|
"бютифул кънтри"?
Едва ли в "Обеля" ще го каже, и в "Овча купел" едва ли ще го каже, хич няма да се присети и в кв. Факултето да го изтърси... А пред "Невски" ще каже - и още как! Там един такъв по първа ръка чужденец и кураж ще се отпусне да ти вдъхне, и Паисия ще ти натърти с бодър каубойски патос.(От него кубе вардеха Чужденеца и осмина снайперисти, да не стори глупост някой прекалено окуражен.)
При това положение, когато всичко се обърка, нетърпимо е и кубетата да се лющят тъжно като окислена политическа сила.
Та "Александър Невски" не е само храм, а символ. Оттук и ропотът народен стига до Господа по-силен; оттук дори и до парламента може да доехти понякога. Оттук и власт се събаря, оттук и херувикото се лее по-сладко... Е, може ли тогаз храмът да вехне по-бързо дори от мушкатото на бленувания европейски стандарт?
Не, не и не! Затова властта с въздишка бръкна в джеба и извади злато за църквата. В чий джеб бръкна ли? Хайде сега и вие... Че тя свой джеб няма - зашит е от собствената й съвест. За да не се изкушава да туря в него нещо повече от спестени командировъчни. Бръкна в нашия. Да не ви се свиди? Не, нали. За храма може.
Четири килограма злато горе-долу
ще отидат, за да светнат кубетата като нови. Засега работата ще струва около два и половина милиона лева. Чевръсто и сръчно под небето се трудят работниците на "Реставрация" ЕАД. Организират ги инж. Пламен Трошев, ръководител на обекта, и главният инженер на фирма "Реставрация" ЕАД Хрисим Златарев. Тях пък организира изпълнителният директор на фирмата Наташа Тодорова. Наташа Тодорова е жена симпатична, елегантна, но строга. Хората й имат страха и когато се чуе, че идва на проверка, редиците се стягат. Тодорова се е понапатила от журналя, министърката Москова я е мъмрила за разни публикации из медиите, та жената има не едно, а три наум, когато я наближавам с пряка атака. Веднага бърза да сподели как журналистка от голям столичен вестник написала, че за ремонта вместо облицовъчен камък "Верде Гватемала" ще се карат камъни чак от Гватемала. Министерството на културата, което ката ден чете внимателно всичко за себе си в пресата, макар често с уплах и отвращение, скочило. Как от Гватемала? Ще кажат, че е поредната разсипия! "Направо ще ме уволнят заради тия журналисти", шегува се скръбно Тодорова. Дето се вика, иди обяснявай на министърката, че нямаш сестра. Та г-жа Тодорова бе любезна да сподели,
че парите за ремонт са само бюджетни
Ни фирми дали, ни църква дала, ни чужбина дала. Питам наивно - защо народът не е дал, защо не е организирана дарителска акция. Тодорова резонно пояснява, че народът е беден и няма пари. После допълва, че храмът и преди 80 години е построен главно от държавата, защото и тогава народът бил беден. "Някой ще каже, че с тия пари можеха да се хранят много домове за сираци, знам...", бърза Тодорова да превари евентуални популистки нападки. Аз й казвам обаче, че с тия пари биха могли да се купят и мерцедеси.
Влизаме в диспут - Тодорова брани колите на ръководителите, аз апелирам те да се возят в по-скромни возила. Консенсус се получава едва когато заговаряме за фасадите. Трябва закон, който да вади хората от къщите, ако не си поддържат сградите в хубав вид, казва Тодорова, и аз съм съгласен. Закон за поддръжка на дома. Българинът има навик да си хвърля боклуците, където му попадне, пък после да вика, че общината трябва да му го чисти - съкрушава се шефката по повод хигиенните навици на сънародниците. То че е вярно, вярно е.
Но пък общината не е ли и тя донейде българин?
- въпрошавам аз. И в тази връзка: като е построила държавата "Александър Невски" и като дава бюджетни пари да го ремонтира сега, то парите не са ли пак от джеба на същия българин? Ей в тоя дух на мисли се върти беседата, но покрай това следва да добавим за читателя, че "Реставрация" ЕАД има опит в тия историко-художествени работи. Вече са ремонтирали аулата на СУ "Св. Климент Охридски", къщата на Борис Христов, Рилския манастир, Военноисторическия музей във Варна и много още обекти.
За златото. Тодорова не се наема да гарантира колко ще издържи то. Вероятно поне още половин век храмът няма да се ремонтира основно. Последната позлата е правена през 1956-1959 година, но още през 1962 г. почва да пада - за велико изумление на руските специалисти. Като кафеджийска лакърдия се носи, че талантливата ни музиковедка Розмари Стателова, колчем минела през площада, си отчегъртвала по парченце от кубетата... (За които не я познават, ще кажем, че г-жа Стателова се слави с високия си бой.)
Гордост на Тодорова, пък и на екипа е новият тип скеле покрай купола.
"В България няма такъв тип скеле",
споделя инж. Пламен Трошев. То е изнесено във въздуха и е строено конзолно. Проектът е немски и е изпълнен с немска перфектност. Когато човек се изкатери по извитата като охлюв стълба до камбанарията и се озове върху купола, то се оказва, че всичко е сигурно и стегнато. Конструкцията е проверена с динамометричен ключ. Скелето е направено за три седмици, хидроизолирано е с армиран найлон, започната е и топлоизолация. Снемането на пластовете от по-високото кубе е почти привършило. За да се започне позлатяването, е необходимо да се работи с климатици - на температура от 18 до 22 градуса и между 45 и 55% влажност на въздуха. Пламен допълва, че накрая ще се измие и фасадата на пароструйка, така че храмът да светне отвсякъде.
Самият Пламен Трошев е известен специалист - работил е в Германия дълго време, към този обект го е привлякло не заплащането, ами възможността за по-естетически изпълнения. Той е любител на природата, скиор и чуден фотограф, може би затова философски споделя:
"Най-трудно е човек да проумее колко му е добре
Красотата е край нас."
Връз кубето на "Св. Александър Невски" това изобщо не звучи дискусионно.
Нека накрая честно си кажем - по-добре кубетата да блещят, отколкото съвсем да се скапят. В тази връзка няма да натякваме на властта, че харчи парите ни.
Ако не се злоупотреби твърде с доверието ни, може накрая да турим долу и една плоча: "Сиii работи се извършиха при управленieто Москово и Костово, да се светят iмената им."
|
|
|
|