-----------------

"Преди пет и повече години бяха извършени тежки престъпления в областта на банковата и финансовата дейност - изграждане на финансови пирамиди, раздаване на необезпечени кредити, крупни финансови измами и др. За това допринесе и неоправданото рефинансиране и липсата на контрол от страна на БНБ. В крайна сметка малка група хора присвои 7 млрд. марки чужда (лична и държавна) собственост.

Преди две години Върховната касационна прокуратура взе на специален отчет делата за тези престъпления. Със задружните усилия на следователи и прокурори повечето следствени дела (56) приключиха и бяха внесени в съда с обвинителен акт. Съдът върна за допълнително разследване близо половината от делата. След изпълнение на указанията му те отново са внесени в съда.

Съгласно Конституцията на България прокурорът обвинява въз основа на доказателствата, събрани от следователя. А съдът осъжда виновните лица. Сега има думата съдът".



(Из официално съобщение на прокуратурата от 11 септември 2001 г.)

-----------------------------------------------------------





След неколкогодишно затишие прокурорско-банкерската сага отново влетя в публичното пространство. И то със съвременен прочит и много скандален потенциал, който вероятно ще се разгърне по време на избирателната кампания. Всъщност това ще е вторият вот през последните четири години, върху който тази тема ще сложи отпечатък.

Сигурен признак за това са драмата около Общинска банка, възобновяването на обвиненията срещу подуправителя на БНБ Емилия Миланова и внесеният в съда обвинителен акт срещу шефовете на Капиталбанк.

Подозренията бяха затвърдени и от последната изява на главния прокурор Никола Филчев по "Всяка неделя". "Известно е, че в периода 1994, 1993 г. по-точно - 1996 г. бяха източени много банки, около 3,5 млрд. долара. По този начин се приватизира тайно финансовият капитал и след това в периода 1997-2000 г. с тези пари беше извършена пък криминалната приватизация на държавните ценности", каза той. И умишлено или не отново повдигна темата за това ще има ли някога наказани шефове на фалирали трезори, ще бъдат ли възстановени поне част от невърнатите кредити и ще има ли някаква, пък било то и частична, справедливост.

Очертаващ се нов "банкерски сериал" припомни и



множеството несбъднали се обещания за възмездие.



Така например през 1998 г. тогавашният премиер Иван Костов почти през ден отправяше от парламентарната трибуна или от страниците на медиите емоционални призиви към съдебната власт: "Искам си парите", "Банкери в затвора", "Къде са делата", "Цялото общество чака" и т.н. Той фактически обвини следствието, прокуратурата и съда, че не работят. И дори се зарече да не им отпуска допълнителни субсидии, докато не върнат на държавата парите от кредитните милионери.

В резултат на тази кампания парламентът прие нови текстове в Наказателния кодекс, написани специално за банкерите, които безспорно



имаха превантивен и популистки характер.



Те бяха насочени срещу доказаното по онова време напълно безконтролно раздаване на кредити, за които е било очевидно, че няма да бъдат върнати, както и срещу банковите фалити. Тези мерки обаче не постигнаха целта си. Най-вече, защото принципите на наказателното право не позволяваха те да се приложат със задна дата, и скандалните случаи отпреди 1997 г. останаха извън обсега им. Освен това законодателните промени бяха част от една шумна кампания срещу банковото съсловие изобщо и от битката срещу съдебната власт в частност.

Разбира се, Иван Костов беше прав, че много от т.нар. банкери, които през онези години източиха държавата, трябваше да отидат в затвора и да върнат поне част от заграбеното. Не може да се спори и с факта, че съдебната система е мудна и не направи почти нищо, за да вкара в затвора големите икономически измамници.

Проблемът обаче има и друга страна. Костов така и не призна, че



МВР и спецслужбите се провалиха



в събирането на доказателства срещу щедрите бивши банкери и срещу кредитните милионери. Години наред нямаше пари за съдебно-счетоводни експертизи, не беше направено необходимото за ефективно принудително изпълнение срещу големите длъжници. Дори не бяха казани имената на магистратите, за които се твърдеше, че има данни как съвсем съзнателно са забавяли процесите срещу банкери и кредитни милионери.

Има и още нещо. Костов така и не призна, че именно в периода, когато бе финансов министър - 1991-92 г., беше генерирана банковата престъпност. Тогава се приватизираха държавни банки и се теглеха безразборно кредити от ДСК, които бяха използвани по-късно за уставен капитал за създаването на частни банки. Точно тогава стартира създаването на "кухите банкови структури", които изгърмяха през 1995-1996 г., и бе позволено на всякакви хора да станат шефове на трезори.

В крайна сметка цялата истерия доведе до пълно недоверие в правосъдието и властта. И нямаше как резултатът да е друг - заради вече описаните законови и доказателствени пробойни бе очевидно, че голяма част от



образуваните дела може да завършат с оправдателни присъди.



Точно това се случи през последните години.

Още от самото начало Никола Филчев беше наясно, че едно от местата, в които може да бъде атакуван, са именно банкерските дела. Затова едно от първите неща, които направи, бе да вземе на специален отчет по-голямата част от не многото образувани дела срещу банкери и кредитни милионери. Бяха създадени съвместни групи от МВР, следствието и прокуратурата, които трябваше по-бързо да придвижат банкерските дела към съдебната зала. Върховната касационна прокуратура дори написа спецдоклад, в който се констатира, че се "наблюдава прикрито нежелание на определени съдии-докладчици да разглеждат и решат определени дела със значим обществен интерес, като в нарушение на разпоредбите на НПК неоснователно прекратяват съдебните производства и връщат делата на прокуратурата за доразследване при липса на допуснати процесуални нарушения". "По някои от тези дела се изземват функции на прокуратурата и се дават указания на прокурорите по съществото на делото и събирането на доказателствата, което е процесуално недопустимо и предварително изразява ангажираността на съда по съществото на спора", пишеше още в документа.

Стигна се дотам, че вината бе хвърлена и върху срив на компютъра на Института на МВР, който заличил резултатите на експертизи по делата. Като причини за забавянето се сочеха и неефективен контрол от страна на бившата Главна прокуратура през 1992-98 г., както и констатираната



липса на 67 преписки и следствени дела



и спрени 395 преписки и следствени дела със значим обществен интерес. Първоначално тези оправдания свършиха работа. Следствието, прокуратурата и съда бяха оставени намира за известно време за банковите дела.

Не може да се отрече, че някои от тях - възможно най-безобидните, дори бяха вкарвани в съда. Тук обаче започна драмата. Съдът във всички случаи започна да чете оправдателни присъди. За да се стигне до момента, в който от десетки разследвания няма нито една осъдителна присъда за т.нар. "едри банкери". Оправдани бяха ръководителите на МБИР, ТСБанк, "Славяни", Минералбанк, "Биохим". Разбира се, в повечето случаи само на първа инстанция, но едва ли и при апелацията и касацията резултатите ще са други. Вероятно същият ще е изходът и при разследванията, които все още продължават - за Бизнесбанк, Балканбанк, Капиталбанк, Агробизнесбанк, Първа частна банка, Банка за земеделски кредит, Стопанска банка, Частна земеделска и инвестиционна банка и др.

Изобщо



не започнаха проверки срещу синдиците на фалиралите банки,



които са събрали едва десетина процента от вземанията. Имаше период, в които и изпълнителната власт, и прокуратурата твърдяха, че не малка част от тях са продавали на безценица луксозни мебели, коли, апаратура, дългове, плащали са милиони за юридически услуги, консултации и съветници... В съда няма вкаран нито един обвинителен акт срещу такъв човек? Нещо повече - много от синдиците и бившите ръководители на фалиралите банки станаха високопоставени политици и проспериращи бизнесмени.

Може би точно заради неуспехите сега прокуратурата и МВР ще контраатакуват с нови или с възобновяването на прекратени или спрени банкерски дела. Възможности има предостатъчно. Но тъй като успехът и на това начинание е съмнителен, не е чудно, че и политическата класа, и съдебната власт изобщо не са на почит.