---------------------------------------

Мария Константинова е завършила МЕИ, специалност електроснабдяване и обзавеждане на електрическия транспорт. Започнала аспирантура, която така и не финализирала. Преди 8 г. се впуска в частния бизнес, и то с продукт, който не е популярен на родния пазар. Едва напоследък, макар и бавно, мюслите започват да се търсят и у нас. Ще мине още доста време обаче, докато българският потребител придобие привичката на норвежеца - задължително да започва закуската със супена лъжица мюсли в мляко.

Мюслите са храни на зърнена основа в комбинация със сушени плодове и ядки. Освен че са здравословни, те са и пълноценна храна. Хем се храниш, хем пазиш диета, твърди бившата гимнастичка Мария Константинова. -----------------------------------------------



Тя е динамична, елегантна, а от очите й струи заразителен ентусиазъм. Носи най-често срещаното женско име в света - Мария. Преди около седмица закичи ревера на сакото си със сребърното лъвче на съюз "Произведено в България". През тази година в категорията "Храни" журито не присъди златно отличие. Със среброто си тръгнаха пловдивската "Металинвест" и "Фамилия Никола" на Мария Константинова за серията килограмови мюслита - плодово, класик, плюс и шоко.



"Всичко почна малко на шега",



твърди бившата проектантка Константинова. Идеята да произвеждат мюсли дал съпругът й.

"Бях бременна с първия ми син Никола. Хранехме се от едни хуманитарни помощи и мъжът ми даде идеята да правим мюсли", разказва тя. Така през 1992 г. Мария и нейна приятелка основават фирма "Филип и Никола". Имената са на първородните синове на двете съдружнички. Всяка заделя по 4000 лв. В онези години доларът беше около 15 лв. и парите стигнали за 500 кутии, или общо 5 кашона. Останалото отишло за регистрации и патент.

"Разделихме се с моята съдружничка през 1996 г. Тя си представяше нещата по-различно като форма на управление", твърди Мария. Фирмата е прекръстена на "Фамилия Никола". Точно в тези години обаче хиперинфлацията "изяжда" почти целия капитал.

"Направих грешка, че оферирах в левове, давах на отложено плащане и стана така, че на някакъв етап се съревновавах с времето да си събирам парите", прави днес равносметка Мария. Но продължава да смята, че дребният бизнес като нейния ще измъкне страната от блатото. Сигурност за това й дава и призът за бизнесдама на 1997 г.

От друга страна обаче, отчита колко е трудно у нас със заемите. "Кредити целенасочено не се дават. Поне аз така мисля. Банки няма да назовавам, тъй като пак мога да почукам на тяхната врата. Но банки, които се афишират, че подпомагат този бизнес, ми отказаха заем. В крайна сметка заложих на една реклама и отидох в Българо-американската кредитна банка. Честно казано, в първия момент от доброто отношение там щях да се разрева", споделя Мария. И си спомня как, след като написала целия план, синът й разлял мляко отгоре. В крайна сметка отишла с изцапаните бумаги при служителките и обяснила, че ще пише същото, че не става въпрос за манипулации и измами.

"А момичетата се втрещиха и ми обясниха, че ще ми дадат екземпляри, колкото искам. Нали в крайна сметка ще правят проверки. Но аз толкова съм свикнала в учрежденията непрекъснато да ми се обяснява, че не съм свършила всичко както трябва", заключава тя. След проверка на фирмения и семейния бюджет финансистите били най-впечатлени от факта, че семейство Константинови живее под наем, а не си е купило с първите спечелени пари апартамент.



Мария казва, че ще купят жилище, когато забогатее цялата страна



Иначе у нас мнозина първо купуват по-лъскава кола, а след това жилище, обзаведено по последния писък на модата.

"Не крия, че и аз почнах с тези амбиции. Аз съм от типично социалистическо семейство - не съм била нито твърде задоволена, нито ограничена. Но постепенно работата толкова ме увлече, че разбрах, че е безумно да изкараш тези пари и да не ги реинвестираш."

А средствата видимо се наливат в бизнеса. Купен е цех в община Божурище. Но засега от него функционира съвсем малка част, тъй като са нужни още свежи пари. Другата гордост на семейство Константинови е селскостопанската ферма в Еленския балкан, където добиват мляко, сирене и семена. Едва около 1/10 от произведеното обаче се използва в производството. Останалото се изкупува. "По патент използваме специални тиквени семки, които правят храните ни по-различни от останалите. Купихме около 25 дка ниви и



миналата година садихме тикви като в "Пепеляшка"



Иначе от региона на Златарица и Лом изкупуваме орехови ядки от местни производители, тъй като ни трябват общо около 5 т сушени плодове, семена и ядки", обяснява Мария. Планира до 7-8 години сами да произвеждат ядките.

Засега фирмената продукция се котира основно в София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе. В малките градчета тя трудно си пробива път. Това обаче не пречи на заетите на трудов договор 28 души да работят като добър екип. При повече работа Мария наема и по 2-3 пенсионери. Но твърди, че залага предимно на младите, дори когато им липсва опит. "Знаят къде им е мястото, какво искат и много лесно се работи с тях. Димитър Михайлов, който сега е дясната ми ръка, започна на минимална работна заплата. В продължение на година и половина работеше по американски по 18 часа", разказва дамата. И недоумява, че у нас се говори за висока безработица, а човек изключително трудно може да намери някой, който да работи истински. Така и не стига обаче до извода дали тези хора действително нямат работа, или не са чак толкова зле.

Нейният хъс и борбеност се коренят в спортистката в нея, но голяма част от постиженията дължи на съпруга си Юлиан. "Нашият татко много ни подкрепя. Той е преподавател, разликата във възрастта ни е малко по-голяма. Беше доцент по английска филология в СУ. Сега е преподавател по социална антропология в Нов български университет. Той е известен тундров изследовател на еленовъдите в Норвегия и в Русия. Освен руснаците той е може би единственият признат в тази област нетипичен жител", разказва с гордост Мария.

Редовно се отчита дали се е вместила в заплануваното. "Днес например получих e-mail: Поздравления за сребърния лъв, а отдолу - прати ли поръчката на Габриела", смее се Мария. А Юлиан помага и със съвети около управлението на персонала. Дава насоки кога да се правят събрания, кога да се наказват или награждават служителите. Но това е нормално, понеже от типично подчинена позиция



на 29 години Мария поема юздите на частния бизнес



Преди това зад себе си има 3 г. в "Транспроект". Проектирала е тролейбусната мрежа Горна Оряховица-Лясковец. Тя така и не била построена заради липса на средства. Но стълбовете още могат да се видят, а и още неокрадените жици. Нейно дело е тролейбусната мрежа на Ямбол. Има участие и по някои отсечки по столичния бул. "Цариградско шосе".

"В "Транспроект", когато излязох в отпуск по майчинство, ми дадоха да разбера, че изтече ли този период, работа няма да има." Така се впуска в частния бизнес, където реално получаваш оценка за работата си.

Но това е резултат на много хъс, работа и реинвестиции. Фирмената печалба например изцяло се инвестира. И затова Мария отново разчита на Юлиан, който издържа семейството. "Че положението е тежко, така е. Съпругът ми, който прави изследвания в тази насока, често ми казва, че фирми като моята не работят заради това, а въпреки това. В същото време обаче много хора се оправдават, че нищо не могат да направят, нямат пари, а много знаят. Няма инициативност. Но на практика никой не те оценява, ако сам не си помогнеш. И не смятам, че е по-различно от бизнеса където и да е по света", разсъждава Мария.

Спомня си, че първоначално смятали дори да правят вино, но сега, като си помисли, идеята й се вижда безумна. И повтаря, че всичко почнало дори малко на шега. Тук се сеща и за думите на по-големия си син, който наскоро питал дали няма да прави още една фирма и за двегодишния Богдан. И така - като я гледаш - току-виж и това ще стане.