|
Малко преди големите пожари в страната ни се върна първият взвод, който бе на мисия в Косово. Косово е все още зона на военни действия. Момчетата обаче не получиха кой знае какви отличия. Така беше и с тези от Босна, и с тези от Камбоджа.
Какъв ли подвиг трябва да извърши униформеният, за да получи най-голямото поощрение в армията - поименно хладно и особено огнестрелно оръжие - пистолет "Макаров", "Лама", "Кехлер и Кох" или ловна карабина с оптически мерник? Би трябвало да е нещо много велико - като да обезвреди атомна бомба в последните десет секунди на обратното броене. Или може би да е съветник на министъра, негова скретарка, шофьор? Или да е негов началник? Или просто приятел, банкер, който отпуска кредит, или строителен бос?
Статистиката, която за първи път ще прочетете в "Сега", поне показава, че
министрите имат различен усет към подвига
Ако се върнем към законовите основания, поощренията са уредени в Дисциплинарен устав. Награждаването с огнестрелно оръжие спада към гл. II "Поощрения". Най-незначителното поощрение е обявяване на благодарност пред строя, а най-високото е награждаване с поименно хладно и огнестрелно оръжие. Разбира се в поощренията не влизат ордените и медалите, които са уредени в други текстове.
С оръжие могат да награждават министърът на отбраната, неговите заместници, шефът на генералния щаб.
За да разберем мотивите, трябва да надникнем пак в устава, за да видим целите на поощренията. А там пише, че те "са важно средство за възпитание на военнослужещите и за укрепване на военната дисциплина". Та във връзка с това големите началници са намерили доста широк спектър от хора, които могат да дисциплинират войската.
Историята започва с Добри Джуров. Той е бил министър на отбраната 18 години. Тогава явно малко са били хората, дето им е трябвало оръжие, пък и може би БКП се е страхувала да дава на този и онзи, за да не вземе от някой стар партизанин да се пръкне нов Горуня.
Въпреки това
бай Добри е наградил с пищови около стотина души
Някои от тях потъват в секретните архиви. От явните повечето са генерали и старши офицери, навършили 50 или 60-годишна възраст и служили на сравнително високи длъжности. Разбира се има награди за отличили се спортисти и писатели. Най-известното име сред наградените извън армията е на писателя Веселин Андреев.
Арсеналът, който е използвал Джуров е предимно от пистолет "Макаров", но е раздал и няколко западни образци като "Валтер", "Лама", "Берета" и няколко револвера за спортна дейност.
Чавдарецът пада от власт и на негово място на бързо сядат Йордан Мутафчиев, а сетне и Димитър Луджев. Двамата обаче са толкова заети, че никого не награждават. Тяхната грешка е поправена от не по-младия от бай Добри, но определено недокоснал се до властта до този момент Александър Сталийски. Човекът, който риташе в омайно състояние червения килим в министерството, защото бил поставен от комунистите, за да го спъват, седя на креслото в красивата сграда на ул. "Васил Левски" 3 от 20. V. 1991 г. до 4. I. 1993 г.
За 7 месеца и 14 дни той успява да намери 43-ма герои, които да даде за пример на войската. Те са преди всичко съпартийци от висш ранг, приятели, кметски наместници, чужденци и още по важни - като личния шофьор. Пистолетите са предимно западни като "Рюгер", "Лама" и тук-там "Макаров".
Първото име, което се набива в очи от списъка на Сталийски е на Кеворк Кеворкян. Много е вероятно той да е награден заради събирането на пари за фонда "Войнишки паметници".
Общо взето
героите на Сталийски са пъстри
по отношение на обществен статус. От единия край на алеята на славата е застанал премиерът Филип Димитров, който е получил револвер "Лама". Следват го министрите Румен Биков и Йордан Соколов, които също са препасали разни лами и рюгери. От другата страна обаче е застанал явно далеч по-достойният герой старшина Любен Любенов, който може да е неизвестен, но сигурно е направил нещо велико, щом за няма и няколко седмици е поощрен два пъти. Първият път - с "Макаров", а сетне и с 9-мм "Рюгер".
Сталийски намира смели хора и сред кметските наместници в общините "Овча купел" и "Витоша" - Георги Михайлов и Петър Милев. Накрая на мандата си той поощрява и депутати. Дали заради героичното му гладуване или заради стиховете му министърът награждава Едвин Сугарев с един прекрасен 6,35 мм. патлак "Астра". Същото оръжие е получил и покойният Стефан Савов. Следват Христо Бисеров и прочулия се както спестовник Маргарит Мицев.
Сталийски прекрачва границите на малката като една човешка длан България и намира достатъчно достойни чужденци, които са подпомогнали българската армия и националната ни сигурност. Така 11 албанци, 6-има французи и 2-ма македонци са наградени с огнестрелно оръжие. Мандатът на Александър Сталийски свършва, но традицията продължава.
Например политиката министрите да награждават своя пряк шеф - премиера. Така следващият МО шеф Валентин Александров поощрява шефа си Любен Беров със скромния "Макаров". Скромен, защото като се погледне списъкът от наградени и арсеналът, който е раздадл на 178 души, премиерът направо е низвергнат.
Вальо Казака сяда на креслото на 4. I. 1993 г., за да стане от него чак на 17. X. 1994 г. За 1 година и 10 месеца е издал 138 заповеди. Това са много чужденци, хора във висшия ешалон, дипломати у нас, юристи, негови заместници, лични приятели, министри, лекуващи лекари, верни офицери, депутати. За първи път с оръжие е наградена и жена.
Пистолетите са най-различни марки и калибри, според случая и заслугите.
Александров разнообразява наградите, като прибавя към тях и ловни карабини
Някои от хората са наградени по няколко пъти, вероятно заслужено.
Впечатляващо е, че сред многото достойни цивилни има и един истински военен герой, пред чиито заслуги явно бледнеят достойнствата на генерали, министри, че дори и президент. Та така: в рамките на по-малко от месец полк. Георги Евтимов е поощрен три пъти с огнестрелно оръжие. Вярно е, че в заповедите вторите имена са различни - Станков, Станков и Станев, но се касае за една и съща личност. Евтимов е поощрен заради заслуги и заради укрепването на националната ни сигурност. Полковникът, който по това време е и оръжейник на военното министерство, е получил от министъра 9-мм "Зиг Зауер", една ловна пушка "Збройовка" и накрая на месеца (вероятно е извършил по-малко блестящ подвиг) скромен "Макаров".
В дългия списък от пет страници се виждат и други прелюбопитни герои.
Първите, които Александров награждава са бившите министри на отбраната Йордан Мутафчиев и Димитър Луджев. Под номер 5 обаче се появява и представител на женския пол. Главният редактор на сп. "Български военен преглед" Галя Божкова получава 6,35 мм. пистолет "Астра". И други
дами са хванали горещото оръжие за хладната дръжка
Например поощрената журналистка Корнелия Божанова и военните служителки Малинка Георгиева и Валерия Христова.
Министърът награждава няколко пъти шефа на Генщаба Любен Петров, което не му пречи после да го увлони докато е в командировка. Александров не пропуска да въоръжи, при това два пъти прокурора Милчо Дойчинов. Единият път с пистолет "Астра", а вторият път с револвер "Лама". Може би и без тях щеше да стане белята, но някъде през 1995 г. прокурорът застреля сина си с един от подарените му пистолети, а минута по-късно се самоуби.
Министърът, който твърдеше, че болшевишкото племе е неизтребимо, е награждавал с пищови доста бивши комунисти, като Бриго Аспарухов или ген. Кирил Мазнев, например.
И ако е ясно защо едни министър може да връчи пистолети на колегата си от вътрешното министерство Виктор Михайлов или на вицепремиера Евгени Матичнев (даже два), макар да не му е работа, то е трудно да си представим какъв подвиг е извършил кметският наместник на ТОА "Изгрев"- София Евгений Стефанов Бакърджиев или строителният предприемач Димитър Барбуков.
Може и да намерим разумно обяснение защо е въоръжен режисьорът Георги Дюлгеров и дори старшина Иван Костов, шеф на военния стол. Но как да потърсим достоен подвиг за игумена на Бачковския манастир епископ хаджи Наум.
Вероятно е искал да отстрелва дяволи по нощите
и заплакал на рамото на министъра, след което е получил пистолет "Макаров".
Наред с няколко лекари от военна болница пистолет е получил и отговорният секретар на сп. "Сигнал" Божидар Илиев. Разбира се, сред достойните има и по-достойни - президентът Желю Желев и почти всички шефове на оръжейни фирми. Вальо Александров е наградил и своя заместник Бойко Ноев с един прекрасен "Зиг Зауер" малко преди да го изгони от министерството.
Военният министър на Любен Беров е наградил и 54 чужденци, вероятно като "важно средство за възпитание на военнослужещите и за укрепване на военната дисциплина".
След Казака в сградата на МО влиза сегашния министър на отбраната Бойко Ноев, но като служебен шеф. По времето на правителството на Ренета Инджова той остана в МО за 3 месеца и 11 дни - 18. X. 1994 г.-29. I. 1995 г.
Познайте дали е наградил бившия си шеф Александров! Естествено, че не. За сметка на това обаче Ноевият служебен период е бил златно време за глава "Поощрения" в Дисциплинарния устав. Сегашният министър се е позовавал на нея веднъж на всеки три дни.
Освен своя кръг от съветници и няколко министри от кабинета, той поощрява и достойните състезателки по спортна стрелба Весела Лечева и Мария Гроздева. Трябва да се признае, че Ноев общо взето се е придържал към по-строг подбор, макар сред наградените герои да има и малко далечни на армията секретари на други министерства и бодигардове от НСО.
Нещата обаче се обръщат, щом човек стигне до името Христо Александров Александров, познат повече като пловдивския брокер и Ицо Салфетката. Бившият шеф на "Агробизнесбанк", когото сега прокуратурата издирва заради неправомерно раздадени кредити е може би някъде в Доминика. Той вероятно не е избягал там с подареният му револвер МП77,357 "Магнум", но брокерът трябва да виси на ухото на Ноев по време на сегашния му мандат - да внимава кого награждава.
Служебният министър не е пропуснал да поощри два пъти своя заместник Димитър Павлов, който сетне му връща жеста, когато става министър при Жан Виденов.
Митьо Доброто, както го наричат военните, сяда на министерския стол на 30. I. 1995 г. където кротува до 12. II. 1997 г.
Първата награда, която той връчва, е... точно така - на Бойко Ноев.
Ноев получава като подарък ловна карабина "Ксилифор",
родно производство. Патриотизмът при Павлов е силно изразен, защото арсеналът, който той раздава е предимно българско производство.
Соцминистърът не пропуска да награди и своя колега шеф на МВР Любомир Начев. След това го награждава още един път и сигурно щеше да счупи рекорда от три огнестрелни поощрения ако МВР-шефът не беше се издънил и не бе сменен от покойния Николай Добрев. Така или иначе Начев получава един след друг пистолет "Аркус" и 7,62 мм ловна карабина "Мазалат" с оптически мерник. Ловджия се извъжда и вицепремиерът Кирил Цочев и адмиралът от флота Васил Янакиев, които са наградени с ловни карабини съответно "Сайга" - 410 и "Браунинг".
Павлов подържа традицията на предшествениците си да се натяга на шефа и подарява пистолет "Кехлер и Кох" на премиера Виденов. Подържа и традицията да награждава чужденци, като от 49 поощрени чуждоземци 39 са били руснаци.
Кметът на Пловдив Гарабед Томасян явно е бил по-миролюбив дори и от игумена на Бачковския манастир, защото вместо пистолет е получил една видеокамера "Панасоник".
Сънародникът му Еди Оханес Минасян обаче едва ли ще остане в аналите като най-кроткия арменец. Минасян, който се прочу с това, че осъди БТК заради грешни сметки и гръмна крадец на коли при самоотбрана е бил награден от министър Димитър Павлов с пистолет "Макаров". Скромно, но от сърце.
Така само
четирима мнистири са подарили за подвиг в мирно време повече от 350 единици огнестрелно оръжие
Трябва да се има предвид, че награди са раздавали и заместник-министрите и шефовете на Генералния щаб. Може и да са имали основания или поне тайни помисли. Но, както би попитал поетът, къде е тук офицерът, сержантът, войникът. Защото тази прословута глава "Поощрения" в дисциплинарния устав е създадена да мотивира хората, които всеки един миг от живота си могат да бъдат повикани и хвърлени в огъня, бил той от подпалени гори или от чужда армия. То и затова се казва "поименно огнестрелно оръжие", защото те нямат проблеми с оръжието. Поименното означава чест, отбелязване на нещо много сериозно като постижение. Точно затова истинските военни рядко ги награждават с "поименно оръжие". Точно за това и списъците, с които редакцията разполага и ви запозна са гротескни. Подаръци за услуги.
КАРЕ
КОЕФИЦИЕНТ "ПОДВИГ"
Общо за 228 месеца служба като министър на отбранта Добри Джуров е раздал 100 пистолета. Ако има някакъв коефициент, за измерване на подвиг в мирно време, то при него той е бил П= 0,43 пистолета/месец.
Министър Александър Сталийски, който е седнал на трона след Джуров през времето от 20. V. 1991 г. до 4. I. 1993 г. или общо 7,5 месеца е раздал 43 пистолета. Тогава коефициент П= 5,7 бр./месец.
Валентин Александров, който е министър от 4. I. 1993 г. - 17. X. 1994 г. е успял да достигне нови висоти, като за 22 месеца е ощастливил героите със 178 оръжия П=8,1 бр./месец.
Истинският рекорд идва с министър Бойко Ноев, такъв от 18. X. 1994 г. - 29. I. 1995 г. в служебното правителство на Ренета Инджова. За 3,5 месеца - 40 оръжия или П=11,5 бр./месец.
Не бива да виним соцминистъра Димитър Павлов, защото той е имал доста време и го е пропилял. Като министър от 30. I.1 995 г. до 12. II. 1997 г. е раздал 96 оръжия, или 4 на месец.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|