Кадърен човек ли е режисьорът Крикор Азарян? Безусловно. Обичат ли го учениците му? Разбира се. Възпитал ли е известни имена, оставил ли е сериозно дело зад себе си? Категорично да. (Достатъчен е примерът с един Галин Стоев, да речем). Създал ли си е по тези (и още по ред други, по-тайни причини) врагове в собственото съсловие? Има си хас да не е.

Всички тези фактори, струпани накуп, обясняват сегашната ситуация в НАТФИЗ. Тя е следната - катедреният съвет на Катедрата по актьорство и режисура за драматичен театър, състоящ се от 15 души, избира с тайно гласуване нов художествен ръководител на клас за следващите четири години. Това се извършва в съответствие с вътрешния правилник на НАТФИЗ, който е приет и от възпитаниците на Академията. Резултатите от това тайно гласуване миналия месец показаха, че от раз е одобрен режисьорът Пламен Марков, а Азарян следва да се яви на втори тур, където ще се състезава с Илия Добрев и Андрей Баташов. Още преди втория тур студенти на Академията се разбунтуваха и заплашиха с окупация и стачка. Мотивът, изразен от един от организаторите - Георги Радулов, беше, че не бива да бъдат унижавани всепризнати педагози като Крикор Азарян с явяване на конкурс.

След второто гласуване онзи ден тайният вот за Азарян беше намалял е един глас - от 6 на 5 души. (Трябваха му седем, за да вземе клас). Новосъздалите се обстоятелства нагорещиха страстите. Чочо Попйорданов заплаши с палеж, като информацията какво точно ще пали - себе си или Академията, остана противоречива. Георги Данаилов наруга в пресата посредствеността, която се обединява срещу талантите, и цитира Салиери. Абсолвентите на Азарян заплашиха, че няма да си вземат дипломите на 20 май, защото предпочитат да останат възпитаници на професора си, а не на Академията.

Самият Крикор Азарян пък обяви, че подава оставка, и отказва дори своеобразната компенсация, предложена му от Академията - да води 2-годишен магистърски курс по режисура.

Ректорът на НАТФИЗ Станислав Семерджиев свика пресконференция и призова прокуратурата да се намеси в раздулия се скандал - във връзка "с призиви из пресата да се сваля законно избрани ректори".

За какво е проба сегашната криза? Проба е за това до каква степен художественият авторитет е и обществен такъв. Тоест - дали законният, но скандален резултат е достатъчна провокация за т.нар. "културен, обществен и политически елит". Който с натиск отстрани, отвън и отвътре може да повлияе на Академията, та на Крикор Азарян да се даде клас. (Че има безспорни педагогически умения да ръководи успешно такъв клас професорът е доказал).

Ако това не се случи, ще победи другият вариант. При който вотът си остава законен, а на никого в страната, освен на няколко студента, не му пука кой преподава в едно от многото висши училища. Тогава Азарян ще раздели съдбата не само на видни творци, но и на видни държавници. И това се е случвало по света и у нас.

Тогава ще ни остане да се замислим за несъвършенствата на всяка система. Просветеният абсолютизъм, (да речем при Людовик XIV), се разпореждаше авторитарно с народите, но се случваше да цени и изкуството. И да къта таланти, опазвайки ги от плебейския диктат на пазара или сговора на посредствеността. (С известна уговорка можем да причислим към него и нашият тоталитаризъм, белязан от културните пристрастия на Людмила Живкова.)

А властта на масовия вкус или властта на тайния вот са демократични, но могат да изненадат неприятно и елитни творци, и харизматични лидери.

Само че едно общество е толкова по-успешно, колкото по-успешно излъчва на ключови позиции кадърните свои представители.

Ако някой не се досеща какво искам да кажа, нека пак прочете началото на статията.