В много отдавнашна България, когато заможните не били чак тъй богати, както днес, но пък и бедните не били чак тъй сиромаси, отиването на курорт било извънредно престижно. И показателно за социалния статус. Това се явило причина прашният и невзрачен градец Ловеч да роди един невероятен сюжет. Като нямали пари да идат на бани или "на Варна", ловчалиите от онова време се затваряли вкъщи, заковавали вестници по прозорците и изкарвали седмица-две в привидно отсъствие. Хапвали сухоежбина, потискали естествените си нужди до падането на нощта и така изстрадвали имиджа си в обществото. Този комичен ловешки снобизъм и до днес е причина за безброй хапливи коментари от по-напредналите и по-широко скроени плевенчани.

Цялата работа обаче е там, че и плевенчани лете ковяха вестници по прозорците! Просто: срещу убийствената слънчева светлина, а и заради тайните на личния живот. Какво са си представяли и едните, и другите зад затъмнените с кирилица стъкла, вече не е важно. Затова пък десетилетия след това държавата използваше вестниците по абсолютно същия начин: да закрива взора, отправен навън. Ако заимстваме създадения в стария Ловеч образ, можем да заключим: за цяло поколение българи прозорецът към големия свят бе закрит с вестници.

Днес вестниците си имат друга работа, а за прозорец към света бе обявена телевизията. Макар периодично да се разкриваше, че стъклата на този прозорец или са дефектни, криви, захабени, или пък с нищо не могат да се умият. Пластове от лакирането на действителността и зацапванията от мухи го правеха почти непроницаем. До голяма степен помагаше и лепкавият, чисто телевизионен прахоляк, по който личаха многобройни отпечатъци от пръстите на властта.

Почистването на стъклото в миналото се озаглавяваше като "чистка". Но след всяка "чистка" то ставаше още по-непрозрачно.



Изгледахме си очите, така да се каже...



Може би затова новото време започна с масово, неудържимо, почти всенародно избиване на "прозорци". Невероятно бързо за темповете, с които се променяше останалият ни живот, в домовете ни потекоха програмите на всекидневно появяващите се телевизионни канали. Много скоро средностатистическият български хол се оказа разточително остъклен - обзорът му трябваше да бъде като от най-високата наблюдателница. Както се пее в една стара песен: прозорец на север, прозорец на юг... Е, и на изток, все пак. Но най-вече - на запад.

На обикновения гражданин не му оставаше нищо друго, освен да намери свободно време и да върти очи с дистанционно в ръка. Свободно време този гражданин имаше все повече и повече, но натискането на бутони скоро престана да го възбужда. Големият свят не се втурна към него и от новия, широкоекранен прозорец на тукашните телевизии.

Защото прозорецът е за пореден път затулен. Вероятно при действителната цена на днешните пари по-изгодно е вместо с "преса" стъклото да се облепи с банкноти. Банкноти - във вид на всякакви програми, реклами, буфонади и серенади. Банкноти - във вид на поръчани и също богато платени интервюта и репортажи, както и игри, състезания, намигвания и надлъгвания. Или пък просто



гледаме на екрана онези, които са си платили за това



И другите - на които са платили. Светът изчезна сякаш с едно махване на ръката. Изчезна истината, изчезна и лъжата. Изчезнаха дори невинните картинки из света на животните, изчезнаха телевизионните пътешествия. Изчезна що-годе приличното кино. Изчезна всичко, дето не пълни търбуха на телевизиите или отделни (от телевизиите) джобове. И банкнотите, които се втичат там, плътно и задълго закриват прозореца.

Що се отнася до политиците, те пък закриват всичко, като просто не се... махат (от екрана - б. а.). Денонощната им гримаса го изпълва и понякога от нея той самият изглежда разкривен и деформиран. Както животът - в онзи му вид, в който наднича от него. Друг живот освен онзи, който те олицетворяват, просто не успява да пробие до зрителя. Ако не се смятат наплодилите се напоследък "риалити", специализирали се в подменяне на реалността. Резултатът винаги е един и същ - да се елиминира пейзажът отвъд т.нар. прозорец.

Изглежда, ни очаква продължителен ловешки "курорт". Да си седим на тъмно и да си фантазираме всякакви случки и красоти.

Например, как поне в една телевизия (като за първи опит!) се появява началство, което изведнъж решава, че щастието не е в парите.

Или поне как някой успява да се сети, че точно този оригинален подход на ловчалии към курортното дело завърши с откриването на обекта "Слънчев бряг" в техния град.