Хърватия се качва на бързия влак за ЕС след ареста на генерал Анте Готовина. България, която заедно с Румъния в момента е на гара "Разпределителна" и чака решение дали ще бъде приета през 2007 г., или ще бъде отложена за 2008 г., има причини да следи с повишено внимание поведението на кантонерите в Евросъюза. Някои от тях вече дадоха знак, че биха желали да закачат хърватския вагон към българо-румънската композиция. Ако това се случи, посрещачите на България и Румъния в ЕС ще знаят, че трябва да ги чакат със закъснение.

Ако Анте Готовина бе арестуван преди година-две, нямаше да има притеснение. Хърватия се ползва със симпатии на Запад главно чрез



подчертано европейски образ



Средният й доход на глава от населението е 2,5 пъти по-висок, отколкото в България и Румъния. Това повишава шансовете й за по-лесно интегриране в европейския пазар и намалява страховете на западняците, че бедни хървати ще атакуват работните им места. Без Готовина сега ясно се вижда, че Хърватия си е била готова за присъединяване към Евросъюза почти колкото съседната Словения, която вече е вътре.

Продължителният отказ на Загреб да предаде издирвания от трибунала в Хага генерал създаваше само един тежък проблем за членство - страната не можеше да докаже, че признава върховенството на закона, което е възлово изискване според политическите критерии от Копенхаген (1993 г.). Притиснати от общественото мнение, което симпатизира на обвинения във военни престъпления Готовина, хърватските власти внезапно извършиха пробив в края на септември, когато главната прокурорка на трибунала каза, че са започнали да й сътрудничат. До този момент техният вагон бе в глуха линия, след като изпуснаха шанса си да започнат преговори с ЕС на 17 март. Хърватия бе на път да изостане дори след Турция, която успя да се пребори за започване на преговори на 3 октомври. Точно в този възлов момент тя получи мощна подкрепа от най-верните си приятели в ЕС - Австрия и Германия. Виена дори изправи Евросъюза пред



ултимативно искане:



или едновременен старт на преговорите с двете страни, или замразяване на кандидатурата и на Анкара. Тъй като решаването на такива въпроси става само с консенсус, достатъчен бе един глас против.

Съединените щати вече бяха извили ръцете на 25-те да гласуват благоприятно за Турция, срещу която имаше най-голяма съпротива. Хърватия изглеждаше далеч по-малък проблем и затова се наложи по най-бързия начин да бъде отстранена пречката "Готовина".

Шансовете на Хърватия вече са много големи и това ще проличи още идния понеделник, когато в Европарламента Комисията по външна политика ще обсъди доклада на германския християндемократ Елмар Брок за изпълнението на стратегията за разширяването на ЕС през 2005 г. В него се "отбелязва с удоволствие, че Хърватия отговаря на необходимите политически критерии", и се "приветства фактът, че Хърватия може да бъде разглеждана като функционираща пазарна икономика, която може да се справи с конкуренцията (в ЕС)". Посочват се и основните й проблеми, които много приличат на забележките към България: нереформирана съдебна система, задръстена с висящи дела, корупция, тромава администрация и нужда от подобряване на положението на ромите.

От януари председател на ЕС за шест месеца става Австрия. Няма съмнение, че тя ще направи всичко възможно, за да придвижи ускорено напред кандидатурата на Хърватия. Точно през този период (април-май) Комисията на ЕС ще трябва да се произнесе



дали да задейства отлагателната клауза



за България и Румъния. Привидно двете държави са с цяла обиколка напред, защото вече са подписали присъединителен договор, а Хърватия още не е започнала преговорите. Ако финалът е през 2007 г., те са недостижими. Но евентуалното им отлагане би дало надежда на Загреб да се измъкне от компанията на Турция, която ще се движи отчайващо бавно, и да се включи сред финалистите. Те биха могли да бъдат забавени и след 2008 г. чрез протакане на ратификацията на присъединителния им договор, както намекна през лятото Ангела Меркел в Бундестага, още преди да стане канцлер на Германия.

Единственият начин да не се случи този неприятен сценарий е България да престане да имитира реформи и да пристъпи към действия, както все по-твърдо я подканя Комисията на ЕС. Загреб предаде на съда лице, смятано за национален герой. Ще се реши ли София да изправи най-сетне на съд лицата, смятани и в България, и в Европа за най-обикновени мафиоти?