На 5 септември 1999 година в израелските градове Тиберия и Хайфа по едно и също време прозвучават два взрива. Загинали са трима палестинци, които са подготвяли мощни бомбени атентати на автобусни спирки. Но бомбите им гръмнали по пътя към местата на терористичните актове. Както станало ясно в хода на следствието, терористите били подведени от часовата разлика. Подготовката на бомбите (настройването на часовниковия механизъм) била направена на територията на Палестинската автономия, където действало лятното време, а непосредственото осъществяване на терористичните акции било поверено на араби, живеещи в Израел, където действало зимното време. В резултат бомбите се взривили час по-рано и тримата палестинци се оказали първите официално признати жертви на есенната смяна на времето.

---------------------------------------



За първи път за цената на слънчевата светлина се замислил американският посланик в Париж, световноизвестният учен и общопризнат баща на американската демокрация Бенджамин Франклин. През пролетта на 1784 година, докато бил много болен, Франклин често си спомнял за дома и за баща си, собственик на свещолеярна в Бостън. Сметката за потреблението на свещи в Париж го навела на удивително откритие: ако светлата част от деня продължаваше поне с час повече, то за година щяха да бъдат спестени 90 милиона свещи на стойност 1 милион златни франка.

Бенджамин Франклин не обърнал особено внимание на своето откритие. Споменал го в памфлета, посветен на борбата за смяната на белоглавия орел с пуйка в герба на Съединените щати. Затова пък сега го смятат



за изобретател на лятното време



и това негово достижение се поставя наред с другите: създаването на университета в Пенсилвания, съавторството в написването на Декларацията за независимостта и конституцията на САЩ, а също и изобретяването на гръмоотвода. След Франклин обаче никой дълго време не се замислял за рационалността в използването на дневната светлина...

Една сутрин на 4 май 1906 г. лондончанинът Уилям Уилет, минавайки по улиците на Лондон, забелязал, че макар слънцето вече да е изгряло, почти всички къщи са още със залостени прозорци. Уилет размишлявал върху този феномен почти година и през 1907 публикувал съчинението "За разпространението на дневната светлина". В него за първи път предложил стрелките на часовниците да се преместват с 20 минути напред всяка първа неделя на април и да се връщат назад през първата неделя на октомври.

Оттогава чак до смъртта си (през 1915 г.) Уилет непрестанно призовавал властите да се отнасят пестеливо към дневната светлина, а през 1909 г. даже взел участие в разработването на законопроект за британското лятно време. Законопроектът няколко пъти бил внасян в парламента, но всеки път бил отхвърлян.

За предложенията на Франклин и Уилет заговорили сериозно чак със започването на Първата световната война. През 1915 г. в Германия, а през следващата и във Великобритания с цел да се спести гориво бил въведен план за пестене на дневната светлина. През следващите три години тази практика била разпространена практически във всички воюващи страни с изключение на Русия. Американският термин daylight saving time ("пестящо дневната светлина време") и абревиатурата му - DST, станали широко разпространени. DST обаче се асоциирало с други омразни военновременни нововъведения като купонната система и в момента, в който войната свършила, лятното време било отменено.

Въпреки това опитът с лятното време вече бил налице и със започването на Втората световна война DST отново било въведено във всички воюващи страни (пак с изключение на СССР). Разбира се, не минало без нововъведения. Във Великобритания дори



било въведено двойно лятно време



- стрелките се местели с по час напред през април и юни, а назад - през август и октомври. В САЩ през 1942 г. президентът Рузвелт въвел т. нар. национално военно време: лятното време действало кръглогодишно.

Впоследствие кръглогодишно лятно време се опитвали да въведат и други страни. Например във Великобритания то действало през цялата година от 1968 до 1972 под името "британско стандартно време", а в Йордания и до днес DST продължава цяла година.

Сега лятното време е станало толкова обичайно, че даже слънчевите часовници се произвеждат едновременно с две скали: за стандартно и лятно време. DST е прието в почти 70 страни по света и почти във всяка страна има противници и привърженици.



Противниците



Те настояват: няма доказателства за това, че DST носи съществена икономическа изгода, но за сметка на това носи доста неприятности. Даже официалните данни на Министерството на транспорта на САЩ, едно от най-компетентните по този въпрос, говорят за съвсем незначително намаление в потреблението на електричество. При това то може да идва от факта, че през лятото по-малко американци се отопляват с ток. Затова пък неудобствата, предизвикани от смяната на времето, са известни на всички. Например, че трябва да се нагласят всички часовници вкъщи. А в много страни, сред които САЩ и Канада, всички влакове спират в нощта на смяната, за да не пристигнат час по-рано или по-късно.

Но това са само видимите проблеми. Канадската полиция например всяка година фиксира ръст на броя на пътно-транспортните произшествия с 80 процента в първите седмици след минаването към лятно време, на което съответства подобно снижаване на ПТП след минаването към стандартно време през есента. Борсовите анализатори на свой ред са забелязали, че в първия понеделник след превъртането на стрелките се наблюдава спад на борсовата активност. И накрая именно смяната на часа в болниците води до повече неприятности, свързани с невниманието на обслужващия персонал. Всичко това, твърдят противниците на DST, е пряко следствие от намесата на държавата в естествения ход на времето.



Привърженици



Главният аргумент на привържениците на лятното време е икономисването на електроенергия и енергоносители. По данни на щатското транспортно министерство всеки ден след въвеждането на лятното време потреблението на електричество пада с 1 процент. Но работата не е в икономията. Привържениците на лятното време твърдят, че то изпълнява и важна социална функция. От началото на действието на лятното време количеството на престъпленията пада с 10 процента. Не трябва да се забравя и за милионите хора, страдащи от кокоша слепота, за които лятното време е възможност да се намират един час по-дълго на улицата и да водят активен живот.

Привържениците на запазването и разпространението на DST са великолепно организирани и разполагат с огромни ресурси. Обединява ги американската Коалиция за DST, основана преди няколко десетилетия. Тя върши огромна възпитателна работа сред жителите на Щатите и други страни.

Мощта на коалицията и нейните съюзници в много страни е обяснима. Тя се финансира от едри компании, за които лятното време означава допълнителни доходи. За пример служат собствениците на супермаркетите и магазините, специализирани в продажбата на битова техника. Увеличаването на техните доходи е свързано с минаването на лятно време - просто жените могат да пазаруват в тези магазини до по-късно вечерта. А представителите на производителите на оборудване за барбекю твърдят, че след старта на лятното време обемът на продажбите им се увеличава с 15 на сто.





----каре---



Как местят стрелките по света?



Преходът от стандартно към лятно време се практикува в повече от 70 страни по света. Горе-долу еднаква е датата за края на лятното време - последната неделя на октомври (а за страните от Южното полукълбо - последната неделя на март). Датата на минаване към лятно време обаче силно се различава: в 42 страни от Европа плюс Русия и Монголия това е последната неделя на март, в САЩ, Канада, Мексико и страните от Карибския басейн - първата неделя на април, в повечето арабски страни - последният петък на април. В някои страни като Куба, Ирак и Сирия минаването на лятно време става на 1 април независимо от деня от седмицата. В Израел денят се определя всяка година през март или април. На територията на Палестинската автономия действат отделни правила - лятното време започва в първия петък на април и свършва в първия петък на октомври.

В страните от Южна Америка лятното време продължава от първата неделя на октомври до последната събота на февруари, а в Австралия и повечето тихоокеански държави - от последната неделя на октомври до последната неделя на март.



Текст снимки:

1. За идеята си да се икономисва дневната светлина Франклин не получил и сто долара, затова пък днес ликът му краси въпросните банкноти.

2. Как на Биг-Бен превъртат стрелките за лятното време лондонският борец за тази кауза Уилям Уилет не доживял да види, защото това станало след смъртта му.

3. От началото на Втората световна война всички воюващи страни без СССР започнали да въвеждат лятно време.