|
----------------------
Виктор Стаев е превърнал офиса си в една стара барака в свой втори дом. "От 10-15 години идвам тук в 6 часа, чета вестници, мисля, надвечер идват приятели и така откарваме до полунощ", казва той. Това е маршрутът му всеки ден - от дома до офиса. Чат-пат ходи до данъчното.
Изобретателят на световноизвестната "Оса" обаче не тъне в охолство, макар всеки нормален европеец вече да е станал милионер от внедрените му изобретения и изделия.
Когато влизаме в офиса, потръпваме от студ, чак след 10 минути Виктор Стаев се сеща да пусне първобитен калорифер, за да обърне температурата в стаята. "Тук съм давал интервюта пред американски, италиански и френски вестници,
тук отпред пък се стрелях с "Оса"-та пред
камерата на Си Ен Ен, за да им докажа, че с газовия изстрел не можеш да убиеш човек", казва той. Често го е било срам да кани гости сред двете бюра, вече остарял компютър, няколко грамоти и медали и кафявия велтър по стените. Трудно можеш да допуснеш, че в тази стара соцсреда се раждат световнопризнати открития.
Последното е от изложението за изобретения и нови продукти в Нюрнберг, където Стаев получава сребърен медал за "Оса"-та.
"За първи път се почувствах българин сред 7 души, поканени на изложението. Бяхме група и се подкрепяхме страхотно", разказва Стаев. От 7 българи изобретатели двама получили златни медали, а още двама - сребърни, в конкуренцията на още около 600 изобретения.
Макар да не получили медал, големия джакпот ударили Стилиян Ганчев и Николай Серкеджиев. Заради две техни изобретения за хидравличен диференциал и скоростна кутия, която сама преминава от механичен към автоматичен режим на работа с 6 или 12 скорости,
към тях проявил интерес концернът БМВ
Двете изобретения правят изцяло нова концепция за задвижването на автомобила, смята Стаев.
"Оса"-та нямаше този късмет - стотици хора ме попитаха къде се продава ключодържателят. Казвах им: "Не се продава никъде." Устройството е патентовано единствено в България и може да се продава само тук.
Ако влезете в който и да е оръжеен магазин и поискате да си купите "Оса", ще ви кажат, че няма. Защото станалият хит през 1997 година ключодържател, който стреля с газови патрони, вече не се произвежда легално у нас.
Стаев продава правата на "Милтекс", която го поръчва за производство в няколко български завода.
Заводът, получил поръчка за производството му, започнал да произвежда и други количества, които пласирал на пазара от свое име. "Полицията доказа, че "Монтажни линии" са произвели повече от 10 000 "Оси" извън поръчката на "Милтекс", на която бях предоставил правата по производство и продажба", казва Стаев. Има и други заводи, които са произвеждали нелегално - общата бройка сигурно е над 20 000.
Стаев е получил като авторски права едва половината от поръчката на "Милтекс", за останалите бройки не е взел и стотинка. "Това де факто е кражба на авторски права от страна на заводите", твърди той.
За да бъде защитен патентът в чужбина,
трябва да получи авторски права в над 40 страни,
а това струва 80 000 долара. Стаев, който вече има внуче, не разполага с тези пари. "След 2 години всеки може да го произвежда, без да плаща лицензи и авторски права - по-голямо изтичане на българско сиво вещество, здраве му кажи", тюхка се изобретателят.
В много западни страни законодателството не позволява подобни устройства - там е записано, че газово оръжие не може да бъде скрито в друга форма. Така е например в Германия.
От много страни му се обаждали да сложи накрайник, който да позволи "Оса"-та да стреля с истински патрони. "Това не е моята цел - ключодържателят трябва да се ползва единствено като самозащита и за сигнализация при опасност", казва той.
Тъжна е съдбата на един от най-известните български изобретатели. Той става световнопопулярен заради скандала с "Оса"-та. В началото на 1998 г. в Австралия задържат едно от неговите устройства. Оказва се, че ключодържателят е минал няколко летищни контроли и никъде не е хванат от рентгените. Най-силно надават вой САЩ - появяват се публикации в "Ню Йорк таймс" срещу опасното оръжие, което уж лесно може да се пригоди да стреля с истински патрони. Специално заради Стаев в София от Брюксел каца Ейми Фитцгибънс - експерт от федералната администрация по авиация. Той се среща с нея в присъствието на първия секретар на американското посолство в София Джанет Поташ. Стаев е вбесен от обвиненията срещу неговото изобретение и произнася дръзката фраза:
"Нека САЩ си махнат самолетоносачите от Средиземно море,
а аз ще ги въоръжа с "Оса"-та."
Поредното хрумване на Стаев е газов пистолет с формата на запалка и скрит в патрона на дамско червило.
Друго изобретение, също демонстрирано в Нюрнберг, е картечен газов пистолет "Булфорс". Той е почти двойно по-евтин от други аналози и изстрелва 18 патрона за 3 секунди. И в него има 2 патентовани решения за възвръщане на механизма след изстрел.
Манията към оръжията винаги са докарвали на Виктор Стаев проблеми. На всички снимки като невръстно момче винаги е препасал дървен или пластмасов автомат през гърдите.
В началото на 70-те той учи във военното училище в Шумен в уникална паралелка с 12 курсанти. Бъдещите офицери се готвят да обслужват ракети със среден обсег на действие, подобни на сегашните "Скъд".
През 1972 г., когато е на 19 години, Стаев конструира първия си картечен пистолет на основата на руски образци "Судаев" и "Шпагин". За това получава 5 дни отпуск, което е една от големите награди във военното училище.
Три години по-късно Стаев вече е изобретател. Той измисля решение, с което се гордее и сега, след 25 г. Създава пушка, която няма гилзи с барут, а в пълнителя могат да се поберат до 60 куршума. Те се изстрелват с течен барут, който се намира в кухината на приклада. Едно зареждане с течен барут стига за изстрелването на 300 куршума. Най-интересното обаче е изключително високата начална скорост на изстрелване - 1200-1400 метра в секунда. Това е 2 пъти повече от скоростта при "Калашников" - 645 метра в секунда. Високата скорост води до по-голяма пробивна сила. На практика до 100 метра куршумът лети по права линия и няма нужда от корекции на мерника, казва Стаев.
Това техническо решение е представено за получаване на патент в тогавашното ведомство.
След това никога не вижда бял свят
"Просто го скриха, никога повече не съм го виждал", казва Стаев. 5 години по-късно "Дженерал електрик" демонстрира танк с подобно техническо решение. "Тяхната инвестиция тогава беше за 20 млн. долара, моето решение ми струваше 20 лв.", спомня си Стаев.
Той все пак успява да постигне своето. На 21 януари 2000 г. патентното ведомство му издава 2 патента за техническото решение за картечния пистолет "Булфорс". Това са същите 2 решения, но маскирани по друг начин, казва изобретателят.
Иначе целият живот на Стаев е надбягване с българските чиновници, милиционери и полицаи. През 1978 г. го задържат за 10 дни в ареста, а след това го осъждат на 3 години условно с 4 години изпитателен срок за незаконно притежаване на оръжейна колекция. Стаев замлъква и започва да дялка дървени автомати и да рисува върху дърво.
За "криминалното" му минало му напомнят преди месец. "Когато тръгвах за Нюрнберг, трябваше да си сменя паспорта за 2 дни", казва той. Служителката от паспортна служба му казва, че понеже е "съден", трябва да донесе свидетелство за съдимост. Това не е ефективна присъда, не знам какво прави името ми сред осъдените, казва Стаев.
"Ако не знаеш закъде си тръгнал, можеш да стигнеш другаде", пише на глинена плочка в офиса на Стаев. "Явно сме тръгнали по друг път", смее се изобретателят. Той наистина не знае закъде е тръгнал, просто си майстори различни механизми. Някои много ги харесват, други ги хулят.
"Рибарите са най-доволни от мен - изобретих им въдица за мързеливи риболовци. Когато рибата дръпне кордата, специално устройство започва да писука и така рибарят разбира, че е хванал нещо. Ако е в палатката си и е пуснал радиото си, може да получи съобщение, че рибата кълве.
Но още не съм измислил механизъм, който да хвърля рибата направо в тигана", тюхка се Стаев.
|
|
|
|