-------------------------

Два милиона години преди нас, някъде в Африка. Сред обитаващите древните савани австралопитеки - едни от прароднините на човека - настъпват внезапни промени. Черепът се увеличава, тялото се източва нагоре, поведението се променя. Раждат се първите колонизатори, които ще напуснат рамките на Африка, за да дадат начало на първите човекоподобни същества.

------------------------------

Стотици са въпросителните, които днес, в началото на XXI век, стоят пред палеоантрополозите. Използването на новите технологии, напредъкът в изучаването на ДНК раждат нови и нови теории и преобръщат представите за произхода на човека.

Пръв Дарвин изумява човечеството, заявявайки, че човекът и маймуната са имали общи прародител. Дарвиновата теория на еволюцията за пръв път успява да обедини събираните в продължение на столетия знания за живите организми, вдъхновявайки десетки учени по целия свят. Сред тях е датският натуралист Юджин Дюбоа. Решен да открие липсващата връзка между човека и маймуната, при една от своите експедиции в Ява, Азия, Дюбоа се натъква на революционна находка.

Датчанинът открива горната част на череп, която се различава значително от тези на човекоподобните маймуни. Парчето кост получава благозвучното наименование Питекантропус еректус или изправена човеко-маймуна. Впоследствие човекът от Ява е преименуван на Хомо еректус - Изправения човек.



Хомо еректус е първият открит пряк роднина на човека



Но корените на човешкия род се крият далеч по-назад във времето, сред саваните на Африка, населени от австралопитеките - човекоподобните маймуни, поставили началото на човешката еволюция.

Доскоро се считаше, че най-старите представители на този вид - Австралопитекус рамидус - са живели преди около 4-4,5 милиона години в Африка и впоследствие са колонизирали Азия и Европа. Само преди седмица обаче екип от учени от Франция и Кения съобщиха, че са открили останки, които изцяло преобръщат представата за човешкия произход.

"Човекът на хилядолетието", както го кръщават учените, е на цели 6 милиона години. Това, което смущава обаче, е не възрастта му, а фактът, че е в по-напреднал стадий на еволюция от най-старите известни дотогава представители на рода. "Откритите останки в Кения са революционни, човечеството тепърва трябва да търси отговори на възникналите от тях въпроси", смятат учените.

Това е само една от многото въпросителни пред палеоантрополозите. Защото макар и да познават сравнително добре дървото на човешката еволюция, те все още не могат да си обяснят какво е накарало древния австралопитек да тръгне да се скита от Африка към Азия и Европа. Според една от последните теории началото на човешката еволюция



е поставено от група... аутсайдери



Африка преди 1,9 млн. години. Населяващите саваните австралопитеки внезапно започват да се променят. Размерът на черепа се увеличава, тялото се изправя още повече, започват странни отклонения в поведението им.

"Всичко това става прекалено бързо, за да се отдаде на естествената еволюция на австралопитеките", твърдят учени от Университета в Мичиган. Според тях единственото обяснение за подобна рязка промяна е отделянето на група австралопитеки от останалите и установяването на нови взаимоотношения в рамките на групата. В самотата на африканските савани се раждат първите преки представители на човешкия род - Хомо еректус. Колонизацията на Европа и Азия става възможна едва след това, твърдят учените от университета в Мичиган. След Хомо еректус идва архаичният Хомо сапиенс, последван от Неандерталеца и Кроманьонеца - първия модерен човек.

Според друга революционна теория причината за превръщането на човекоподобната маймуна в човек пък е готвенето на растенията от семейство грудкови.



Огънят поставя началото на модерната човешка еволюция,



но не защото древните ни предшественици са спрели да ядат сурово месо, а защото са можели да пекат картофите и морковите, твърди антропологът Ричард Ренгъм от Харвардския университет.

Дълго време се мислеше, че промените в големината на зъбите са настъпили заради употребата на месото, но това всъщност е станало едва когато на трапезата на древните ни предшественици са се появили грудковите храни, твърди Ренгъм.

Австралопитеките са имали огромни зъби, предназначени за дълго и мъчително дъвчене на твърдите грудки, като мъжките екземпляри са били значително по-големи от женските. Преди 1,9 млн. години обаче нещата се променят. Зъбите стават значително по-малки, ръстът на женските екземпляри се увеличава повече и голямата разлика във височината между двата пола намалява.

"Редица учени споделят идеята, че прароднините на човека са боравели свободно с огъня преди 1,9 млн. години, но ако морковите и картофите не бяха в диетата на нашите предшественици, ходът на еволюцията щеше значително да се забави", смята Ренгъм.

Според него с прехода към готвената храна зъбите на австралопитеките са започнали да намаляват и тялото е получавало повече енергия, защото много от отровните храни са ставали ядливи след обработка с огън. Това е довело до увеличаване на ръста и до преход от горите към саваната, където грудките се намирали в изобилие. Готвенето е довело до революционни промени и в социалните отношения, смятат учените.



"Безразборните сексуални връзки



между шимпанзетата и горилите се оправдават до голяма степен с чувствителната разлика в големината между женските и мъжките представители. В момента, в който тази разлика е изчезнала, сексуалните отношения са се променили из основи", смята Ренгъм. Според него готвенето е поставило началото и на семейството, защото храната е станала примамлива и обект на кражби и женските екземпляри са се нуждаели от закрила, за да я опазват.

В мъгла продължават да тънат и отпечатъците от антропологичната Ева.

През 1997 т. в Южна Африка Дейвид Робъртс от Южноафриканския съвет по геонаука открива странен отпечатък. Според него следата е оставена от ръката на жена, която е пряка предшественичка на модерния човек.

"Ако става дума действително за женски отпечатък, вероятността това да е антропологичната Ева е огромен", твърдят откривателите. Според тях тя е живяла преди 100 000-300 000 години и е изглеждала абсолютно като нас. "Шансовете за оцеляване на такъв отпечатък е едно на един милион и ние сме истински щастливци", твърди Робъртс. Архаичната реликва обаче е на път да бъде тотално разрушена от хилядите любопитни да се докоснат до ръката на първата жена.

Докато учените се мъчат да разчитат миналото по черепи и кости, екип от университета в Калтек и Мичиганския университет в САЩ измисли по-бърз начин да открие отговорите. Учените са създали виртуален свят, в който компютърни програми заемат мястото на живи организми.

Дигиталните организми се репродуцират, мутират и адаптират по пътя на естествената селекция. Изучаването на тези реакции хвърля нова светлина върху това как е еволюирал животът.

Главни герои в компютърната еволюция за момента са само прости организми и буболечки. Учените възнамеряват да включат в експеримента и древните предшественици на човека и да открият отговорите, които Земята е унищожила.