Това звучи като откровение на някой фен на "Бийтълс" от 1967 г., когато култовият албум излезе на пазара. Всъщност тези думи бяха произнесени съвсем неотдавна от... Пол Маккартни.
--------------------------------
Какво да кажем ние, които не сме бийтълси, поизветрели от младежката си гениалност? Не преоткриваме ли групата периодично, на фона на всичко друго, което се появи оттогава? А какво да кажат родените след 1970 г., когато "Бийтълс" се разпада? Всеки поне веднъж открива "Бийтълс", а краят на хилядолетието отбелязва истински връх на бийтълманията за последните 30 години. Виртуална, разбира се, но бийтълмания.
Няколко събития през последните месеци бяха катализатор на това явление. На 5 октомври излезе в продажба във Великобритания и в много други страни книгата "Антология на Бийтълс". За разлика от многото книги за четворката от Ливърпул тази проследява историята им "отвътре", със свидетелства от самите музиканти от юли 1957 г., когато 15-годишният Пол среща Джон по повод училищен празник, и приключва през април 1970 г., когато Пол заявява на останалите членове на групата, че я напуска. Книгата спечелва сърцата с една очарователна особеност. В нея подобно на спомените на старите семейни двойки едни и същи случки са разказани по твърде различен начин от различните им свидетели.
На 8 октомври в предградията на Токио Йоко Оно откри първия музей,
посветен изцяло на живота на Джон Ленън.
"Джон Ленън мюзиъм" се помещава в нова двуетажна сграда, с площ 3600 кв.м., и се намира на 30 километра от Токио. В него са изложени около 130 вещи, свързани с живота на музиканта. Платежоспособните японци са луди по Ленън, сякаш Йоко го е направила по-близък за тях и неслучайно се сдобиха и с музей. Да им е честит.
На 17 октомври Джордж Майкъл купи за два милиона долара пианото, на което Ленън композира шедьовъра си "Imagine". Майкъл незабавно дари ценната вещ на друг музей, този на "Бийтълс" в Ливърпул.
Дни преди на 13 ноември да бъде лансиран новият албум на "Бийтълс" - "1" - бе открит първият официален уебсайт на групата с адрес http://www.thebeatles.com, създаден с участието на Пол, Джордж, Ринго и Йоко. Пол Маккартни има собствен сайт, а съществуват стотици други, посветени на "Бийтълс", но те са създадени от фенове на музикалната легенда. Впрочем, много любителски бийтълс-сайтове са по-добри от официалния, но въпреки това милиони вече го посетиха.
Новият диск на "Бийтълс", озаглавен "1", зае първо място в класацията за албуми във Великобритания само седмица, след като излезе на пазара. Не че изненадва с нещо, той просто събира на едно място 27 от най-хубавите песни на групата. Появата на диска бе съпроводена с безпрецедентна рекламна кампания на EMI, звукозаписната фирма на "Бийтълс", издала 8 милиона копия от диска във връзка с наближаването на празниците в края на годината. Скоро дискът стана номер 1 не само във Великобритания, но и в Германия, Франция, Испания, Италия и Канада. Телевизиите, не само музикалните, излъчиха часове и часове клипове на песни на Бийтълс
- от ранните черно-бели концертни изпълнения
с "Twist an shout", и "She loves you", до специално режисираните вече цветни клипове "Penny Lane", "I am the Walrus", или паметните изпълнения на "Get back" на върха на сградата на "Apple" или на "Hey Jude" в телевизионното студио.
На 8 декември светът отбеляза 20-та годишнина от убийството на Джон Ленън. От Сентръл парк в Ню Йорк до стената на софийския нотариат хиляди се опитаха да си представят как щеше да изглежда Ленън, ако беше жив днес, какви песни щеше да е написал. Те сякаш бяха с Джон в отвъдното и си задаваха въпроса как да увековечат паметта му тук, на земята.
Германският вестник "Тагесцайтунг" отдаде почит към Ленън, като в броя си от 8 декември всички статии се появиха със заглавия, взети от негови песни. Материалът, отразяващ годишнината от убийството на Джон, бе поместен на първата страница на вестника със заглавие "It was 20 years ago today" (Днес се навършват 20 години оттогава) - първите думи от "Сержант Пепър".
Дописка за срещата на високо равнище в Ница имаше пък заглавие "По-добре се съберете" ("You Better Get Yourself Together") от песента "Instant Karma" на Джон, и т.н. На същия ден възпоменателен вестник по повод 20-годишнината от гибелта на Джон излезе и във Велико Търново.
Разбира се, не струпването на медийни събития и агресивната рекламна кампания е основната причина за бийтълманията, с която си отива векът. Голямата причина е другаде - в
уникалната свежест и революционност
на музиката на четиримата, в невероятната хармония на техните таланти. В несравнимото влияние, което четири момчета от работнически произход имаха върху цели поколения, върху цяла планета. 30, 40 години по-късно нито една от песните им не дава признаци, че звучи демоде, или че текстът й издиша. "Бийтълс" не направиха музика за своето време, а за всички времена.
Консуматорските навици на публиката налагат за "Бийтълс" да се прави рекламна кампания по подобие на тези на групите, които са активни на сцената днес. В това няма нищо лошо. Има само една неприятна тенденция - залитането в посоката на некрофилията. В обложката на "Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band" има нещо пророческо. Там присъстват истинските "Бийтълс", но и четири техни восъчни фигури пред нещо, което изглежда като пресен гроб. Песента "Free as a bird", лансирана в антологията, излязла през 1995 г., и "Real love", от март 1996 г. са направени изкуствено, почти по технологията на клонирането на овцата Доли. На основата на компютърно обработени стари ленти с ниско качество, в които са се е съхранили частици от вдъхновението на Ленън и малко от неговия глас, са прибавени гласове и инструментален принос от останалите трима. От резултата те побиват тъпки,
опитът да се съживи Ленън е депресиращ.
Зловещо изглежда и клипът, макар че технически е изработен прекрасно.
Имаше идеи Джулиън, първородният син на Джон, да замести баща си в един отново събрал се "Бийтълс". Гласът на Джулиън наистина поразително напомня бащиния, преди години някои критици дори го упрекваха и го съветваха да си намери собствен. Феновете сякаш още вярват във възкръсването на "Бийтълс". Но ето, всеки опит за римейк на песните от времето на "Бийтълс" от страна на Пол звучи и изглежда патетично. Всеки "кавър" на страничен на групата изпълнител е по-приемлив от неговите днешни изпълнения на старите му песни. Все пак публиката със сигурност ще приветства едно бъдещо изпълнение Маккартни на "When I'm sixty-four" по повод рождения му ден на 18 юни 2006 г.
Ринго е прав, че не се връща към миналото, а се радва на хубавите неща в живота и пее нови песни. На Джордж не му се пее, той е дълбоко травмиран от смъртта на Джон и от неуспялото покушение срещу него и жена му на 30 декември миналата година, обградил се е с телохранители и живее като отшелник. "Бийтълс" не могат да бъдат съживени.
Но техниката се развива. Напълно възможно е да доживеем компютър да композира нови песни на "Бийтълс". Нито един игрален филм за живота на великолепната четворка не може да бъде успешен - зрителят не приема далечната прилика на артистите с оригинала, който добре познава. Затова скоро компютрите ще генерират образа на виртуален Ленън, на виртуални младички бийтълси... От всичко това косата настръхва. Дано восъчните фигури не оживеят, а от отворения гроб не излязат духове.
"Бийтълс" са неподражаеми, те са вечни, като този неописуем последен акорд от може би най-страхотната им песен - "A day in life". Джон го нарече "звук, който започва от нищо и достига края на света". Прав е. Merry Christmas.