Преди повече от 4 години - на 22 август 1996 г. - на булевард "Овча купел" в столицата става катастрофа. Тогава в ранния следобед, около 16 ч., "Застава" блъска "Рено", повлича и шофьора на "Рено"-то Любомир Терзиев. Случката се разиграва за секунди, след това идват "Бърза помощ", полиция. Линейката потегля към "Пирогов", полицията прави оглед на мястото, книжата потеглят към следствието. Изобщо нещата са обичайните за една катастрофа. А и случаят не изглежда сложен - ясно е кой кого е блъснал, как точно го е направил, от какво са причинени травмите на жертвата и повредите по колите.
Но впоследствие се оказва, че има проблем, и то не един. И ясната наглед случка пета година не може да стигне до съд. Макар делото да е набъбнало от експертизи, жалби, отговори, указания, постановления и прочее бумаги. Справедливост не е въздадена. И всеки го обяснява по своему.
-----------
За четирите години по делото са се сменили седем следователи. Произнесли са се поне толкова прокурори, а веднъж го е върнал и съд заради съществени нарушения.
"Във Франция никой не може да разчита на средствата на данъкоплатеца за подобна работа и щом някой си позволява да пише неверни неща, значи е "покрит" от началника си", пише през 1999 г. пострадалият Любомир Терзиев на главния прокурор Никола Филчев и
обвинява работилите по неговото дело следователи
в съчиняване, подмяна и фалшифициране на фактическата обстановка по катастрофата. В укриване на истината и протакане. Иска проверка на действията на магистратите и вземане на мерки спрямо тях, срочно приключване на нужните експертизи и изпращането на делото в съда. Това впрочем е само едно от посланията на Терзиев до съдебната власт. Той е писал на всички - на водещите случая му следователи, на техните шефове, на прокурори от всякакви нива. Днес възприема всичко и като гавра с неговата личност и права. Както и с правосъдието въобще.
В столичното следствие не приемат тези обвинения. Там, особено в отдела за транспортни произшествия, надали има човек, който поне да не е чувал за случая "Терзиев". За него знаят и хора извън тази служба. "Убедена съм, че всеки от нас, който е работил по това дело, има какво да каже. Това обаче може да стане след първото съдебно заседание по случая", заяви последната следователка по делото Румяна Тозова.
За какво става дума?
Към онзи 22 август 1996 г. Любомир Терзиев работи за френската фирма "Паркер" и кара нейното "Рено 11". Около 16 ч. следобед той спира колата на бул. "Овча купел" пред автокъща "Италиан карс". Влиза в съседния ВиК магазин, купува пластмасова коленна връзка, излиза и тръгва да се качва в "Рено"-то. В този момент го връхлита "Застава", блъска френската кола, блъска и Терзиев, търкаля го и го повлича по булеварда. Настъпва суматоха, "Застава"-та спира, извикана е "Бърза помощ", пострадалият е откаран в "Пирогов". Дежурен екип прави оглед на мястото, попълва протокол, взетата алкохолна проба на шофьора на "Застава"-та Георги Модев показва 4,3% алкохол в кръвта му - почти смъртоносна концентрация.
Терзиев пък е приет в "Пирогов" с обилна кръвозагуба, счупвания, отлепен и откъснат мускул, разкъсни рани на десния крак. Преливат му кръв, дават ударна доза лекарства, за да го предпазят от газова гангрена. Следват и две операции, при които е изрязан и отлепен мускул, образувал хематом. Болничният престой е 35 дни, цялото лечение трае 8 месеца.
По случая е образувано следствие, първоначално шофьорът Модев е обвинен в нанасяне на средни телесни повреди по непредпазливост, след това вината му е преквалифицирана на шофиране в пияно състояние, довело до нанасянето на средни телесни повреди. Това престъпление се наказва с до 5 г. или до 8 г. затвор в зависимост от тежестта на случая. Взета е мярка за неотклонение "подписка".
Първото обвинително заключение на следователя е готово още през ноември 1996 г., спазен е предвиденият в закона срок и на пръв поглед всичко изглежда наред.
Но се появяват проблеми
Според заключението на следователя в момента на катастрофата Терзиев си е бил в "Рено"-то и тъкмо потеглял, засякъл автомобила на Модев, последвал сблъсък отзад, Терзиев излязъл да види какво става, Модев тръгнал да заобикаля отляво, с бронята си закачил левия крак на Терзиев и го повлякъл няколко метра. Това заключение се подкрепя от скицата на местопроизшествието, протокола за оглед, както и от показанията на свидетел от автокъщата "Италиан карс". Възраженията на пострадалия срещу това описание на случката и срещу две експертизи са отхвърлени като неоснователни. Не са приети и показанията на доведен от него свидетел, който работи в магазина на ВиК.
И се започва... Терзиев обжалва следователски постановления, някой прокурор по веригата връща случая за доразследване, веднъж за нарушения и неясноти по обвинението го връща и съдия. И така до днес. Пета година.
При първото връщане започва изясняването на въпроса как е станал сблъсъкът и къде се е намирал в този момент Терзиев, направена е и очна ставка между двамата свидетели - от автокъщата и магазина на ВиК. На нея вече и двамата твърдят, че пострадалият е бил извън колата си и не е влизал в нея. Говорят и за спукана гума на "Застава"-та, която не е описана в протокола за оглед, споменават и че залитащият шофьор предлагал левове и валута, за да му върнат ключовете от колата. Терзиев обаче държи на нови автотехническа и съдебномедицинска експертиза, които точно да опишат неговите наранявания и пораженията по "Рено"-то. Настоява и сменялите се следователи по делото му да бъдат наказани за разтакаването и неизпълнение на прокурорски нареждания. Оплаква се и от отношението на следователите към него - те му пращали призовки да се яви при тях в последния момент и така го лишавали от възможност да се запознае с всички материали по делото и да направи възраженията си. Терзиев е възмутен и от факта, че под конвой е воден на разпит при съдия, при положение че никога не се е укривал и е посочил постоянния си адрес. От 1 януари т. г. свидетели се разпитват пред съдия, ако има опасност да не се явят на наказателния процес или да променят показанията си.
През годините в случая се
намесва и френската фирма "Паркер"
В писмо до външния министър Михайлова централата в Клиши обяснява, че там са много изненадани от липсата на обстоен доклад за злополуката. И обясняват, че колата им в България повече от година не е ремонтирана, понеже им трябва официален документ за понесените щети и пияното състояние на шофьора, за да поискат заплащане на щетите.
Послание в същия дух има и от "Интерпред", откъдето се оплакват и че първата автотехническа експертиза е направена, без да се види "Рено"-то, а при повторната експертиза е огледана само неговата задна част.
Произнасяли се по жалбите на Терзиев прокурори констатират, че той е прав да иска експертиза на неговите травми и пълно изследване на автомобила, които биха разкрили цялата истина по случая. И нареждат доизясняване на случая. В същото време обаче магистратите обясняват на пострадалия, че щетите по "Рено"-то не са основен елемент в неговото дело, понеже по-тежкото провинение са нанесените му средни телесни повреди и наказателният процес ще се води за тях. На няколко пъти указания за своевременно приключване на разследването и изпълнение на всички указания дава и касационната прокуратура. Но преценява, че от материалите не може да се направи извод за умишлена вина на прокурор или следовател за забавянето на делото.
Основният проблем в този тип дела идва от
първоначалния оглед на произшествието,
обясняват специалисти. Случвало се да не се опише точно положението на автомобилите, както и важни детайли - спирачни следи, състоянието на предното стъкло, наличие на косми, кръв или друго по колите. Грешките идвали основно от незнание или небрежност, понякога обаче ставало и нарочно. От сгрешените протоколи и следователите получавали грешна представа за обстановката, а малцина от тях имали навика да ходят лично на местопроизшествието. Често се разбягвали и свидетелите на катастрофата, понеже не искали да ги викат на разпити по следствени служби и съдилища. Положението няма да стане по-добро след промените в НПК, според които от 1 януари насам тези дела се разследват от дознатели от полицията, а не от следователи, уверяват ветерани. Което обаче не значи, че следователите винаги си вършат работата съвестно и прецизно, смятат те.
А в случая с Терзиев не е било проблем навреме да се изпълнят всички негови искания. Днес няма кой да каже чия конкретно е вината за петгодишния батак по едно просто дело за автомобилна катастрофа. За пострадалия това са следователите, чието нехайство граничи с престъпление. А магистратите са убедени, че той си е най-виновен за този батак, понеже е обжалвал всяка запетайка по техни постановления. Каквито и да са отговорите, фактът е налице - случката още не е видяла съд. А като стигне дотам, ще мине и през три инстанции. И от катастрофата могат да минат още незнайно колко години.
|
|