|
Корените на японската борба сумо се крият още в най-дълбока древност. В китайските исторически и литературни паметници от края на I хилядолетие пр. н. е. се говори за бойното умение сянпу, което в съвременното звучене на японски се произнася сумо. Първите официални данни намираме в "Аналите на Япония" (Нихонги, XVII в.), според които първият двубой в сумо се състоял през 230 г. пр. н. е. в провинция Идзумо. Хрониките описват как Номи-но Сукуне със съкрушителен удар с крак в ребрата премазал гръдния кош на своя противник, след което яростно скочил върху изгубилия съзнание воин, като го стъпкал и изпотрошил тазовите му кости. Сукуне бил провъзгласен за първия шампион по сумо и по-късно станал свещен покровител на японските борци.
През 812 г. борбата сумо била включена в "Правилника за придворните церемонии". Около 1200 г. и по време на властта на военните самурайски владетели - шогуните - състезанията по борба влезли в състава на самурайския трибой заедно със стрелбата с лък и стрелбата от препускащ кон. Приблизително през XII в. настъпило
разделянето между спортното и бойното сумо
Въз основа на древното сумо по-късно започнали да се появяват нови видове бойни изкуства, сред които и добилото особена голяма популярност джу-джуцу.
Златен век в развитието на сумо отбелязва епохата Токугава (XVII в.), когато прекъсването на междуособните войни дава възможност за небивал разцвет на културата, занаятите и търговията. Състезанията по сумо станали едно от най-любимите развлечения на гражданите, а славата на могъщите японски борци можела да се сравни единствено с днешните световни футболни звезди. Утвърждават се 72 канонизирани техники на борбата, самият ритуал на двубоите, както и правилникът за провеждането им, достигнал непроменен до наши дни.
За ринг служи подиум около 10 кв. м, върху който е очертан кръг. Подиумът е поставен на здрава глинена основа и е ограден с дебели въжета от оризова слама. Победител е този, който принуди противника да излезе от кръга или да докосне пода с която и да е част на тялото (вкл. ръка или глава). Правилата днес строго забраняват всякакви удари с юмрук, пръсти, саблени удари, ритници в гърдите и корема, а също и атакуване на гърлото и слабините. В сумо няма категории, така че често се наблюдават срещи между неравностойни партньори. Често решаващо е значението на по-голямата маса. Участниците в турнира се разделят на два отбора - "Изток" и "Запад". Списъкът на борците се оглавява от петте висши ранга в категорията макуучи, начело на които стоят абсолютният шампион (йокодзуна) и шампионът (одзеки).
Титлата абсолютен шампион (йокодзуна)
е учредена преди около 300 години, като оттогава до днес с нея са удостоявани не повече от 50 борци. Турнирът се открива със схватки на борците от нисшите рангове и завършва с финална среща на шампионите. Ритуалът на откриване на игрите, движенията на борците и облеклото им съдържа много скрита символика от шинтоистката религия за изгонване на злите духове. Йокодзуна пляска с ръце, за да привлече вниманието на боговете, протяга ги настрани с обърнати нагоре длани, за да покаже, че не носи оръжие, повдига първо единия, после другия си крак, като силно тропа по подиума, за да прогони нечистите сили. В края на състезателния ден специално избран млад борец от висшите рангове изпълнява ритуален танц с лък, който символизира тържеството на победата, благодарността към императора и съдиите. Преди схватката борците обикалят ринга и го поръсват с пречистваща сол, като за един ден борба на подиума се натрупват около 15 кг сол. Непосредствено схватката се предшества от психологическа борба - шикири. Стиснали юмруци и приведени напред, двамата борци се приближават и
напрегнато се взират заплашително очи в очи
на разстояние около 60 см един от друг. Едва през 1950 г. времето за тази борба на волята е ограничено до 2-4 минути. Самата схватка трае 5-7 минути и изобилства с напрегнати моменти, което личи особено ясно от исполинските размери на участниците. Несъмнено най-сензационното са телата на самите участници - борците сумо. Те безспорно поразяват със своята мощ, здраве, величие и неочаквана гъвкавост. В клубовете по сумо се приемат деца между 10 и 15-годишна възраст.
Оформянето на тялото на бореца става изключително по време на тренировките чрез постепенно увеличаване на мускулната маса и килограмите, които днес могат спокойно да надвишават 200 кг. Невероятно изтощителните тренировки и специалният режим на хранене осигуряват поразителни резултати. Един борец сумо изяжда храна, колкото шест или седем души нетрениращи. След прекъсване на състезателната си кариера много рикиши успяват да си възстановят нормалното тегло и да се превърнат в обикновени хора.
Освен храненето тук важна роля имат масажът, водните процедури, упоритите ежедневни упражнения за гъвкавост, които позволяват угоеният борец с лекота да направи мост, шпагат и др. подобни сложни фигури. Особено внимание отделят борците на екзотичните си прически и своеобразната красота на своите тела, като полаганите усилия могат да се сравнят единствено с тези на японските гейши. Кокът на главата по мнението на специалистите е не само атрибут от традиционния декор, но и служи за амортизатор на удара при падане. В цяла Япония майсторите на такива прически са не повече от 30, така че много от школите ползват услугите на обикновен бръснар.
Въпреки митичния ореол на национални герои след 1957 г. борците по сумо се водят на обикновена заплата и имат равни права със служителите от държавните учреждения в Япония. Само малка част от тях - около 900 от активно състезаващите се рикиши - получават допълнителни доходи под формата на парични награди и еднократни субсидии.
|
|