на външната ни търговия много векове по-рано. Та нали и децата знаят как започнали войните на Симеон Велики с Византия (защото императорът преместил тържището на българите от Цариград в Солун, т.е. опитал се да отклони потока на търговията от естественото русло на икономическата му гравитация и да го насочи от югоизток на юг). Сред мислещите е общоизвестна тайна, че същата е



икономическата причина за турското робство



на България, продължило 5 века без съществена съпротива. Работата е там, че българският производител се е чувствал доста уютно в Отоманската империя, която му е гарантирала безпрепятствен излаз на естествения му пазар по гравитационния талвег в югоизточна посока.

Ако ни е дал Бог ум да се поучим от логиката на науката или поне от собствената си стопанска история, време е да спрем експериментите на тема "географска преориентация на българския износ" и да натирим към родните им ферми говедата, които ръчкат българската икономическа политика в тресавището на едно невъзможно преструктуриране. Време е да разберем също, че



всеки пазар е добър,



щом приема стоката ти и плаща за нея добра цена. Нито желанието ни да бъдем демократична страна с пазарна икономика, нито щението да ни приемат в Европа ще пострадат, ако нашият износ остане насочен в естествените си посоки - на изток и югоизток. Разбира се, няма да е лесно да се възстановят българските позиции на естествените ни пазари. Това не е по силите на отделната фирма и изисква цялата икономическа политика и дипломацията да следват тази цел. Това ще е възможно, ако имаме държавна власт, способна да разпознае естествените интереси на страната и да се заеме да работи за тях.