Едно от най-силните средства, чрез които както опозицията, така и управляващите могат да упражняват контрол върху властта, е парламентарният контрол. Той е удобен механизъм за прокарване в публичното пространство на желаната от партиите политика. Освен най-удобен път за формиране на обществени нагласи, контролът е и най-лесният и безплатен път за прокарване на политически митове.

У нас обаче преимуществата на този инструмент се използват сравнително рядко, поради което в очите на обществото петъчните преки включвания по БНТ и БНР от Народното събрание са скучна постановка без публика.

За да го има контролът, са нужни две неща - питащи и отговарящи. В миналия парламент първите бяха не особено силни нападатели, а вторите изобщо не се явяваха на бойното поле. Така за 39-ото народно събрание бе особено характерно тоталното бягство на правителството "Сакскобургготски" от контрол. Именно заради такова бягство от един петъчен парламентарен контрол тръгна и голямата политическа криза през февруари 2005 г. Съюзът на леви и десни опозиционери и част от управляващите - "Новото време" се случи, защото мнозинството безпрецедентно помогна на вицепремиера тогава Лидия Шулева да се скрие от дебата, поискан от левицата за "Булгартабак". Тогава ПГ на НДСВ



блокира работата на парламента,



като умишлено не влезе в зала, за да провали заседанието поради липса на кворум.

Опозицията в миналия парламент нямаше възможност да осъществява реален контрол и заради непрекъснатото криене на премиера Симеон Сакскобургготски. От зададените към него 229 актуални въпроси и питания, само 76 са получили отговор. Общо 289 въпроса, отправени до различни министри, пък не са стигнали до тях, поради отказ на шефа на парламента да им ги изпрати. За сравнение, сегашният премиер Сергей Станишев за по-малко от три месеца е отговорил на 27 въпроса.

Истината обаче е, че дори когато имаше възможност да осъществява контрол, опозицията не бе особено силна. Тя не успя да създаде по време на парламентарен контрол работещ политически мит, с който да атакува НДСВ. Мит, който да се превърне в достъпна и общоприета от обществото истина. Мит, какъвто СДС сътвори от "Орион", или какъвто на СДС му бе сътворен за "Олимп". Само за справка - царските имоти и 800-те дни не са митове, родени от опозицията.

Безспорно най-силна в парламентарния контрол досега бе синята група по време на управлението на Жан Виденов. СДС не пропускаше да вдигне класическа гюрултия при най-дребната грешка.Тогава синьото малцинство направи големия си удар в 37-ото НС,



създавайки мита за вездесъщия "Орион"



По време на парламентарния контрол тогавашната опозиция дълго подхранваше идеята, че една приближена до властта частна групировка е окупирала икономиката и я разрушава. В ретроспекция се вижда, че СДС не изнесе кой знае колко материали, уличаващи "Орион", но свързаните с този кръг се превърнаха в страшни плашила за общественото съзнание. И именно тази легенда за силата на приятелския кръг срина доверието във Виденовото правителство.

Опозиционното битие на БСП по времето на Иван Костов бе по-слабо от това на сините, но за сметка на това червените успяха да пробият с цели два мита - "Кръгът "Олимп" и "Министър 10%".

За миналия НС вече стана дума - контролът никакъв го нямаше. В сегашния парламент обаче се наблюдава тенденция към възвръщането силата на парламентарния контрол и възможност за раждане на нови политически митове от него. Това става възможно не само защото опозиционните депутати усилено използват правата си в петък, но и защото премиерът и министрите са по-склонни да влизат в дебат - поне засега властимащите редовно се явяват, за да отговорят на въпросите.

Ясно е, че сега опозиционните партии сами по себе си са слаби и не могат да предизвикат парламентарна, нито правителствена криза. Но



могат да клатят тройната коалиция,



а това не е малко при и без това крехките конци, с които тя е съшита. А най-доброто място за политически атаки е парламентарната трибуна. Затова истинската битка на десните в опозиция е на парламентарното поле. По всичко личи, че целта им ще е да засипват с актуални въпроси и питания премиера и неговите министри. По всякакви теми.

Очевидно е, че най-силната от опозиционните партии ДСБ и лидерът й Иван Костов ще играе така, както игра СДС и самият Костов през есента на 1996 г. - ще се стреми да вкарват голове чрез засилен парламентарен контрол.

За този кабинет тази атака вече започна. Почти няма петък, в който премиерът да не е подложен на парламентарен контрол. Безпрецедентно досега, един цял петъчен ден бе посветен на отговорите само на Станишев - по всякакви теми - от Евросъюза до равенството на половете. По всичко личи, че Костов се стреми да създаде един политически мит и една голяма пробойна в управляващата коалиция. Въпросите, които той задава последователно, целят две неща. Първото е да представят сегашния премиер като некомпетентен и дори смешен. Затова въпросите към него са най-различни по характер. Костов винаги отправя питане към Станишев, а не актуален въпрос. Прави го, защото има право на уточняващи въпроси, т. е. може да засече премиера, защото той няма готови отговори за тях. Освен това при питанията депутатът има право последен да говори - изразява отношение към отговора. А всяко питане на Костов приключва с думите:



"Не съм доволен, не сте подготвен,



не разбирате". Втората част от замисъла на лидера на ДСБ е да вбие клин между БСП и НДСВ. В повечето случаи въпросите му засягат и темата за отговорността по даден въпрос на предишното правителство, които вървят с констатацията - какво правят виновните в сегашния кабинет? Хората на Костов пък атакуват министрите на Станишев. Например Атанас Атанасов редовно удря с въпроси вътрешния министър и зам.-шеф на БСП Румен Петков.

Още е рано да се каже ще се родят ли нови общоприети вярвания, но опити има. Истината е, че сегашното правителство усеща понякога капаните и силата на парламентарния контрол - тоест да успееш да наложиш своята теза над тази на опозицията. Така например в случая с "Петролгейт" от миналия петък, вместо да се отбранява, Станишев умело атакува питащите от ДСБ и измести новината от собствената си партия към тази на Костов.

Да влияят чрез контрола се опитват и от мнозинството. Разбира се, тук изключваме НДСВ, което очевидно не се чувства удобно в тази коалиция. Засега при НДСВ липсва всякакъв интерес към контрола - нито един жълт депутат не е попитал нито веднъж който и да е министър. ДПС по принцип не си пада по този вид парламентаризъм.

Дългото опозиционно битие на БСП обаче явно я е научило, че парламентарният контрол освен инструмент в ръцете на опозицията е и средство за правене на политика в условията на мнозинство. Така например след ДСБ левите депутати са наравно активни с останалите опозиционни партии по зададени въпроси. Целта да питаш своите министри е двуяка - освен,за да ги контролираш, е и за да им дадеш възможност да разяснят действията си и да защитят политиката, която провеждат. Има и трета цел - депутат пита министър от своята партия, когато иска да атакува опозицията. Особено по въпроси, които министърът не може просто ей така да коментира, тоест нужен е нарочен въпрос. Така например гръмна скандалът с "Балкан" и правителството на ОДС - след въпрос на Димитър Дъбов към вътрешния министър Румен Петков.

Така този парламент, колкото и необичаен и разпокъсан да е, прави опит да възроди нещо интересно и нужно - истинския парламентарен контрол. Дано само този опит да не се окаже филм без продължение.